Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2007 17:35 - Една богомилска легенда
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3230 Коментари: 9 Гласове:
0

Последна промяна: 06.03.2007 17:36


Темата за богомилите винаги ми е била много интересна. Като хвърлих едно око на Уикипедия видях, че и там е видно колко спорна е тя. Тъй като далеч не съм спец по въпроса ще оставя няколко художествени произведения да говорят сами за нея ... доколкото могат. 
Днес ще видим една от "Богомилските легенди" на Николай Райнов:

      "И когато привърши създаването на Едема, взе Сатанаил от ръката на Авадона Огън, Вятър, Вода и Пръст, па ги закле със заклинанието на Пръвния Хаос — и създаде от тях Човека.
Но Човекът бе недвижим и нямаше дух в него. И напразни бяха усилията на Сатанаиля да съживи Човека. Стоеше Човекът — хубав като бронзов истукан, и някак тъжно гледаха очите му. Но погледът му бе празен и не извираше душа от него.
И проводи Сатанаил Авадона да иска от Саваота дух.
Смили се Вишният и даде на Човека небесна душа, но дух не му даде.
Защото върху Земята и Небесата на Сатанаиля духът не можеше да живее.
Но закле се Адонай в седмото от Своите имена, че ще даде дух на Човека, когато мине през Бездната, Земята и Трите Небеса.
Тогава оживя Човекът и даде му Сатанаил име Адам, което значи Роден от Земя, защото от пръст го бе направил.
А Човекът бе самин и тъжеше.
. . .И видя една сутрин Адам пред себе си Жена, облечена в одежди от слънце — и диадема от смарагд на челото й. А върху диадемата пишеше: Тайна.
И трепна в буря сърцето на Човека. И той не смогна да каже нищо: очите му бяха слепи от блясъка и, а умът му не можеше да разбере буквите върху нейната диадема. Защото Човекът не познаваше още знаците и не знаеше смисъла на начъртанията.
Тогава Жената пристъпи и каза:
«Аз съм Ева. Който не мине през мене, не ще стигне до Бога. Затова моят Творец ме нарече Майка на Живите. »
И възрадва се Адам, сърцето му се стопли, а на лицето му изгря усмивка.
А един ден, когато бе горещо и Ева пиеше вода от извора, Сатанаил мина през Едема. Наведена над кладенеца, Ева пиеше. Задната пола на дрехата й се бе дигнала, та кракът й се виждаше цял. Сатанаил видя крака й — бял, като млечен халкидон. . .
И желание заигра в сърцето му, желанието роди страст, а страстта — копнеж. И закопня пръв път по жена Сатанаил.
Когато една сутрин Ева спеше под сянката на голям кедър, Сатанаил първица съзря, че тя е хубава. Защото копнееше по нея, но отбягваше да гледа тялото й. И сега я видя. Устните и се червенееха, а веждите засенчваха с теменужен мрак очите й.
«Тя е хубава!» — рече Сатанаил.
И той я пожела.
А когато Ева се събуди, Сатанаил й подаде съдина със сок от кимион и семена от мандрагори.
И засмя се Жената, като насъне се засмя тя, затвори очи — и в шемет изпи напитката. А питието бе топло, благоуханно и възбудително.
И щом го изпи, Ева пламна, очите и станаха влажни, а взорът й се премрежи, като поглед на безумен човек. Тя не можа да сдържи своята плът — и пръв път позна, че е жена. . .
И отдаде се тогава на Сатанаиля.
Тя му се отдаде дръзко и без свян — както се отдава жена, която е познала много мъже. И когато Сатанаил я остави, тя се още гърчеше в тръпките на своята неутолена страст — и още го викаше с поглед — и още помнеше бурното безумие на мъжките ръце. . .
А след греха Сатанаил се усети слаб и не можеше да сътвори нищо. Помрачиха се очите му — и видя Ева, че той страда.
На лицето му се изписа непознат копнеж, тъга по нещо ново и незнание притисна душата му — и не погледна вече той Жената с око на пожелание.
А Ева се мъчеше, че я е отхвърлил Сатанаил. Защото бе силен и погледът му беше слънце, а целувката му пареше като жив въглен.
И роди Ева близнаци от него: — момчето нарече Каин, което значи Син на Желание, а момичето — Каломаин, което ще рече Дъщеря на хубост.
И те бяха хубави.
А когато Сатанаил помрачи душата си, та отвърна лице от Жената, нов копнеж облада сърцето му.
И прати той втори път Авадона при Всевишния с молба да му даде лъч от Върховното Небе, за да го сложи в сърцето си.
И чу го Адонай.
А щом Авадон донесе лъча, Сатанаил отново просия — и вложи в сърцето си този лъч. И възкипя отново в него жад за творчество, душата му се развълнува от буря на предчувствие — и създаде той Царството на Трите Небеса.
— За да се сбъдне това, що в клетва бе казал Всевишният някога:
«Истина, истина ти казвам: ще дам дух на Човека, когато мине през Бездните, Земята и Трите Небеса.» — —
. . .А Ева плачеше по любовта на Сатанаиля, но не можа да я възвърне. И съзря я веднъж Адам, когато се къпеше в потока на Едема. Слънцето я миеше с лъчите си, по нейната слага изгряваше свенлива радост, че я гледа мъж, а очите и пиеха светлината на росен ден.
И възпали в душата му пожелание погледът на Жената, която не бе още видял гола.
А Ева умееше да се смее и да прегръща — и Адам простря към нея треперливи ръце.
. . .Но скърбеше Ева по ласките на Сатанаиля, та не намери никъде утеха. Защото Сатанаил я гледаше дълбоко и тя виждаше цялата си душа, отразена в пламъка на неговите очи.
И плачеше Ева — и всуе търсеше разтуха при Адама. Но ето, Адам я позна — и роди Ева от него син. И нарече го Евел, което значи Ридание. Защото в ридания го зачена и в ридания го роди."

image


http://www.fineartprintsondemand.com/artists/brueghel/94301



Тагове:   легенда,


Гласувай:
0



1. анонимен - ...
06.03.2007 19:13
zashtoto...zachtoto satanail ia gledashe dalboko i tia
vijdashe cialata si dusha , otrazena v plamaka na negovite
ochi...
цитирай
2. buboleche - Това е ...
06.03.2007 19:20
много хубаво ,Съни и навежда на много размисли...Утре ще го прочета пак на по-бистра глава ,че днес много не ми се разсъждава, а има какво.:)
цитирай
3. ani101 - Лелееееее, ужас!
06.03.2007 22:52
Човекът създаден от Сатана , а пък жената му се отдала....
Не съм чела по - ужасно нещо.
То тогава всички трябва да сме деца на дявола ( нали сме потомци на Ева)
цитирай
4. blagorodnik - Това
06.03.2007 23:50
ще е от по-късния период на богомилството. В начало те (богомилите) бяха чисти и простодушни, следваха си свещените книги (Библията), отхвърляха всякаква помпозност и власт, живееха в тайни сборища по планини и гори (преследвани от официалната църква като еретици); но по-късно се развратиха от многото мъдрувания и прокълнаха всичко материално и видимо като творение Сатанаилово.
цитирай
5. sunflower - :)))
07.03.2007 00:07
Анонимен, това е изречението, което ме впечатли най-силно! :)

Buboleche, Djaba, Ani101, Blagorodnik, не се впечатлявайте толкова от тази легедна, тя е само една интерпретация на Н. Райнов .... имам предвид поне още една интерпретация, която ще представя в следващия пост. :))))) Т.е. предполагам, че богомилите са имали подобни идеи, но не в точно същия вид. :)
цитирай
6. sulla - Относно сътворението
07.03.2007 06:47
В случая Николай Райнов се изказва повече като диаболист (което по онова време е било модерно в литературните среди), а не като богомил, тоест като гностик. Според гностиците светът е сътворен от Демиург, който не е нищо повече от дефектен еон при вдишването и издишването на Бога. Бог пък е толкова съвършен, че ние не сме способни дори да се докоснем до идеята за неговата познаваемост, а той пък е много над желанието да сътворява нищожности като познатата ни действителност. Той е толкова висш, че за нас няма смисъл. Затова ние наричаме с името Бог-Творец Демиурга. Разбира се, част от божоественото е останала у нас, но не у вскички, пък и тези, у които е останала, не я разбират. Единственият начин за търсене на път към истинския бог е гносисът - познанието за нещата, интелектът (а не любовта, както биха рекли последователите на Демиурга). Ето така разсъждават гностиците. Според тях Демиургът е сътворил света, който познаваме, с всичките му грешки и несъвършенства, като най-съвършеното несъвършенство, което е сътворил, е Сатаната. Именно пък в Сатаната диаболистите виждат своя Демиург, който е сътворил материалния свят и гордия човешки дух. Та и Николай Райнов се подхлъзва по тази плоскост, но то е по-скоро, за да се направи на интересен пред своите съвременници като Георги Райчев, да речем. Иначе не е лош човек и определено разбира повече от живопис.

Нали не бях много досаден?

:-)))
цитирай
7. sunflower - :))))
07.03.2007 07:39
He, Sulla, беше ми много интересно. :)
Хареса ми термина "дефектен еон" :))))
А, сериозно, наистина съм боса в тая тематика, въпреки леките ми залитания в езотерична посока. Много малко неща знам за Николай Райнов, и много малко за богомилите. За момента, като че ли ми е интересно да виждам вечните проблеми на човешката душа разглеждани от различни творци. Не, че не ми е силен интереса и към сътворението, но там нещата са ... противоречиви и на никой няма да вярвам, ... докато не видя със собствените си "очи" някое ... :))))))) Хаха :)
Интересно ми стана обаче това, дето казваш за познанието чрез "интелектът" или "любовта". Доскоро не можех и да си помисля, че има друг начин освен "любовта" .... трябва да помисля пак по този въпрос :)
цитирай
8. sulla - дефектен еон...
07.03.2007 11:35
... наистина е чудесн за употреба в малки текстове термин. А едно време и аз не бях виждал със собствените си очи как се създава живот, докато веднъж, по време на създаване, не запалих лампата :D
цитирай
9. sunflower - Хаха ....
07.03.2007 11:50
... мислех, че говорим за Сътворяването на Вселени. Е, какво пък, и на мен отдавна ми се върти в главата идеята, че така наречения "Голям взрив" може да не е нещо кой знае колко по-различно от един голям ... оргазъм. :D
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5598514
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031