Преди няколко дни получих този съвет от собствената си майка: „Не бъди добра!” Майка ми – най-добрия човек, когото познавам. Можете ли да си представите до какви прозрения може да стигне човек в средата на 50-те си години, за да дава съвет на собственото си дете, коренно противоположен на този, който се е опитвал да дава докато е то било малко. Честно казано не помня дали са ми казвали директно „Бъди добро момиче”, но сигурно са го правили. Всички искат от нас да сме добри ученици, добри студенти, добри работници и добри граждани на нашата Република. Защо? Защото добрия човек е лесен за манипулиране и като работи съвестно на неговите рамене се крепи това общество т.е. на неговите рамене се крепят мързеливите, лъжливи, некомпетентни и често злобни паразити на обществото, много от които обаче се промъкват до много високи нива на властта, стъпвайки именно върху раменете на „добрите момчета и момичета”.  Но тъй като не съм компетентна да говоря за цялото общество и върховете му ... /не, че наскоро не наблюдавах лично прекрасни примери на отчайващо некъдърни и безцветни „ръководители”/ ... ще го кажа само в личен план: И в семейството и на работното място кадърния и отстъпчив, така наречен добър човек, бива отбелязван само като средство за постигане на благосъстояние и като елементарно удобство ... даденост, която просто престава да бъде забелязвана от един момент нататък. Колко е хубаво да знаеш, че можеш да разчиташ на някой, да му прехвърлиш повечето от отговорностите си и после да правиш каквото си искаш ... спокоен ... даже забравяйки, че го има този, дето разчиташ на него и който носи отговорностите. Колкото работата върви по-добре, толкова, този който я върши бива все по-забравян и по-забравян. Човек запомня проблемите, с които се сблъсква, а не запомня гладкия ход на машината. В семейството е същото – по-добрите съпрузи, които познавам са на забележително досадни и злобни жени, а собствения ми баща е абсолютен мързеливец и алкохолик. Отгоре на всички и сестра ми, която живее при мама и мама и е помагала непрекъснато последните  4, 5 години с децата и домакинството, онзи ден едва ли не се опитала да изнервничи и да се оплаче, че „никой” не и помага. О, Боже!!!! Ако ми беше пред очите и не бях все още толкова добро момиче, щях да я хвана и да я напляскам, както правех понякога като бяхме деца. „Храни куче, да те лае”, „Намерило, па зайдело”и .т.н. Знам, че мама, а и който да било друг не помага, за да каже някой „Благодаря!”, но и когато нищо не се казва и виждаш, че помощта направо не е забелязана ... тогава? Тогава преставаш да си добро момче/момиче – теглиш по една дълга на всичките и отиваш да правиш каквото на теб ти се иска: „Когато цъфнат теменугите и работите тръгнат зле е*и им майката на другите и гледай ти да си добре.”   Защо ли и на един поет му е притрябвало такива „ауууу мръснишки!!!!” стихове да реди?  Защото е забелязал тези закономерности. Защото някой май трябва да ни научи как да сме „лоши момчета и момичета”, а не как да сме добри. Защото аз лично смятам, че човек се ражда добър – през годините, ако се вслушва в съветите на родители/учители/общество само може да деградира, ... ако не се научи да бъде и малко „лош”. Защото на пръв поглед, .... а защо не и на втори ... лошите са тези, които са по-силни. Защото силата на добротата не се вижда лесно, и защото ако си добър и мекушав, както вече съм отбелязвала, можеш да нанесеш много повече вреди, отколкото ползи.  Живеем в дуален свят, в който има бяло и черно, светло и тъмно, ... добро и лошо. Би ли могъл някой да оцелее само от едната страна? Не! Бихме могли само да балансираме между двете и водача в това пътуване може да бъде само собственото ни сърце. Всякакви идея, съвети, разсъждения на други хора и на собствения ни разум са пълни глупости!   И ако някой сега не е разбрал защо обикновено момичетата си падат по „лошите момчета”, да ми се обади за допълнителни разяснения!!!! :)))))

Горе главата , добро момиче, все още има наистина добри хора на земята, но все пак- трябва да се научим да казваме не на това, което не е на сърцето ни.И хубав ден, мила, вън мирише на пролет, Дана

Много хубаво си го казала - "да се научим да казваме не на това, което не е на сърцето ни" :)))

Позволи ми и аз да се вслушам в съвета на майка ти, на поета, който цитираш и на Дана! Дали ще успеем и аз и ти да ги изпълним?
Благодаря ти за този страхотно написан постинг!!!

Ще успеем, Есен, убедена съм! :)))

/поета май е Пеньо Пенев :)/

и аз благодаря за поста, само, ако позволиш, бих коригирала лайтмотива: Не бъди балък - очертай границите си
нека сме добри по презумция, от там нататък - каквото повика
усмихнат ден :)

за съжаление май си права.Но честно казано не мисля ,че ако досега си била добра и вече си изградена личност можеш да станеш лоша.Поздрав

Добрите момичета отиват в рая, лошите - където си поискат. Къде ще отидем?

съгласна съм с всичко, което си написала, но....според мен...доброто се връща и се отблагодарява /не човека, на който си направил добро/.
Но... и да - да си очертаем границите :):):)

ако си много добър идва моментът,в който хората ти се чакват на главата....дори и най-близките. в днешния свят има едно неписано правило,че успяват повече лошите,отколкото добрите....
за да не попадаш от страната на патилите,просто трябва да си изградиш защитна ивица и да знаеш къде може да бъдеш добър и къде не.този процес е много дълъг и болезнен понякога.затова да си лош в името на собственото си съхраняване наистина не мисля,че е нещо греховно...
браво на слънчевото цвете за хубавия пост!!!

...с написаното до тук!Моето мнение е:"Можеш да си останеш добра,но уважавай себе си,казвай не и отстоявай позицията си!"

aloha ме подсети, че всъщност "лошите" спекулират с чувството на вина, усещането за дълг на добрия човек да е добър. от тази гледна точка добротата е слабост и наистина може да доведе до самоунищожение в името на съмнителни каузи

Благодаря ви за коментарите!
Забележете само, че не съм казвала, че ще ставам "лоша". Човек е това, което е и толкоз. Просто не смятам да изпитвам съмнителни чувства за "вина", както спомена Pill, за това, което съм и някой, може да оцени като "лошо". Аз самата отдавна се старая да не давам такива оценки на нещата - все едно да кръстя един слънчев ден "добър", а един облачен - "лош". :)))

да, това би бил оптималния вариант за един стабилен и осъзнат човек, какъвто вероятно си ти. но в съзнанието на много други се води огнената битка на противоречията, а съчетана със слабохарактерност, тя довежда до изгубване. и не е трудно в такъв случай да бъдеш манипулиран.

собствено, мога да кажа, че се боря със себе си, все още търся маршрута и границите си, и се опитвам да разделя категориите добро и лошо, макар, че съм съгласна, че живеем в сенките на сивото. и ми е дяволски трудно понякога да кажа кой съм. има още да зрея, докато кажа спокойно, като теб, че човек е това, което е.

Твърде хлъзгава тема си избрала. Не искаш да бъдеш добра,за да не злоупотребяват с добрината ти.Не искаш да бъдеш и зла.Тогава какво? Или трябва да преминеш ,,отвъд добро и зло",или да въоръжиш доброто с ,,юмруци''.Вариантът на П.Пенев също върши добра работа: прекалено раздавщият се на другите спокойно може да си позволи егоизма на самодоволството.

... този вариант а най-лошия и аз никога не бих го избрала. Пацифист съм. Думичката "отвъд" ми харесва много повече .... също така любов към себе си - не егоизъм.

За съжаление, съвсем скоро и моята майка ми каза същото и дори искаше да се изкара виновна, че ни е възпитала с брат ми по такъв начин...
защо ли нещата, които се случват напоследък ме карат да си мисля, че добротата повече пречи на такива като нас и да искам да не бях такава - щеше да е доста по-лесно... ноооо, после си казвам - продължавай, без значение какво ти струва - никога няма да се харесаш, ако си от другите и няма да си това, което си!
поздрави!

Не мога да ти кажа, защо всички момичета си падат по лоши момчета,но мога да ти кажа защо аз си падам. Главно,защото обичам предизвикателствата и може би имиджа на "доброто,мамино момче" ме отблъсква. А и аз не съм от добрите момиченца! За мен бурните страсти са на преден план,пред романтиката.Не, че я отричам,напротив!Но сърцето ми забива по-бързо като видя мъж на мотор, отколкото мъж с роза в ръка!:)))

Както казват маляците -"баси кефа",който ми доставихте,уважаема,с изключително свежото и актуално,дълбоко социално-философско по своето съдържание писание,което вече събужда огромна по своите размери дискусия. Повтарям -баси кефа,защото,освен всичко друго,Вие ме върнахте доста десетилетия назад във времето,когато група "ентусиасти" пещерняци откривахме галерия след галерия,зала след зала в най-дългата българска пещера Духлата край с. Боснек,Пернишко.Едно от любимите ни стихоплетения,с които озвучавахме девствените дотогава подземия беше именно "Когато мрак...",но ето в този вариант:
Когато мрак покрие теменугите
и вятър в клонаците ечи,
е~и им мамата на другите
във себе си утеха потърси!
Неотдавна използвах четиристишието в един свой опит за страничка в мрежата /в момента не си спомням точно адреса/ в следния,по-смекчен,от пусти свян и благоприличие вариант:
" Когато мрак покрие теменугите
и вятър въ клонаците ечи,
не се обръщай ти към другите-
въ себе си утеха потърси!..."
Освен това,имахме за девиз крилатата,но античовешка фраза "никога не прави добро".
Но като не спазвах този железен принцип,след смяната на няколко професии и осемнадесетина работни места,след 28 години трудов стаж- офор-миха ми пенсия от 48 лв. и нещо / 2000 г./ , та да посрещна с радост и в охолство светлото ново хилядолетие, и аз като хората...Кажи,деде,тенкю!
Винаги Ваш, Саймън

Мисля, че беше от поредицата "Пътуване с Диоген":
"Човек трябва да е добър, но и достатъчно строг, за да не бъде изкориствана неговата доброта..."

... gioia!

Анонимна - аз предлагам компромисен вариант - мъж на мотор с роза в устните :))))

Саймън - твоя вариант на стихчето е по-хубав :))))

Stpencheva, много хубава мисъл! :)

поне за мен, има известна неяснота неяснота по дефинициите, които ползваш за понятията "добър" и "лош".
За целите на моя коментар ще приема, че когато употребяваш думата "добър", ти вероятно имаш предвид човек, който държи на отношенията си с другите и цени тяхното благополучие също толкова високо, колкото и своето. Разбира се, може да не съм улучила (бих могла да проверя какво точно имаш предвид, ако бяхме в пряк диалог, но както и да е, ще се смирим пред ограниченията на интернет).

И така - ако аз държа на отношенията си с хората и на тяхното собствено благополучие, често ще ми се налага да се държа с тях по начин, който поне на първо четене им е неприятен. В този смисъл да си "добър" не винаги означава да си приятен за околните.
Има ситуации, когато определен човек след време ще оцени смисъла на това, което днес му изглежда като лошо отношение от твоя страна, като несъгласие с него или като открито противопоставяне.

По тази причина аз не вярвам, че добрите хора са използвани, прецакани, преварени... Има моменти, в които ти самият си преценил, че ще пуснеш някого напред и няма да чакаш да ти благодарят или да ти отстъпят друго нещо в бъдещето. Достатъчно е, че ти самият ще знаеш, че живееш по правилата, които сам ти си си изградил и това те прави да се чувстваш достоен.
Едва ли има по-голяма награда от това вътре в себе си да знаеш, че живееш в хармония с ценностите си. Както казваше навремето един мой добър приятел: "Да правим каквото можем, пък да става каквото ще..."

Виж, ако за един човек стане императив това да е приятен за другите, то това наистина си е драма, но в никакъв случай това не значи, че той е добър (в дефинирания преди малко смисъл). Защото, ако аз държа хората да ме харесват, то аз бих им казала това, което очакват да чуят дори и ако думите ми ще ги насърчат да действат в разрез със собствените им интереси.

За това обаче - в друг постинг.

Ridiculous, нахвърляла съм само някои идеи схематично и съм вкарала тук-там нещо между редовете - далеч не претендирам за точност и изчерпателност на мнението. Още повече, смятам, че е невъзможно да има универсални дефиниции за "добро и зло" и затова не се и хващам да си правя някакви. Просто не взимай на сериозно дрънканиците ми, защото и аз не си ги взимам на сериозно. :)))

Farula, така е, но лишим ли се от уязвимостта, ще се лишим и от добротата .... май ...

Ako vinagi kazvash "da" na xorata, kazvash "ne" na sebe si.I vse pak ne navsiakade ima takuv sblusuk na zennosti kakto v BG.Jiveia v Shvezia ot sedem godini i poviarvai mi nai-lesnoto i priatno e da budesh dobur chovek.Pozdravi.Didi.

да,човек трябва да проявява доброта, но тя трябва да идва отвътре, от самия теб. Ако се насилваш да бъдеш добър, все едно нищо не си постигнал. Не можеш насила да бъдеш добър. Най-добре си бъди такъв, какъвто си. Поначало няма само добро, или само зло. човек е едно много преплетено от емоции същество, което понякога може да стане и лошо,не че искаш, но все пак можеш да станеш. И все пак , добре е да се стремиш към доброта, която не води към глупостта, защото от добротата до глупостта има само една крачка...

На дъщеря ми казвам: бъди добра само с добрите. Струва ми се, че вече в горните класове можем да се ориентираме с какъв човек си имаме работа,да не говорим за по-напреднала възраст. Можеш да си добър и без да си мекушав по характер и да оставяш да ти се качват на главата. Аз съм се учила на това дълго и мъчително, иска ми се тя да го усвои от по-рано. Дано да стане.

права си за ограниченията на езика. Аз просто исках да обърна внимание, че често разбираме различни неща, а ползваме една и съща дума. А после паднах и се счупих и бях в болница до днес, та изгубих нишката на дискусията.