Запознах се с Петер на един есенен панаир в Пловдив. Тогава бях на панаира служебно и трябваше да извърша едни определени служебни действия свързани с обикаляне на всички палати и малко маркерингова дейност. Заговорих го служебно, но той веднага се върза на неотразимия ми чар и едва ме пусна да си тръгна, а после дойде на моя щанд и аз някак му предложих да пием по кафе после, за да си поговорим на спокойствие и ... за да не ми пречи на работата в момента. Стана ми интересно от една страна, защото можех да си упражнявам английския, а от друга, защото той по някое време спомена, че е ходил на курсове по астрология и аз тогава /много погрешно, както се оказа по-късно/, си помислих, че един човек дето би отишъл на курсове по астрология би трябвало да е доста отворен и интересен. Тази вечер отидохме на кафе, а на следващата и на дискотека даже. За съжаление, той не оправда особено очакванията ми да е интересен, и освен че го изврънках да ми направи един хороскоп като се прибере в Унгария, не мислех кой знае какъв контакт да подържам с него след това, още повече, че на следващия уикенд след панаира ми беше годежа. Така стана, че не му казах за годежа тогава ... виждах, че ме гледа с някаква възхита в очите, но не можех просто така да изтърся: „А, знаеш ли, между другото, че аз ще се женя следващата седмица.” Сега се осъзнавам, че имам едно специфично поведение на свободен човек, от което много хора всъщност биха си направили погрешни изводи дори и сега. Не го правя нарочно, такава съм си. Та, разменихме си визитните картички тогава и аз си мислех, че въпроса е приключен. Викам си и да се обади веднъж, дваж, какво толкова. Будапеща е далеч, едва ли би таил някакви надежди за развитие на отношенията ни. Аз, между другото и физически не го харесвах. Висок, слаб, но с една малко конска физиономия и дървена походка и маниери. Какво се случи обаче! Още на следващата седмица след панаира, той ми звъни в понеделник в офиса, после в срядата, после на следващия понеделник и аз тогава вече реших да му кажа, че ще се женя ... просто като новина. Всъщност новините се оказаха две, защото си бях направила тест за бременност и той се оказа положителен. Наистина си нямам на идея какво си е мислел за мен тогава и колко ме е харесвал, но като му казах тези неща по телефона няколко минутки не можа да се окопити и да ми отговори .... почувствах се много, много кофти, но ... какво да се прави .... това беше положението, а и аз по никакъв начин не мисля, че му бях давала надежди за нещо .... След този разговор си помислих, че той ще спре да се обажда и всичко ще приключи до там. Боже, колко грешах и в този случай! Той не спря да се обажда. И писма ми пишеше. И на следващата пролет каза, че ще ни дойде на гости. И дойде. И аз бременна в незнам кой месец го водих на разходка из България с мъжа ми. После дойде за Нова година. После дойде за следващото лято, и следващото лято. Когато дъщеря ми беше на 4 решихме заедно да изкараме една почивка в Созопол. Той предишната година беше почивал там с приятели, и аз тази година се присъединих към групата. Не беше лошо, но после донякъде съжалих, че отидох. Вярно, че наглеждаше детето, за да поплувам и аз, но вечер като се въртеше около мен с една плаха въпросително-очаквателна физиономия ме дразнеше. Нямаше мнение по никакви въпроси и само чакаше аз да казвам какво да правим ... егати скуката. Добре, че едната вечер хазайката се нави да подслушва детето дали спи и ние отдохме в съседната кръчма, където забиваха Лора, та се накефих поне на музика. На другата вечер пък пихме по ракия с хазайката, която се оказа голяма симпатяга (софиянка беше, а не местна) и установих, че компанията на хазайката ми е 100 пъти по-приятна, отколото тази на унгарците. Няколкото приятели, с които беше, между другото, не говореха английски, така че все едно ги нямаше с нас. На следващата година като ме поканиха пак с тях на почивка категорично отказах. По-добре абсолютно сама с детето, отколкото с компания, която не ми е супер приятна. А този странен тип, от тогава още две години идва и отсяда в същата къща в Созопол. Това прави 4 пъти на почивка на едно и също място .... не е наред тоя човек, казвам ви. Да имаш възможност да ходиш навсякъде в Европа едва ли не, пък дори и да е по цялото Черноморие и ти всяка година да си на едно и също място? Е, това не го разбирам. Той отдавна ме е поканил на гости в Будапеща и дори се надяваше тази Нова Година да отидем, но аз не мога ... не ми се харчат пари за удоволствия от съмнително естество ... моя мъж никак не е ентусиазиран да ходим, а сама няма да отида. Нали в крайна сметка не е важно къде си, а с кой си. С Петер ще умра от скука, независимо колко прекрасна е Будапеща. Та тъй, сега не му се обаждам изобщо и чакам да се откаже съвсем от тази отдавна обречена българо-унгарска дружба ... :)


http://www.pbase.com/garoessler/image/62454066

Ето къде отказах да отида. :)

... всъщност, като си помислиш, е*аси унгареца!!!:((

Поздрави! ;)

... и аз това исках да кажа :)))

Съни, браво:) И наистина сте шашаво семейство;)

Мани, мани ... пропуснах да отбележа хилядите майтапи на приятелите на мъжа ми, защото теста за бременност си го направих точно след панаира в Пловдив, където им разказах, че съм се запознала с Петер и те много време след като се роди детето го проверяваха за прилики с унгареца ... :)))))

мъжът ти е невероятен.
Е, не че и ти не си :):):)
и да..важното е с кой си :):):)

Няма да ти казвам колко съвпада тази история с едни мои преживявания ,ама 1:1 така както си го описала..:))))))) Доста се посмях като го четох ,защото все едно четох моите мисли по едни въпроси:)))))

Sis, тоя мъж го търсих 10-тина години - не беше лесен за откриване :))))))

Буболече, не знам дали е само от зодията, но понякога имам чувството, че всеки човек си има един списък от преживявания, които трябва да има в този живот и ... всичко върви по списъка, а на някои хора списъците им много си съвпадат. :)))

С две думи и ме убеди. :))) Виж колко бързо се съгласявам :))))

А ти какво си мислиш, че е искал този унгарец от теб всъщност? Щото на мен не ми стана много ясно...

Не знам.

Съни.. мхммм.. Будапеща ;)

е заинтригуващ, само че е пресилено "конска физиономия и дървена походка". В крайна сметка всеки има и + и - качества, а и конете са хубави животни.

Може и пресилено да е. Не исках да го обрисувам като грозен, конете наистина са хубави животни. Просто на мен не ми харесваше. :)

благодаря за отговора, защото като го прочетох на прима виста ми се стори странно и нетипично. Лека вечер

със "списъка с преживявания" гласувам с две ръце. :)А до Будапеща иди с мъжа ти, ще ти хареса;)

Ще взема да ида някой ден, ама освен първо да вземем да натрупаме някой лев.

А списъка с преживявания за стрелците направо ще го публикувам някой ден :)))))