Те всъщност са съвсем прости. Хаоса ми е вроден, а с реда хич не се разбираме ... ама хич! Ще започнем отначало, все пак. Като бях малка, мама ми казваше: „Подреди си стаята!”, а аз отговарях: „Ееееееее, мамоооооо, точно сега ли??? Имам още две глави от приказките/"Винету"/романа на Стругацки (или там каквото четях в момента).” И в три от четири случая мама ме оставяше на мира. ГОЛЯМА ГРЕШКА! Винаги съм смятала, че голямата грешка в живота на мама е, че е прекалено добра и не умее да се налага, когато е необходимо. Мисля, че когато добротата не е придружена от сила, може да нанесе повече вреди, отколкото ползи. Мама всъщност има достатъчно душевна сила и аз безкрайно я обичам, но е изпуснала от контрол баща ми навремето и сега страда от това. Мъжете трябва да се държат под контрол ... нежен и незабележим, разбира се, но все пак, контрол! :) Та, мама първа може да е сгрешила малко с мен  .... тя самата, има съвсем умерени отношения и с реда, и с хаоса. Не е вманиачена нито на тема ред, нито на тема хаос .... за разлика от едната и сестра, например. В тази и сестра ми се наложи да поживея известно време докато следвах и тогава ГОЛЕМИ надежди бяха възложени на нея от мама, тати, та дори и от самата мен .... да ме научи на ред. Временно, тези надежди бяха оправдани – поддържах ред в апартамента и. НО, някой да не си помисли, че ми беше вменена любов към реда? Мннеееее, съвсем, не! На първо място уважавам хората и местообитанията, които си спретват с много усилия и на второ, умея да бъда добър гост, съобразявайки се изцяло с домакините ... е, на трето място ... ме беше страх от леля. Тази ми леля, е същата, за която споменах в един коментар в блога на beer2beer относно подреждането на прането. Та, леля ми ме научи да поддържам нейния ред, но с присъщата си проницателност усети, че ако съм напълно свободна никога няма да си сгъвам и подреждам под конец всички неща в гардероба и няма да си прибирам всички дрехи или книги от столове, маси, шкафчета и т.н. и никога няма да подреждам прането си по нейния педантичен начин, та ако ще и цялата махала да гръмне. Права беше. Тя, всъщност не вярваше и, че някога ще се омъжа и ще успея да въртя сама домакинство, но ... за това не беше права. Условията за отглеждане на едно семейство и поддръжката на един скромен дом съвсем не включват задължително педантичен ред и хигиенична обстановка, на която и ХЕИ-то да завиди. Дотук стана ясно как не се разбирам с реда в домашна обстановка. Признавам, в къщата, в която живея сега, все още може спокойно да се минава от една стая в друга, т.е. не е задръстена от буклуци, и даже чистя веднъж, дваж в седмицата по малко, но като цяло си е разхвърлянка ... добре, че идват от време на време гости, та се налага да имам някой извънреден санитарен полуден. Можете ли да си представите сега обаче, какво е положението в офиса? Преди десетина години, когато работата беше малко, задълженията ми почти ясно определени, нямаше проблем – я имах по някое листче на бюрото, я не. Постепенно обаче с годините, доверието в мен почна да нараства и обема от работа успоредно с него. В началото възнаграждението ми не нарастваше успоредно и се ядосвах малко, но после и то се оправи ... само дето успоредно с работата/възнаграждението растеше купа потребни и непотребни листове хартия и папки около мен. Имам една колежка, която умее да се отървава своевременно от всеки лист хартия прибирайки го в съответната папка, прибирайки и нея на съответното място или изхвърляйки го в коша и в края на работния ден бюрото и е абсолютно чисто. Как става тази магия аз просто си нямам на идея. А и как ще си имам като мразя да върша незначителни малки упражненийца като прибирането/изхвърлянето на листа ... та нали е по-важно да свърша съществената част от работата? Така, ама като се зарине човек в папки и хартийки, колкото и да е убеден, че може да намери всичко в хаоса (а аз мога, не се и съмнявайте в това ... все пак, хаоса ми е приятел), в крайна сметка по-бързото свършване на работата става по-бавно заради загубата на време за търсене ... на разни неща. Ето, тази седмица се опитах да подреждам, защото цялата бумащина взе да минава през мен, поради липсата на колегите и .... се зададе опасност да не мога да си разрина пътя до вратата, за да си тръгна в края на деня. Край - от другия месец се хващам в ръце и започвам да се уча на ред. С хаоса се разбираме отдавна, но това така не може да продължава! Сега всъщност като се замислям, разбирам защо толкова време загубих в четене на книги и търсене на някакъв ред и смисъл във Вселената. Явно като в душата на човек има повече от нещо (в случая с мен – хаос), той инстинктивно започва да търси неговата противоположност, за да балансира. Не знам дали сте забелязали, но човек е устроен да търси равновесие ... нищо, че дълги години преди това се лута от крайност, в крайност. :) Е, аз поне така си мисля ....

видиш бюрото. Един познат казваше, и слон може да се загуби, ама аз си намирам всичко.Успешен ден:))

може и да се сещаш, там имаше един готин лаф (измежду останалите готини лафове), където се казва нещо такова: "Работата води до увеличаване на ентропията (демек хаоса) във вселената. Затова работиш, не работиш все тая."
Май има някаква връзка с твоето писание ???
:)))

..Реда е за тия дето се чудят как да се оправят.Това че се налага да прескоча някой панталон, книга или пепелник никога не ме е притеснявало. Наздраве!...и оставям бутилката до стола...

ох, аз съм същата. И аз казвам, че донякъде мама е виновна. Имах една приятелка, майка й, ако видеше, че не си е прибрала нещо, връщаше я от вратата, обръщаше й гардероба и й казваше, че докато не го оправи, няма да излезе. Това е жестоко, но...незнам кое е правилното.
Като реша, мога да подреждам, но...не ми идва от вътре :):):)

Слабите обичат реда!
Силните владеят хаоса!

ха-ос! Заеквам, не че ти се смея. Той реда е хубаво нещо, ама аз като се хвана да подреждам, после никой не може да си намери нищо. Аз най-малко. Затова когато колегите забележат в очите ми издайническите пламъчета на пробудил се порив за подреждане ме връзват до кафеварката. Вържи попа, да е мирно селото. Вържи Краси, да е мирен офиса. Трябва да спра да го правя. Подреждането. Наистина.

сродна душа! :)))

... какво разбиране срещнах само! :)))))
Моля, края на горния пост да се чете като бъдеще пожелателно неосъществимо! Истината е, че никога няма да се науча на ред, но пък и защо ми е, когато .... мога да владея хаоса? :))))))))