Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03.2007 00:51 - Душата .... според Емилиян Станев
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1686 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 07.03.2007 01:07


Дойде момента, в който трябва да си призная засрамена, че ако ЮНЕСКО не бяха обявили 2007 за година на Емилиян Станев, може би нямаше да прочета едни от най-впечатляващите за мен книги от български автор.
Като ученичка не помня какво съм чела, със сигурност някоя и друга приказка и разказ съм прочела, но направо нищо не помня сега. "Крадецът на праскови", разбира се, съм гледала, но книгата не съм я чела. Сега, когато ми попаднаха събраните му съчинения, силно се съмнявам, че ще прочета "Иван Кондарев", например, колкото и да е хубава,  ... може би защото е за период от историята ни, който не ме вълнува чак толкоз. Първият том от съчиненията, който ми попадна в ръцете обаче е 6-ти и там открих разкошния роман "Легенда за Сибин, преславският княз", заедно с "Тихик и Назарий" и "Антихрист", които тепърва ще чета. Трудно ми е да опиша колко съм впечатлена от Легендата за Сибин. На първо време, във връзка с предния ми пост относно богомилските легенди, успях да препиша следните няколко реда:

"Душата е като агнец – смирен и покорен пред съдбата. Нейният праотец е паднал ангел. Тя страда от телесната си обвивка и се бои да се раздели с нея, тъй като ще бъде изправена пред божия съд заради наследствения си грях – измяната. Тя се бори с плътта и с нейните потребности, защото дири изкупление. Нейната родина са подзвездните селения и седмото небе и тя е навред, където се лее светлина. Със светлината душата се носи по цялата вселена ту страдаща, ту щастлива. Тя е безсмъртна. Тя знае всичко, ала не може да изговори божествените слова на истината освен чрез обичта, и за нея обичта е единственото пристанище, където тя, вечно неспокойна и тревожна, намира покой и утеха ... Между разбунтуваните ангели имаше един, който се каеше горко за своето падение. Той беше ангелът на второто небе. Тоя ангел Сатанаил реши да посели в Ева и чрез него да я одухотвори, защото великият съвъкупител на противоположни естества искаше да вложи в творението си колкото може повече божествена същност. Той създаде най-напред жената, понеже между растенията и животните, рибите и птиците бе започнал бяс на взаимно изтребление. Смъртта ги косеше и съществуваше опасност те да изчезнат. Сатанаил замеси най-бяла пръст с чиста изворна вода, направи животрептяща смес и чрез ваяние и придаде форми, различни от формите на всички други животни. Той взе от овала на най-хубавите плодове и от заоблеността на най-гъвкавите дървета и риби линии и форми и чрез тях, като ги имаше пред очите си, извая жената. След това посели ангела в нея и остана доволен. В очите на новото му творение се отразиха звездните светлини, заленината на земята и всички небесни красоти. Възхитен, Сатанаил се обърна към Ева и каза: -         Нека твоят поглед на милосърдие и любов да укротява всеки бяс така, че от него да се ражда нов живот!” ..... ...... „Ева се наслаждаваше в тоя рай и живееше с радостите на животни, птици и цветя. Но това не тря дълго. С течение на времето при залез и вечер, когато затрептяваше първата звезда, завладяваше я все по-осезаема мъка, защото радостите на пола, достъпни за всички живи същества за нея оставаха недостъпни. Тя се виждаше самотна и се отдаде на тъга, плач и бездействие. Тогава Сатанаил, който никога не обмисляше предварително делата си, а чакаше да види как те сами ще се изявят и като истински творец се наслаждаваше на тяхното неочаквано развитие, потърка ръце от задоволство. Вечността, слава на бога, беше осигурена за земните твари. Оставаше тя да се осигури и за човешкия род. Лукавия отиде в недостъпните планински гори, дето все още живееха животни, обхваната от беса на изтреблението, издебна ги когато спят, и взе оттях различни части. Като ги събра в едно, придаде им форма, подобна на Евината. Така сглобеното тяло Сатанаил остави между спящите зверове и сутринта, щом се събудиха и го видяха, започнаха да го душат. От диханието им то оживя, изправи се и от зверския му поглед всички зверове удариха на бяг, кое къде види. Така от съчетание на бяс и от дихание на бяс бе създаден мъжът, наречен Адам ...”  
По-нататък можете да се сетите какво се е случило с Адам и Ева, след като обаче Сатанаил е показал на Адам как да го направи.  ;)  :))))

Не вярвам, че това ще е единствения откъс,  който ще постна тук, но сега става късно, а и утре е ден. Все пак, мързеливо ще откопирам няколко мисли на писателя от сайта на Къщата-музей "Емилиян Станев" в Търново:

Колко проста е идеята за Бога! Съвсем проста. Очевидно тя е възникнала от нуждата на човека да си представи света единен, опростен чрез силата и волята на една висша сила. От същата нужда се е създала и държавата.     Из дневника на писателя:
Многогласността в моите книги, особено в "Сибин" и "Антихрист", е многогласност в българския ум и душевност - само по себе си философстване, най-опасно за държавния живот. Все така разбират критиците като похвала тая многогласност. Сибин - прабългаринът, държавотворият, Силвестър, Тихик, Каломела - славянската мисловна разпасаност - трагедията. Обезобразеният Теофил - трагедия, сам се е обезобразил. Единственият духовен връх в "Антихрист" - Евтимий. Не съм писал тия книги да философствам над вечните въпроси, а да покажа някои български особености, както ги виждам и разбирам за една философия на нашата история! Кога ще се научим да мислим и преценяваме нашите "духовни ценности" не от някакво отвлечено философско гледище, а от интересите на България и нашата държава! В "Иван Кондарев" същите въпроси, но никой не ги засяга... 20 февруари 1979 г.
Културата и цивилизацията не са нищо друго освен противопоставяне на Бога, да излъжем естеството, затова тя ще изкопае гроба на човечеството. (...) Затова с разума на човека е дадена страшна отговорност. 07.10. 1958 г
  Из дневника на писателя: 
Най-сетне завърших "Тихик и Назарий" - навеки невъзможното е постоянно повтарящото се. Всяка власт се оказва най-измамлив фалшификат на свободата, дори когато е в името на Бога. Изкуството се превръща в отрова. А изкуството не се нуждае от доказателства. То трябва да е такова, че веднага да му повярваш. Критиката обаче винаги се опитва да доказва изкуството. Не може да се командва изкуството, то никога не служи на пошли цели или на държавна политика - тогава не е истинско изкуство, тогава се изражда и гние. То не е воля, а вдъхновение и трябва да бъде като хубав летен ден, да ни дава радост и надежда, да стисне сърцето и да порази разума. Мярката за художественост е в степента, в която е постигнато единство на съдържание и форма. Целта - създаване на красотата. Поетичността трябва да бъде отгоре, а конфликтът да се чувства отдолу, без да се набива в очи. Защото изкуството не е слуга на социалното. 10 януари 1976 г
  http://emstanevmuseum.hit.bg/tvorchestvo.htm
 



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. togoe - Много любими неща, много любим а...
07.03.2007 10:03
Много любими неща, много любим автор:-) Открих тези произведения съвсем случайно в 11 клас и после пак след 5 години:-) В крайна сметка писах за "Легенда за Сибин" дипломна работа (при това с голям кеф:-) Сега е крайно време да ги прочета отново:-)
цитирай
2. sunflower - :)
08.03.2007 06:26
Снощи я дочетох. Направо ти завиждам, че си писала дипломна работа за нея. :))))
цитирай
3. анонимен - mnogo blagodarq na ToZi Koitogo e pravil
26.03.2007 14:16
Mnogo Blagodarq na tozi koito go e pravil tova neshto!
Mersiii Tova mi pomogna mnogo...Prodaljavaite vse taka......{{{{{{{{}}}}}}
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5598277
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031