Вчера един колега имаше рожден ден, а аз бях на репетиция. Имах точно един час от края на работното време, до началото на репетицията и реших, че ще е предостатъчно да ударя една ракийка и да се придвижа с такси от едното място до другото. От известно време репетираме на сцена, а вчера беше заветния ден, в който сглобихме цялата пиеса. Проблема беше, че ракийката беше домашарка и ме беше хванала. Викам си, сега ще ме усетят или ще забравя някоя реплика или мизансцен, но .... всичко тръгна нормално. Репликите изкачаха в необходимия момент в главата ми без да знам, че ги знам. :) Объркахме само едно влизане. Ролята ми е такава, че непрекъснато влизам и излизам от сцената, ту от едната страна, ту от другата, та в този случай объркахме страната на влизане, но режисьора не забеляза май. Не знам дали под въздействие на ракията или заради това, че се бях стегнала да не ми проличи, или защото играехме цялата пиеса без прекъсване, та беше по-лесно да влезеш в роля, но аз самата бях доволна от себе си, а и режисьора ме похвали .... само мен! Хахаха, ако знаеше, че съм на една ракия, едва ли би го направил. Колегите, които се вживяват в ролята на актьори доста повече от мен се впечатлиха и благородно ми завидяха. На тях им казах, че съм на една ракия, но ги предупредих никога да не правят като мен. :) Всъщност, ролята много ми отива на фигурата и на гласа и затова я играя без всякакви затруднения. Трябва само да съм зла, но аз като в ежедневието се правя на добричка, не значи, че не мога да съм лют звяр, ако се наложи. Даже след репетицията ме беше обхванала някаква еуфория, която не можах добре да определя на какво се дължи: на непреминалия ефект от алкохола, на възбудата от превъплъщаването в ролята на зла жена, или от състоянието на влюбеност, което ме преследва в последно време. Може да беше и съчетание от тези три неща. Само че, като се прибрах умората се стовари изведнъж върху ми и трябваше да си лягам по спешност ... не, че после не ставах по нощите и не писах, ама това са подробности. :) Неприятния постефект днес е мускулна треска на ръцете и затруднения при писането. Не, не от нощното писане, а защото в предпоследната сцена, в която играя трябва разгневена да разхвърлям три автомобилни гуми (целия реквизит на сцената се състои от седем гуми, ако не броим висящите лиани, дето още ги няма). От два дни я репетираме така, а моя милост по-тежко от вилица и лъжица не вдига. Срам и яки угризения на съвестта за тоталното обездвижване на ръцете! Тракането по клавиатурата не стига! :( Ще си купя гирички!!! Хахаха, да бе, да, вярвам си ...   А като казах театър, се сетих за Dream Theater и вижте какво клипче си намерих. Не е много в сравнително веселото ми настроение тази сутрин, но за сметка на това е в настроение със въпросите, които си задавам през живота изобщо:     Music by dream theater
Lyrics by john petrucci

Nicholas:
Where did we come from?
Why are we here?
Where do we go when we die?
What lies beyond
And what lay before?
Is anything certain in life?

They say, life is too short,
The here and the now
And youre only given one shot
But could there be more,
Have I lived before,
Or could this be all that weve got?

If I die tomorrow
Id be allright
Because I believe
That after were gone
The spirit carries on

I used to be frightened of dying
I used to think death was the end
But that was before
Im not scared anymore
I know that my soul will transcend

I may never find all the answers
I may never understand why
I may never prove
What I know to be true
But I know that I still have to try

If I die tomorrow
Id be allright
Because I believe
That after were gone
The spirit carries on

Victoria:
Move on, be brave
Dont weep at my grave
Because I am no longer here
But please never let
Your memory of me disappear

Nicholas:
Safe in the light that surrounds me
Free of the fear and the pain
My questioning mind
Has helped me to find
The meaning in my life again
Victorias real
I finally feel
At peace with the girl in my dreams
And now that Im here
Its perfectly clear
I found out what all of this means

If I die tomorrow
Id be allright
Because I believe
That after were gone
The spirit carries on

Искам билет на първия ред!!!
И умната с ракийките:Р.Не ги пий сама,свиркай:)))))))))))Сока на един лимон ще ти се отрази добре на мускулите.Пробвай!:)))

Ще пробвам. Мерси! :)))

:)))

по тежко от вилица и лъжица не вдигаш?! :)))))
Ама бива ли така ,как може такова нещо , възможно ли е ? :)))))))) Ако живееше по наблизо и аз щях да се класирам на едно театро.:))))))))

... преувеличих малко. През зимата и дърва вдигам :)))))

Трябва да направим някой ден колективно посещение на Театъра в който играе Слънчогледчето и да я погледаме :Р

... може! Само че, датата, часа и мястото на премиерата ще бъдат разкрити само на най-послушните деца. :))))))

разкрий часа и датата на срещата , мястот ще го намерим :))) и ще дойдем да комплексираме колегите ти театрали като ръкопляскаме само на теб. :))))))))

Ама пусвта склероза...:)))
буболечката :)

мисля и седя ...и се чудя с какво предизвика ти гнева гибелен на сокчето?:)))

Ама и да е гняв, всеки сам си прави ... емоциите. :)))

много обичам театъра :)

haresa mi napisanoto.iskam icq nomer :).
mnogo me vpechatli pesenta

ne znaeh,che shte mi se publikuva tova.
naistina mnogo mi vyzdeistva pesenta i napisanoto ot tebe.
ima li nachin da se svyrzhem?