Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2007 20:53 - Моментът на Свободата
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1329 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 15.03.2007 20:57


Утре хващам пътя. От момента, в който видях, че офиса е в пълен състав тази седмица една единствена дума ми се въртеше в главата – вълшебната думичка „отпуска”. Сама не знам как издържах на напрежението в последните почти два месеца и половина. Не само издържах, но ако си прегледам старите постове ще видя, че през повечето време съм била и в добро настроение, въпреки всичко. А от „всичкото” имаше доста. За пръв път от пет, шест години може би, поне на два пъти ми мина през главата мисълта да захвърля всичко и да се махна. Хайде, да не е завинаги, защото си харесвам работата, но поне за деня. И да го бях направила всъщност, щяха да ме разберат и нямаше да има последствия /да не говорим, че нямаше да имат избор, ако и последния мохикан се изпари/, но някак само от мисълта, че мога да го направя ми олекваше. Също така „Наблюдателят” в мен се обаждаше злорадо и питаше: „И като си дигнеш чукалата сега, кой мислиш, че ще свърши работата утре?”. И не се махах, продължавах ... според възможностите си и помнейки, че от работата ми не зависят животи на хора /както каза днес и sis :)))/ Тази седмица, обаче, само като видях, че помощта дойде .... и тотално се демобилизирах ... хванах се, че се разсейвам невероятно, въпреки че работата ми не се намали чак толкова ... и реших, че трябва да послушам вълшебната думичка, която се въртеше в главата ми. Казах си: „И камъни да падат – ще се излежавам една седмица в къщи” .... Хаха, това с излежаването е ясно, че няма да стане, освен в някой слънчев следобяд, когато съм доста уморена, но и в къщи няма да съм си непрекъснато, че какво ще разбера от отпуската. Та, мисля да забегна ... ако не на юг, то поне на ниско, за да видя що е това пролет и има ли тя почва у другите градове в България, че в нашия още няма. :)   И сега да си кажа за кой се сетих тези дни докато си мислех за звяра/наблюдателя, ангела/демона в мен .... сетих се за един друг със зверове .... или по-точно с гущер/змия/шаман/...не ги знам всички:   * Между детството, юношеството, младостта и зрелостта трябва да има ясно разделителни граници, прокарани с тестове, умъртвяване, банкети, ритуали, истории, песни и оценки.   * - Моментът на вътрешна свобода умът когато се разтваря и необятната вселена се разкрива, а душата е оставена да се рее заслепена и объркана да търси тук и там учители, и приятели.   * Моментът на Свободата когато затворникът премигва на слънце като къртица от дупката си   първо далечно пътуване на дете от дома   Този момент Свобода.   * „Някога да си виждал Бог” -         мандала. Симетричен ангел.   Почувства ли Го? Да. Шибане. Слънцето. Чу ли Го? Музика. Гласове. Докосна ли Го? Животно. Твоята ръка. Вкуси ли Го? Деликатес, царевица, вода                     и вино.   * Щом писателят може да пише, фермерът може да сее, тогава и чудеса се случват, след появяване на симптоми и продължават. Щом децата изяждат послушно храната и плачат в Полу Нощ.   От тях се нуждае Земята Пухкави кученца в снегът, гнезда свили през Пролетта, когато слънцето създава сок в чепката, или кръвта танцува опасно във вени или във вино.     И в проза:

„Вижте, истинската поезия не казва нищо, само опипва възможностите. Отваря всички врати. Можеш да минеш през която си искаш. Именно затова поезията ме привлича толкова много, защото е вечна. Докато има хора, те ще могат да помнят думии комбинации от думи. Нищо друго не може да оцелее от тотално унищожение, освен поезия и песни. Никой не може да запомни цял роман. Никой не може да опише филм, скулптура или картина, но докато има човеци, песните и поезията ще оцеляват. Ако поезията ми има някаква цел, тя е да освободи хората от ограниченията им в чувствата и възгледите.”   Ако някой още не го е познал това е Той:



Тагове:   моментът,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sunflower - Я да видим и малко на английски:
15.03.2007 23:51
The grand highway
is
crowded
w/
lovers
&
searchers
&
leavers
so
eager
to
please
&
forget.

Wilderness

***
Now is blessed
The rest
remembered

***
What are you doing here?
What do you want?
Is it music?
We can play music.
But you want more.
You want something & someone new.
Am I right?
Of course I am.
You want ecstasy
Desire & dreams.
Things not exactly what they seem.
I lead you this way, he pulls that way.
I'm not singing to an imaginary girl.
I'm talking to you, my self.
Let's recreate the world.
The palace of conception is burning.

Look. See it burn.
Bask in the warm hot coals.

You're too young to be old
You don't need to be told
You want to see things as they are.
You know exactly what I do
Everything


цитирай
2. sis - Слънце си eй!
16.03.2007 15:00
Весела и ползотворна почивка ти желая! :):):):):)
цитирай
3. ady - Почивай
16.03.2007 15:22
ако може и заради мен:))
цитирай
4. tera - това за поезията
16.03.2007 21:54
много ми хареса :)
цитирай
5. razcvetnikov - Свободата ли !
18.03.2007 22:40
Свободата... Санчо е на върха на копието.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5599195
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031