В малкият свят, в който живея понякога се забавлявам като наблюдавам как тече времето. Не искам да се правя на Айнщай, но и аз съм забелязала колко е относително. Ето ви няколко примера: Работя в една фирма повече от 10 години. За това време в страната станаха хиляди промени. Не знам колко правителства се смениха, колко политици изникнаха от нищото и изчезнаха, колко останаха, не знам колко фирми се приватизираха и колко пъти се смяняваха цените, а от тази година сме и горди членове на ЕС. За всичкото това време в малката ни фирма също имаше известно текучество, но има и хора, които са си все около мен и всяка сутрин ги виждам, всяка Коледа празнуваме заедно на фирмения банкет, почти всяка седмица пия по ракия с някои от тях ... и повечето от тези хора не са се променили и грам за тези 10 години. Т.е. на политическата и икономическа карта на държавата може да са настъпили много промени, но на картата на човешкия живот, 10 години са почти нищо. Забелязала съм и разлика в измеренията на времето на шефовете и работниците. Шефа може да загуби един ден в сладки приказки с потенциални клиенти, може да говори час по телефона с някоя важна клечка, може да пътува с часове в командировка или да го няма с дни, за да присъства на изложба, от която никакъв ефект не се вижда на пръв поглед ... т.е. неговото зъбно колело се върти бавно. На тези, които са близо до него, им се налага да подготвят много от информацията, на база на която той взима решенията и времето за тях тече значително по-бързо, т.е. те нямат време за губене (освен ако не е супер наложително) в много странични приказки, от тях се изисква да си седнат на задниците и да работят. За да си свършат работата те добре обаче, на още по-ниско ниво трябва да са малките колела в машината, които се въртят с най-бясна скорост - хората, които вършат действителната работа, действителното производство на продукта или извършване на услугата. Най-опростено казано това е схемата на въртене на зъбните колела в йерархията на една фирма. Времето за Шефа тече по един начин, а за работника по съвършено друг. Обратно пропорционално на това, разбира се, са отговорностите. Ако погледна сега в собственото ми семейство как тече времето, какво ще видя? Родителите ми ми изглеждат вечни и непоклатими ... тях ги има откакто мен ме има и имам чувството, че винаги ще ги има .... въпреки че знам, че не е точно така в материален аспект. Детето ми от своя страна беше нещо несъществуващо преди 10 години, а преди 6 беше една малко парче месо ... сякаш беше вчера. Периода, за който тя израстна, на мен ми се вижда кратък, т.е. времето изтече бързо, а за нея е ... целият и живот ... нищо, че не помни кой знае колко неща от този живот. И накрая няма да влизам в подробности за това как тече времето когато сме щастливи и когато сме нещастни. Това всеки би трябвало да го е забелязал, но докато ми се въртяха из главата тези мисли и ги записвах се сетих за нещо, което бях чела преди време и тогава, тъй като бях много въодушевена го преведох от английски от един сайт. Ето го и него:   „Времето не е измерение в пространството.
Времето съществува, на по-високите нива то е просто различно.
Времето е едновременно субективно и обективно. Обективно, то е линейна прогресия на универсална промяна. Субективно, то е скоростта на обработка и обхващащото всичко съзнание на промяната.
Колото е по-високо съзнанието ви, толкова по-бързо върви времето. Колкото е по-ниско съзнанието ви, толкова по-бавно върви времето. Когато сте щастливи, времето лети. Когато сте депресирани, времето като че се разтяга вечно. Защо? Защото по-високите състояния на съзнанието използват по-финна (по-лека и по-бърза) енергия, а по-ниските състояния на съзнанието използват по-плътна (по-тежка и по-бавна) енергия за обработка на вашите преживявания. Така, като сте в по-високо състояние, вие обработвате преживяванията си по-бързо и когато сте в по-ниски състояния обработвате преживяванията си по-бавно. Използвайки промяната на физическо ниво (време) като база, която е много плътна и бавна в сравнение с по-високите нива, по-високите състояния обработват физическата промяна много по-бързо от по-ниските нива. Така по-високите състояния “изяждат” физическото време на по-бърза скорост, давайки преживяване за летене на физическото време. По-ниските състояния “изяждат” физическото време на по-бавна скорост, давайки преживяване за бавно минаване на физическото време. Също така, приемането на преживяването ускорява скоростта на обработка, а съпротивлението на преживяването забавя скоростта на обработка, приемането ускорява преживяването на времето, а съпротивлението забавя преживяването на времето.
Допълнително, колкото е по-високо съзнанието ви, толкова то е по-широко и обхващащо миналото и бъдещето. Колкото по-високо е състоянието, толкова по-голяма е възможността да се включва (обхваща) повече от миналото, от което непрекъснато се учим и повече от потенциалното бъдеще, което непрекъснато се създава по по-оптимален начин. Миналото е установено и не се променя. Това, което се променя е начина, по който ние виждаме миналото, по който го вкарваме в рамки. Няма нищо лошо в минало, което се нуждае от промяна. Никой случай не е поначало лош, всичко е предмет на интерпретация като добро или лошо или неутрално. Това, което се нуждае от промяна е, как ние гледаме на миналото, как го интерпретираме. Когато се съпротивляваме на миналото, то се интерпретира като вредно и действа върху настоящето като вреда. Когато миналото постепенно се приема, оценява и от него се учим, тогава то се интерпретира като ресурс, който дава сила на настоящето и бъдещето. Като нашето съзнание расте, ние можем да съберем увеличаващи се количества от ценни уроци от миналото. Събитята са временни, но ценното съзнание спечелено от случаите остава завинаги. Потенциалното бъдеще непрекъснато се подобрява като събираме уроци от миналото – с времето, ние непрекъснато виждаме по-добри начини да вършим нещата.
Времето обикновено се ускорява за по-възрастния човек (живота тече по-бързо), защото той обикновено обработва на по-висока скорост.
Така колкото по-високо е вашето съзнание, толкова по-бързо тече времето. Времето е толкова ускорено за Казуалното тяло (Душата), че живота на Личността е като ден. Добрия живот е като добър ден. Лошия живот, като лош ден – нищо повече, много временно. За Монадата, времето е много по-бързо - живота на Личността е като минута. Така, стотици и хиляди човеки животи (превъплъщения) се преживяват много бързо за Монадата. Все пак, докато Монадата е фокусирана на настоящия момент заедно със Личността и Душата, Монадата е също така разширена в своето съзнание, че тя едновременно обработва милиарди години в миналото и милиарди години в бъдещето, в сегашния момент – тя преживява това, което може да бъде наречено “Вечно сега”.

по материал на http://www.energyreality.com    

Снимка: www.pbase.com

лично за мен...
Ако ми остане ВРЕМЕ ще постна моите виждания по въпроса за времето и как протича то в съзнанието ни... Е, не че съм специалист по времето, но предполагам, че ще ти бъде интересно да видиш още една гледна точка... Предполагам...

Приятен ден, Слънчо! ;)

Разбира се, че ще ми е интересно да видя още една гледна точка. Горе съм представила моята съвсем субективна и някаква намерена в нета, която е доста екзотична и езотерична и аз не знам до колко има нещо вярно в нея ... само мога да предполагам и усещам някои неща :)

Приятен и на теб, Comfy! :)

От посочения цитат можем да стигнем до умозаключението, че колкото повече хора на земята са разширили и извисили съзнанието си, толкова повече се ускорява времето в материалния свят. Размишлявайки в тази посока, е по-лесно да намерим отговор на въпросите относно предсказвания квантов скок на Земята в четвъртото измерение, за който се предвижда, че ще се осъществи през 2012 г.
В много прочетени от мен книги се казва, че този "квантов скок" ще може да бъде осъществен благодарение на хората, които са разширили съзнанието си поне до нивото на Каузалното си тяло. Спомням си, че в един от томовете на поредицата Агни йога прочетох, как на този етап планетарната Йерархия работи за ускоряване въртенето на земята, така че да можем да се впишем в предвидения за този уникален преход срок. Благодарение на посочения от теб цитат разбрах още по-пълно смисъла на това твърдение.
Благодаря ти Съни!!!

Не знам дали ще има квантов скок, но при всички случаи вярвам, че разширяване и извисяване на съзнанието е нужно! Не знам доколко мога да ги усетя тези неща, но .... ми се струва, че такова разширяване и извисяване се забелязва в последните години :)))

е не само години, то е и дни. Да обърнем тези десет години в дни и ще установим, че това са 3650 дни. Тогава разбираме, какво сме можели да направим и какво още може да направим. Дори да слагаме само по една тухла в постройката на нашите мечти всеки ден, до края на живота си ще може да построим къща.
А когато човек строи нещо и оставя следа, живота му има смисъл и времето му минава по-бързо :))

Луда работа.
Добро начало на седмицата!!!

Лека и усмихната!!! :):):):)

:)

Постът ти ме върна към нещо красиво, което реших да постна и в блога си тук.
Поздрави :)