Душата ми е тънка нежна струна от стомана. Топлите пръсти на пролетния вятър я докосват с обич. Понася се звук на кристално чиста утрин.

Душата ти е топъл милващ вятър.
Рее се във синевата на зората.
Докосва като слънчев лъч.
Звук на сънена усмивка се разнася.

Добро утро,

Добро утро, Лимонено пайче!

Красиво се реят душите ни ... да можеше така и телата ... :)

Има време, ще се зареят и те :)))

Добро утро и от мен!
(макар че е вече "посред бял ден"... ;)))*

това върна част от усмивката на един мой близък човек, а оттам и моята:)