По принцип спя като пън. В моя случай това ще рече, че заспивам горе-долу в момента, в който главата ми пада върху възглавницата и спя без да сънувам нищо, т.е. без да помня нищо на сутринта. Еййй, ама как съм се дразнила понякога! Чувам, хората си помнят сънищата, разказват си ги и се питат едни други какво означават. Виждала съм, че някои са си правили труда и цели книги да напишат по въпроса, а други даже ги четат. Егати загубата на време щеше да е, ако повечето хора бяха като мен. То, ако повечето хора бяха като мен от колко неща нямаше да има смисъл на тоя свят не е истина ... нямаше да има смисъл ни от гримьорки, ни от фризьорки, ни от фитнес инструктори, ни от пластични хирурзи, ни от съдии, ни от адвокати, ни от свещеници, ни от ... ай стига, че ще се издам съвсем чии услуги почти никога не съм ползвала в този живот (почти, защото ходих два пъти в живота си на фризьор и веднъж ползвах свещеник, за да ме венчае). Но, думата ми беше за сънуването или по-точно липсата му и защо в момента не спя, а пиша. Та така, както спя като пън, от време на време се случва по някоя нощ като тази, в която се будя, ококорвам очи като бухал и няма заспиване, и няма. Особено обичам като това се случи преди тежък ден като днешния. За капак, пак нищо не помня да съм сънувала. Поне тази утеха да имах! За последната половин или една година си спомням само един сън. Като всяко правило и моето с непомненето на сънищата си има изключения. Последният сън даже беше съвсем неотдавна и сега май му е времето да си го кажа, защото имам чувството, че е свързан с блога. Сънувах, че съм в някаква доста луксозно обзаведена стая, в която се канех да си взема душ. Душ обаче, не в някаква съседна баня, а направо в стаята – там беше душа и как щеше да тече без да измокри килима си нямам на идея. В стаята имаше някакви хора, но не помня конкретни лица. Даже не знам мъже ли бяха или жени. И аз най-спокойно си се съблякох чисто гола и започнах да си търся шампоан. Пред мен имаше огромни шкафове пълни със сапуни и шампоани и докато се чудех кой да избера изведнъж се осъзнах, че никак, ама никак не се притеснявах от голотата си. Странен е този момент, защото по принцип винаги малко съм се притеснявала от голото си тяло. Наистина малко, не става въпрос за някакъв извънреден срам или нещо ... но, все пак, го имаше. Е, как да не свържа тази голота в съня ми с душевния ексибиционизъм, който проявявам от време на време в блога и то ... без да ме е срам :)))))).  Не, истината е, че в 80% от случаите, в които съм пускала постове досега съм се срамувала малко от написаното. Даже сега като се замислям, чак напоследък този срам май изчезна .... странно ... май току-що си разтълкувах съня сама. :))))) Като съм тръгнала да разголвам себе си и сънищата си, дали да не отида до край и да не споделя въпроса, който ме вълнува в последните дни. Този въпрос възникна покрай едни мои усещания напоследък и в разговор с един приятел. По-късно се опитах да го задам на още един, двама души, на които държа, за да видя какво ще кажат и засега имаме участник доближил се най-много до моя вариант на отговор, но защо да не чуя повече такива. Та въпроса ми е има ли нужда човека да общува през целия си живот? Изобщо въпроса с общуването винаги е бил много интересен за мен, защото съм забелязала, че много трудно се намират хора, с които да можеш да общуваш истински. Обикновено хората са от типа „ти му говориш, оно рупа ли рупа”, т.е. всеки си предъвква неговата истина за живота и изобщо не се опитва да влезе в кожата на другия и да го разбере. Знам, че каквото човек вижда наоколо е само отражение на собствената му душевност и тъй като няма една и съща душевност, никога няма един и същ поглед върху реалността и комуникацията е ако не мисия невъзможна, то поне достатъчно трудна. Толкова трудна, че човек рискува да се откаже. Не ме разбирайте погрешно, не искам да ставам пълен отшелник, защото в ежедневието ми се налага да комуникирам с хора, но .... напоследък наистина доста ми се мълчи. Чудя се дали блога не е част от причините за това, защото в него мога да изливам мисли, които иначе бих споделяла в разговори ..... вероятно .... и така нуждата ми от комуникация е задоволена. Истината е, че в никакъв случай не се чувствам зле, а напротив ... даже ми е много хубаво. :)

www.pbase.com 

P.S. Ако ви се е видяло, че заглавието на поста няма нищо общо със съдържанието му, пояснявам, че това е възклицанието, с което се надигнах от леглото по сред нощите и седнах да пиша ... нищо повече ...

Не мога да си представя деня си в гробно мълчание!Макар,че има моменти в които искам да мълча,да премислям и да намеря отговор на въпрос.Но това е творческо мълчание:)
Измъчвам се,когато ми се налага да мълча.Винаги има какво да се каже,да се обсъди,да се вземе решение,да се сподели проблем,да се обмисли ход и всичко онова,което произтича от ежеднението.Много често търся мнението и на други хора.Искам да знам какво мислят по въпроса който ме вълнува.
Та на въпроса ти отговарям "Категорично ДА".Ако живееш изолирано от света...може би не е нужно общуването.Само,че не знам как е възможно?!...:))
И,ако знаеш как благородно ти завиждам,че лягаш и заспиваш!!!И най-вече,че не сънуваш!...Това ми е проблем.Ако започна да записвам и издавам книги/не книга/ за съновиденията си ще залея света...:((((

Всеки си мечтае за това, което няма, a? :)))
Благодаря ти за коментара! :)

фройдистките тълкувания на съня ти, когато си се сънувала гола - това и сама можеш да го направиш като прочетеш "Въведение в психоанализата" - много интересни лекции, та, искам само да споделя, че възможността на човека да комуникира със себеподобни не е абсолютна величина - в смисъл, че не е необходимо непременно да общуваш със себеподобни през целия си живот (Робинзон е бил сам около 27 години, а прототипът на образа - около 5, ако не ме лъже паметта), но... само, ако вече си израснал индивид...
За бебетата и децата до 3-5 години общуването със себеподобни е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, ако искаме да влизат в рамките на статистическите норми поне и да не боледуват често...
Обаче, защо ми се струва, че всичко това ти го знаеш, а само ни "поднасяш" тука - лаф да става! :))
Отричайки по този начин самата същност на въпроса, който си поставила?! М-м? :))))))

Поздрави, Слънчо! ;)*

Може би донякъде да, а може би все пак се опитвам да общувам в един мълчалив период от живота си. :)
За децата си много прав, не се бях сетила за тях. :)))

Коментара ти ми беше много интересен. И тъй като е почти сигурно, че няма да чета Фройд, ще съм ти благодарна ако ми кажеш с две думи нещо за тази голота :))))))

че, обикновено, в сънищата си пробиват път онези образи, желания, стремежи, чувства и т.н., които съзнанието е подтиснало ("изтласкало") или като много неприятни (а такива със сигурност има много още от миговете на нашето раждане, което неслучайно не помним, че и период след това), или като забранени поради различни причини - субективни, биологични, психически обусловени, социални и т.н., или, накратко: Свръхазът притиска постоянно Аза и подсъзнателното, като ги вкарва в определени рамки. И докато Аза има и съзнателна част, и, в този смисъл е по-самостоятелен при избора си: трябва-нетрябва и искам-неискам, то несъзнателното в нас не може да си намери друг начин да освободи енергията (при силни АЗ и СВРЪХАЗ), освен да използва минутите (часовете) на тяхното отпускане и разхлабване - сънят. По този начин, сънят даже става необхима част от живота ни - за освобождаване на Енергия, която иначе би могла да противоречи на инстинкта за самосъхранение дори...
... Всички сънуват - доказан факт!
Не всички помнят сънищата си - това също е вид защитен механизъм - интересно е да се разбере защо е включен и той??

Каня те в кабинета си на Психоанализа, а после и на курс по Утешителен анализ! ;)
Пожелавам ти весел и ползотворен ден, Слънчо!
Мисля, че като прочетеш написаното, ще можеш да си отговориш на въпросите за съня...защо е точно такъв... ;)*

Какво касае курса па"Утишителен анализ"?
Извинявям се,че не най-подходящото място питам,Слънчогледче!

Хиляди благодарности за обяснението, но ще отклоня поканата за психоанализа :)))))
Ако някой ден почувствам нужда, обещавам да се сетя за нея. Засега мисля, че не съм срещала все още човек по-щастлив и психически здрав от мен (с извинения за нескромността) и когато срещна пак ще се сетя за поканата :))))

... и аз се канех да попитам това :))))

е-ех, как искаш да узнаеш същността за някои неща без да четеш, без да ти ги разкажат и обяснят... не знам. Имах предвид да посетиш курс по Психоанализа, за да си запозната с нея, защото по-лесно се възприема сдъвканата храна, от твърдата и безвкусната...

Извини ме, ако имплицитно съм ти внушил, че нещо не е наред с психиката ти - сорри! Въобще нямах предвид това!!!

Поздрави!

за хората, които си знаят тяхната истина за живота - така си е.
...на мен в последно време ми се случва да виждам как хората дори не ме изслушват. Има случаи, питат ме нещо, и аз почвам да говоря и те ме прекъсват. Много е странно. И малко ме депресира. Вярно, че..хората си живеят техния живот, но..някакси е безсмислено тогава да разговаряме. Станала съм толкова мълчалива, че чак не мога да се позная. "Аз го знам, това, което искам да ти кажа, ти ако имаш да ми казваш нещо - заповядай!" - така разсъждавам в последно време. И ми е хубаво, но хората малко ме депресират. Липсват ми. Мислила съм си и за това, че всичко е отражение на нашата същност. Може и в мен да е проблема. Незнам.

Съни, много хубаво си си разтълкувала съня.
И на мен първото нещо, което ми дойде е за разголването на душите ни тук в блога. :):):)

Ей този пост трябва да го прочете anahata, за да види как си е губила времето да пише за сънища в постингите и книгите си. Как изобщо си е правила труда и кой й ги чете? - Дано тя самата да ти даде отговор, защото аз просто нямам коментар...

А на въпроса има ли нужда човек да общува през целия си живот, отговорът е ясен и еднозначен, мисля. Примерно ти, ако не пишеш тук един ден само, ще получих абстинентен синдром. 100%!
А как се лекува той? - ами със следващата доза :-).

А пък как цели_два_пъти си ходила на фризьор направо не мога да повярвам...

Comfy, сетих се, че се шегуваш :)))) Курс по психоанализа бих посетила с удоволствие, но съм вече стара и не знам дали би си струвало труда. :)

Sis, благодаря!

Innkka, не виждам никакъв смисъл в твоя коментар, но дано ти си го виждаш. (така веднъж ми каза един анонимен, но аз успях да му изясна тезата си .... което се съмнявам, че ще ти ще успееш да направиш за мен).
Приятен ден ти желая!

Е, ти в ходенето на фризьор не виждаш смисъл, че в коментара ми ще видиш. Щях да се учудя, ако беше видяла.
Продължавай в същия дух по-нататък и дерзай! :-)Такова самочувствие (да не му прилагам епитети) рядко се среща... :-)

и винаги сънищата ми се сбъдват.
Дори днешния сняг сънувах -много му се радвам!
Лек ден!

Лек снежен ден и на теб, Секира! :)))

Innkka, да, радвам се на добро самочувствие! :)

innkka,innkkaaaaa
мома и половинка :)
де да беше 2?...
и твоето самочувствие....нищо му....:)))

аз пък се побърквам да сънувам! Сънищата са ми особено реалистични, цветни, често драматични. Действията са с въведение, има заплитане на ситуацията и развръзка... е, често преди развръзката се събуждам! Ако съдя по моите сънища, често сънувам това, което ми липсва в ежедневието :))) Явно мозъкът компенсира липсата на реални желаните емоции, чрез сънищата! И да, харесвам тези си сънища! Често сънувам море, бих казала това е един от основните ми сънища! ай, отивам да пусна постче за сънищата си.... мерси! Поздрави! :)))

И аз благодаря и за коментара и за поста! :)))

е интересен и аз съм си мислела за това. Става въпрос за голотата като същност и че именно тя има връзка с общуването и разкриването пред хора, за които ти пука, хора, в които искаш да надникнеш, хора, които не са ти безразлични и искаш да откриваш като същности и индивидуалност. Та за мен общуването е полезно и необходимо, макар, че човек има нужда и да остава насаме със себе си... За да може да споделя, това, което е преживял, това до което е достигнал... Човек има нужда от това да бъде споделен и да открива именно такива хора, в които може да се огледа по някакъв начин, които му стават близки на сърцето...

Благодаря, Звездичке!
В общи линии се питах това и донякъде защото някои хора на изток, например, избират живот на отшелници, все пак ... може би избират да говорят с природата и със собствената си същност ... знам ли! :)))

не е това начина чрез, който можеш да бъдеш полезен на себе си и на хората, че дори и на Бога, заради когото го правят. Смятам, че човек може да се научи да разпознава много повече, когато е сред хората, когато му се случват разни перипетии и тогава може да извлича и ценни поуки за себе си...