Днес се сдобих с две стихосбирки, едната на Емили Дикинсън, а другата на един изключително интересен за мен руски философ, за който знам малко неща, но достатъчно, за да имам за цел да прочета де що намеря. В интерес на истината дори и не знаех, че е писал стихове – мислех, че е просто философ. Той се оказа и не просто философ, а голям философ, в някои кръгове обаче смятан за опасен и вреден човек. Убедих се сама, защото освен статията на Александър Блок „Рицарят монах”, която е като предговор на стихосбирката и която за голямо мое щастие намерих в нета, открих и кратка биография в www. pravoslavieto.com, в която се казва следното: „От 1889 г. започнал да му се явява дявола, понякога и пред свидетел.” Е, кажете ми как да не се заинтересувам от човек, комуто се е явявал дявола? :) Не бързайте с предубежденията обаче, ами вижте поне няколко негови стихотворения:                             ***           Природата едва-едва           повдига булото си златно, от нея ще изтръгнеш само онова,            което твоят дух отгатне.
 
                    *** Макар да сме навеки приковани с вериги към отвъдни брегове, кръгът да извървим сме призовани – кръг, отреден от наши богове.   Съгласното със волята на Бога със волята си чуждата твори, под маската на естеството – строга, божествен огън тук навред гори.  

                    *** Зной без сияние, облак безводен,          уличен шум, суета ... Скръбно сърцето, духът – безплоден,          зов на безкрила мечта.   Друг облак чакам да ме отвее,          песен да прозвучи и над скръбта ми ти да изгрееш –          цялата в сноп от лъчи.                          ПОСВЕЩЕНИЕ КЪМ НЕИЗДАДЕНА КОМЕДИЯ       Не чакай песни стройни и прекрасни, през есента цветята не цъфтят!     Забравих дните весели и ясни, а колко призраци безчувствени, безгласни     зарязаха ме по сумрачния път.       Жесток закон: доброто е в мъглата,     край нас и в нас са болести и грях.     Не отминава никого съдбата: Съзвучната вселена е излята     От горък стон и мелодичен смях.       Звъни, о, смях, като вълна игрива, Изпълвай с радост земния ни вик. О, музо, ти над пътищата сиви     поне веднъж дойди с усмивка жива,     живота зъл с насмешка незлоблива     за миг успокои, поне за миг!   Това стихотворение в оригинал звучи така:   ПОСВЯЩЕНИЕ К НЕИЗДАННОЙ КОМЕДИИ      Не жди ты песен стройных и прекрасных, У темной осени цветов ты не проси!    Не знал я дней сияющих и ясных, А сколько призраков недвижных и безгласных    Покинуто на сумрачном пути.      Таков закон: всё лучшее в тумане,    А близкое иль больно, иль смешно.    Не миновать нам двойственной сей грани: Из смеха звонкого и из глухих рыданий    Созвучие вселенной создано.      Звучи же смех свободною волною, Негодования не стоят наши дни. Ты, муза бедная, над смутною стезею    Явись хоть раз с улыбкой молодою    И злую жизнь насмешкою незлою    Хотя на миг один угомони.   Взех го от тук: http://www.stihi-rus.ru/1/Solovev/   И още едно на български:   Пак за белите камбанки
  В бурните, в знойните, в летните дни, ето ги – стройните бели вълни.   Халюцинации от пролетта – днес тук сте знаците на верността   Тежки просъници ... Но в утринта вдига се слънцето на любовта   Най-смелите замисли в болно сърце – най-светлите ангели махат с ръце.   Стройно-въздушните бели вълни – в тежките, в душните, в трудните дни.   Превод: Андрей Андреев  

 
www.pbase.com

  Е, питам се къде е пръста на дявола във всичко това? Дали той няма пръст и в тези камбанки, които са бели, а може да е правилно да са лилави. :)

i v tozi mig na sreshtata nezrima
dushata ti shte ozari daga
i ti ot sanishta neponosimi
shte se otarsish- s obich i taga...

ricariat monah...

Да помълчим! От висините ясни
вълни ефирни с лек и ведър зов
към тебе носят пламъците страстни,
въздишките на нямата любов.

И тръпнейки на прага ти, мечтите
към теб са устремени в този час;
и близък пътят е в далечините,
миг само - и пред тебе ще съм аз.

И в този миг на срещата незрима
душата ти ще озари дъга
и ти от сънища непоносими
ще се отърсиш – с обич и тъга.

:)

tova e... mnogo hubavo

ИМА ЛИ МЯСТО ЗАДЯВОЛА???.....НИМА ЛОШОТО НЕ СЕ ТВОРИ ПАК ОТ БОГА? Няма място за двама господри..един е господаря и той е Твореца.

Просто някои хора употребяват този термин "дявола", за да всяват страх у паството си и да могат да го контролират. И все пак, ако човек е силно егоцентричен и нехае за благото на другите, не мислите ли, че не е много добре? :) Че има нещо почти "дяволско" в това? :)

Аз също го мислех Владимир Соловьов само за философ, но и поезията му ми хареса....
А философията му ("философия на любовта") е просто задължително четиво за тебе :))) (както бе за мене...) Невероятен е... Прочети го!

До скоро, Слънце.... :-*

Използвала съм цитати от него в дипломната ми работа, по свое собствено усмотрение, не е ли прекрасно това?!....
;)*

от Соловьов, а по тази тема препоръчвам и "Метафизика на пола и любовта" от Николай Бердяев.