Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2007 06:40 - Белезите ми
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1411 Коментари: 10 Гласове:
0

Последна промяна: 01.02.2007 08:06


Току-що се погледнах в огледалото и ги видях .... там са си още. За белезите от онaзи злополука говоря. Днес като се сетих за нея се зачудих дали не са изчезнали с годините. Човек толкова свиква със собствената си физиономия, че изобщо не я гледа задълбочено май .... защо иначе щях да се чудя там ли са или не са там. Сигурна съм и, че ако попитам някой от хората, които ме виждат всеки ден имам ли белези ... там, те няма да могат да ми отговорят .... или ще кажат „не”. Но белезите са си там, а аз по-добре да започна от начало. Не помня точно коя година е било, ... може би 1987, когато бях на 17. Живеех с родителите си в един класически социалистически жилищен блок. Всеки е виждал такъв, дори и да не е живял. Спомняте ли си добре как изглеждаха вратите на входовете тогава? Казвам тогава, защото сега взеха да ги сменят с железни, слагат им решетки и т.н. Нашата врата тогава си беше обикновена, дървена, горната половина остъклена, а долната плътна и цялата дограма боядисана в черно. Много често, да не кажа почти винаги, стоеше отворена дори и през зимата. Тогава още имаше централно парно отопление в блока .... чувам, че все още на някои места в страната се предлага подобна услуга, но вече не и в родния ми град. Та, дали само заради парното или просто народа беше по-млад, т.е. с по-гореща кръв, или просто по-мързелив не знам, но това беше факта – вратата все си зееше отворена. Някъде, във все още девствения ми на мозъчни гънки мозък този факт трябва да е бил добре запаметен ... се оказа по-късно. По-късното е именно деня, за който искам да ви разкажа. Беше зима и навън беше сумрак. Аз се бях засилила да ходя на гости на една приятелка и ... закъснявах. Излязох от апартамента и слизайки по стълбите към входната врата на блока си закопчавах якето в движение. /Отварям една скоба – леко късогледа съм и на едното око имам силен астигматизъм, но тогава не носех очила. Разбира се, не виждах добре надалеч и особено, ако не е съвсем светло. Също така никога не ходя бавно и почти никога не се оглеждам свястно като пресичам ..... сигурно затова Господ ме е пратил в малък град, че ако бях родена в по-голям отдавна можеше да съм от обратната страна на тревата като жертва на ПТП/. И така, както си закопчавах якето съсредоточено ... т.е. вторачена в ципа, че май заяждаше и със обичайната засилка, с която ходя  .... минах през входната врата. Т.е. замалко да мина през вратата, но бях сепната в унеса си от звук на счупени стъкла и усетих известно съпротивление отпреде си. Като си върнах съзнанието от там, където го бях запратила без да искам, .... защото освен слизането по стълбите и процеса по закопчаване, мислите ми витаеха някъде съвсем другаде, разбира се – три в едно, какво да ме правиш като не можех да върша съсредоточено една единствена работа тогава /не, че сега съм голям спец, ама .... поне се пробвам/ ... изведнъж установих, че нещо топло се стича по носа ми и съприкосновявайки се с плочките на входа придобива съмнително тъмночервен цвят ... същите плочки, на които вече проблясваха парчета от стъклото на входната врата. Положих си шепичките под носа, за да не се питат после комшиите дали не са клали някой във входа и с рязък обратен завой се върнах в къщи. Баща ми щеше да падне – познайте какво беше първото, което си помисли! Е, всъщност аз толкова бързо се върнах, след като излязох, че нямаше начин някой да ме е набил за това кратко време. Като обясних как съм се опитала да мина през затворената входна врата /ама, защо веднъж я затворихте, бре хора, или всеки ден я затваряйте или всеки ден я дръжте отворена!!!???/ той не можа да се въздържи да не се захили въпреки очевидното ми нещастие.. Резултата всъщност беше следния: две дълбоки резки от около половин сантиметър на носа и една малко по-голяма на брадичката, ако не броим драскотините. Не успях да си обясня как точно съм счупила стъклото с носа си, .... като че по-вероятно е да съм го счупила с челото, а вече отчупените парчета са се забили в носа и брадичката. В този момент вече бях започнала да осъзнавам какво ще стане на другия ден като се явя така на училище. В този си вид и по това време нямаше как да тръгна да търся специализирана помощ, а и не бяха кой знае колко сериозни рани. Не знам защо не отидох до болницата на другия ден да помоля за извинителна бележка, за да остана поне няколко дни в къщи, а и да видя дали няма да е добре да взема някакви мерки срещу евентуалните козметични последствия ... може би се притеснявах .... може и да се надявах, че белези няма да останат. Единственото, което ме притесняваше на другия ден беше, че любимите ми съученици ще ми се смеят и ще трябва да обяснявам поне десет пъти какво е станало. Опитах се да прикрия раните – нареших косата си на една страна и я оставих да пада върху половината ми лице прикривайки частично раните, които бяха леко отляво и на носа, и на брадичката. Да, ама това са нос и брадичка, не е буза или ухо ... няма напълно скриване. Както и очаквах – много пъти се наложи да обяснявам какво е станало и да повтарям и потретям, защото просто не ми вярваха. Момчетата изразиха съмнение, че това е само една „асфалтна екзема”, т.е. явно съм била пияна и някъде съм се съприкосновила с асфалта. Айде стига бе, аз тогава, за разлика от тях, все още не пиех. Ама сития на гладния не вярва – не ми вярваха нито за това, че не пия, нито на разказа за счупването на стъклото – не било възможно да счупя стъклото с нос ... е, с нос може и да не е възможно, но с дървена шопска, пък макар и женска глава, защо да не може? Както и да е ... посмяха се, посмяха се, ден, два и това чудо мина ... лошото е, че след известно време установих, че ще ми останат белези .... е, утешавах се с факта, че и без друго методите ми за омагьосване на противника, т.е. на противоположния пол не се ограничават с физическите ми дадености, ами на бойното поле излиза както доброто ми сърце, така и що-годе гъвкавия ми ум. /не, че ума ми е чак толкоз гъвкав, но на някои представителки от собствения ми пол е малко задрямал и аз просто печеля от сравнението/ :)))))

P.S. А сега желая на всички един спокоен и безавариен февруари. Да цари любов и днес, и утре ... и особено утре и ... след две седмици .... Абе, изобщо февруари да е един достоен месец на любовта! :)))

image
http://www.pbase.com/



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. piccola - Огнена,
01.02.2007 06:53
за отворените врати, които понякога нараняват!:)
месец любов!
цитирай
2. lemonpie - Ей,
01.02.2007 07:15
аз си мислех, че само аз минавам така през вратите, а то имало и други!
Когато съм била на годинка и половина, още не съм била проходила, защото съм била сто кила бебе. Но все пак както съм се клатушкала един ден в някакво заведение, изведнъж съм направила първите устремни крачки... право във витрината на заведението, от тези големите. Стъклата са започнали да падат на късове покрай мен, как не са ми отрязали носа тогава, никой не знае. Но обичам да си казвам, че просто нещо ме е запазило тогава.
Много обич и топлина ти желая не само в този месец, а винаги и завинаги,
цитирай
3. pilcho - sunflower,
01.02.2007 11:39
Усмихвай се! И продължавай :)
Белезите не се виждат когато човек се усмихва. И на мен ми е писнало да обяснявам откъде са ми белезите, затова ги крия с усмивка :)
Наздраве!
цитирай
4. ady - Не мисли за тях
01.02.2007 12:43
важното , че си добър човек:)
цитирай
5. sunflower - :)))
01.02.2007 12:55
Благодаря ви за загрижеността! :)))
Всъщност те не са твърде забележими ... трябва добре да се вгледа човек. А аз твърде много се хиля и говоря, както каза Pilcho и не им давам много възможност да ги видят. :))))
цитирай
6. mmmmmmmmm - Безавариен февруари!
01.02.2007 14:03
След много танци,наздравици и любов!:)))
цитирай
7. sunflower - :)))
02.02.2007 08:07
Хайде дано цялата година да е безаварийна и .... любовна! :)))))
И белезите от думи да зарастват също!
цитирай
8. анонимен - :))))
02.02.2007 16:32
Sled podobna reklama... jena koqto tro6i vrati s glava, guvkav um;)
napravo mislq 4e otkrih jenat ana me4etite si:)
;P
цитирай
9. sunflower - Хахаха ....
03.02.2007 14:41
... не бързай! Имам един куп недостатъци, но грижливо си ги крия. :))))
цитирай
10. bebo - :)
06.02.2007 22:34
И при мен случаят беше подобен... само че стъклото (бутилката) счупи носа ми, не аз него... На другия ден ми сложиха тампони в носа, да го изправят. Изправи се, но доста болеше с тях... Колкото до белезите... хм.. като 2 малки пъпчици между очите :Р
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5599216
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031