Днес пак бях дете. Не, че не си изпълнявам съвестно мисията да се вдетиня тотално още преди края на живота си, но просто ми се налага от време на време да се правя на възрастна. Тази седмица не се правих много. Забравих, че съществува такова нещо като „офиса” и „работата” и си доставих толкова удоволствия, колкото можах в съответните условия. Та, думата ми ще е за някои удоволствия и за ... адреналина. Аз успях за втори път в рамките на шест дни да си го вдигна яко в един прост лунапарк. За първия път споменах тук, днес пък мислех да се размина с една обикновена разходка на хълма, но тя чу ... Хитро са го измислили, едно от съоръженията прави броене преди старта, което е толкова силно, че се чува над целия град. Е, добре, че въпреки прогнозата на синоптиците времето беше прекрасно, та с удоволствие се запътихме натам. Този път решихме да минем през по-малко съоръжения, но да останем за по-дълго на онова с въртенето като часовник (и обратно). Тя каза, че искала 20 пъти ... или не, по-добре цяла вечер да седим на него .... Хм, съгласих се да повторим, после да потретим и понеже щеше да се разреве, я накарах да обещае, че четвъртия път ще е последен. Тя обеща, но този път човека, който пускаше „часовника” ни предложи да се разходим малко и пак да дойдем – той се притесни за нас, но не и тя ... аз все още се чувствах добре, и след малка почивка направихме четвъртото въртене. Трябва да си призная обаче, че е голям кеф. Адреналина наистина се вдига и освен присвиването на сърцето, готиното е, че можеш да крещиш, колкото си искаш. Ако някой не е забелязал колко освобождаващо напрежението е крещенето на воля навън, задължително да опита. Аз го правя в планината, и ето, че лунапарка се оказа подходящо място. Крясъци, крясъци и смях до ... замотаване на главата ... или не, замотаването беше от въртенето. Като слязохме от часовника не беше чак толкова зле, но тя настоя да се качим и на въртележката. Ама тази въртележка се оказа доста екстремна – от тези, на които кабинките са закрепени по такъв начин, че от скоростта застават в равнината на въртене, а не висят перпендикулярно надолу. Като се завъртя, направо залепнах на седалката – никога не се бях въртяла с такава скорост. Само дето прябваше да го направя на свежа глава. Не знам как на детето не му стана кофти, но след като се скарахме при приземяването (тя искаше още веднъж), си тръгнахме - тя по съвършено права линия, а аз като последния пияница стъпвах като в дупки и леко залитах. Когато вече бяхме вкъщи, още не се бях оправила ... трябваше да полежа малко. Във всички случаи след този лунапарк мисля, че разбрах по-добре единия от най-сладките ми приятели напоследък, който е ... ендурак. Когато за пръв път ми каза тази думи си нямах на идея какво е това. Наложи се да ми обяснява. Оказа се обаче, че не е толкова просто: „Ендурото не е просто вид мотор, ендурото е цяла философия.” Няма да я разбера тази философия, но поне се докоснах до това с качването на адреналина. Когато веднъж ми разказваше къде са ходили да карат, аз имах неблагоразумието да го попитам не се ли опръскват с кал твърде много. А той ми се изсмя и каза: „Ама, това е най-големия кеф!” Колкото по-опрашен или окалян се прибирал, толкова по-голям кеф значи бил изживял. Егати ... Всъщност веднъж ме повози малко на мотора си, и кефа беше голям, но не посмя да излезе много офроуд. Само по една пътечка минахме и трябваше да се изкачим по едно малко възвишение ... е, тогава наистина ми се качи адреналина и се докоснах лекичко до неговото усещане за нещата. Последния път го видях миналата неделя и тъкмо се връщаха с приятеля му от едно екстремно каране в някакъв канал за напояване. Опита се да ми покаже клипчето, което беше заснел докато карал, но какво може да се види на екран? Самото каране в канала не било нищо особено, но влизането и излизането от него ... бррррррр!!! Луд народ! Добре, че обичам лудите, де. Рационалните хора ме отегчават до смърт.   Ето за какво става въпрос:  

  Снимката я взех от тук: http://endurobikerz.info/index.php  

"Рационалните хора ме отегчават до смърт. "

:))))

en...durak, tova na ruski li e?

Това ми хареса! ЕНДУРАК!

Не знам от кой език идва, едва ли е от руски ... и за някои може да изглеждат глупаци, но не и за мен :)

Всеки човек има нужда да се отпусне:) Сега предполагам и съм сигурна, че ще се чувстваш много по-добре и много по-весела:) Чисто анатомично това е нормално..все пак адреналинът е хормон. а защо не може да спреш веднага със забавленията - защото на този хормон е нормално да му трябва време за да възстанови обмяната, тоест да си върне баланса:) Но това е дълго и не толкова интересно предполагам:) Пишеш интересно, поздравления:)

А и как в компанията на детенце няма да искаш да лудееш?!?! :))))))))

В никакъв случай не са глупаци!Напротив!Нямах предвид това.Просто думата ми прозвуча готино.

Kalojana, благодаря! Детските лудории са много по-истински от тези на възрастните :)

Tata, знам. Горния коментар не беше към теб, а към анонимния ми приятел. :)

e, chak glupaci...prosto mi se varza s ruskiia.
vsashtnost zemiata e tvarde goliama , i slanceto e goliamo
i ima miasto za vsichki pod nego...