Не мога да преведа на на бедния език на думите трепетите на сърцето си. Думите ни са като следи в току-що падналия сняг, по които гадаем за характера на човека оставил ги. Но пък всяка книга, всяка среща, всеки поглед са уроците, които услужливите ни ангели са оставили, за да можем добри следотърсачи да станем. :)    

http://www.hickerphoto.com/footprints-in-the-snow-6933-pictures.htm

Истинско е. Топло. Благодаря за удоволствието да се потопя...

Красиво !

:))))) Чудесно е...

Снегът щом стопи се
И следите се изтриват
Тъй както при склерозата
Спомени се препокриват
Туй слънчоглед ли беше?
Арпаджик ли? Как му виках?
Веч не знам следи оставих ли
А толкова се скитах..

:-D :-P

Така си е ... и думите се топят
и отиват толкова далеч във миналото,
че все едно никога не са били! :)))

услужливи ангели пишат ни стихове такива сНЕЖНИ :)