Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2007 13:37 - Как да станем красиви
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3609 Коментари: 8 Гласове:
0



Тук-там измежду редовете ми, сигурно се е прокрадвало твърдението, че съм чела много книжки. Всъщност, не съм чела чак толкоз много книжки, има много хора, които са чели далеч повече от мен, както, разбира се, има много хора, които са чели по-малко от мен. Аз обаче много ги „преживявам” книжките. За мен една книжка никога не е интелектуално упражнение, а е капка живот, в който се потопявам изцяло. Така капка, по капка, понякога имам чувството ще голям дъжд от животи е паднал. Отделен въпрос е, че този живот за душата ми нито е първия, нито последния, ако вярвам на източните учения. Следователно, капка по капка малки животи, плюс капка по капка големи животи на душата ми .... един голям вир от животи се получава, който заплашва да отиде към безкрайността. Харесвам този образ .... все повече харесвам всякакви образи свързани с безкрайността. Отдавна забелязах, че всякакви граници ме дразнят и положих много усилия да срутя своите собствени такива. Това, което искам да споделя днес е, че някои от книжките, които съм чела считам за много ценни и си мисля, че би било много добре повече хора да ги прочетат, но знам, че това няма да стане. В същото време усещам, че новото поколение расте все по-интелигентно и освободено от догми. И ми идва в главата една такава идея – да преразкажа най-ценното от тези книги с мои думи в няколко реда. Правила съм го това вече многократно и мисля да продължа да го правя. Оцветявала  съм го и в трагични и в комични краски, а понякога съм звучала сериозно, но дълбоката истина е, че никога не съм напълно сериозна и никога няма да бъда. Обаче обичам да съм честна и затова сега честно си признавам, че зад много от писанията ми стои задната мисъл да споделя някаква дълбока житейска мъдрост до която съм стигнала и съм се убедила, че работи. Извинявам се и за преди, и за сега и за в бъдеще, ако на моменти звуча нравоучително или като от някаква висока камбанария, но твърде дълго се опитвах да се изравнявам с нивото на разбиране на хората, с които говоря и ми писна от тази работа. Благодарна съм на блога за това, че наистина мога да забравя пред кой съм застанала /защото много народ четат и е ясно, че не мога да угодя на всички/ и да се опитам да съм себе си. Когато разговарям с един човек прекалено много се съобразявам с него и никога не разгръщам мисълта си докрай. Дори и сега знам, че не го правя напълно, но знам, че някой ден ще успея. Някой ден, в който междувременно ще съм се научила и да пиша. След този дълъг предговор днес искам да преразкажа пак един номер, за който четох в една книжка. Книжките всъщност станаха малка поредица и трябва да ви кажа, че не съм ги изчела всичките, по-скоро четох под диагонал, но намерих няколко много добре нарисувани образа – единия е за „махалата”, които черпят от енергията ни, на който няма да се спирам сега, че е много дълго за обяснение, а другия е за „слайдовете”, който ще се опитам да обясня с няколко прости думи. Книжките са на Вадим Зеланд и се казват: „Пространство на варианти”, „Шепотът на утринните звезди”, „Напред в миналото” и „Ябълките падат в небето” /има ги на Спиралата/. А слайдовете представляват картините, които ние сами си създаваме за себе си. Можем да ги наречем представите за себе си, за които споменах в предишния си пост. Вчера казах, че трябва да се отървем от представите за себе си, за да не се обиждаме и разочароваме, но днес трябва да допълня тази картина с идеята, че можем да създаваме съзнателни представи за себе си, които могат да ни бъдат изключително полезни. Тези представи за себе си, или „слайдове” могат да ни помогнат да се .... пре-сътворим. Примера, с който ще илюстрирам слайдовете е много елементарен. Взимаме един човек, който не е нито много хубав, нито много грозен – обикновен човек, като повечето от нас. Представете си сега, че този човек мисли за себе си, че е грозен. Ако е така, той би имал поведение на грозен човек – т.е. той би вървял леко приведен по улиците, нежелаейки другите да го забелязват; той би стоял сврян в ъгъла по време на купон, отново нежелаейки да се набива на очи; той несъзнателно би избирал дори съвсем обикновени към черно-сиво-кафяви невзрачни дрехи, отново подсъзнателно затвърждавайки представата за себе си, че е грозен и само такива дрехи му подхождат. /аз за себе си ще кажа, че навремето не исках да се гримирам, защото си мислех, че грима само ще подчертае неособено красивите ми черти на лицето ... не, че сега смятам, че трябва да се гримирам, но причините са други/. Такъв човек, с това си поведение знаете ли какво постига? Той успява да внуши на всички останали около него, че е ... грозен. Държи се като грозен = постига представа или слайд на грозен човек. Хайде сега да си представим, че този човек успее по някакъв начин да си внуши, че е хубав - т.е. той успее да смени слайда/преставата „аз съм грозен” със слайда „аз съм красив”. Ако той успее да направи това, дали няма да почне да ходи по улиците по-изправен, дали няма да влезе в магазина и да си купи нови, модерни дрехи, дали няма да се намеси в разговорите в компания и да си каже спокойно и уверено мнението? Започне ли да се държи по този начин, дали хората около него няма да започнат да го забелязват? Аз казвам – да, ще започнат. С убеждението си и след това с поведението „аз съм красив”, той ще успее да внуши на всички останали, че е красив. Държиш се като красив – ставаш красив. Ще дам пример от световната сцена, но знам, че има много – Барбара Стрейзънд. Красива ли е тя? Красив ли е носът и? И все пак .... повече от известна и обичана е. За мъжете – Робърт Де Ниро или Ал Пачино красавци ли са? Трябва да кажа, че и Вадим Зеланд не е измислил нещо кой знае колко ново, а само го е интерпретирал по свой начин. На изток отдавна са казала : „Ако искаш да станеш Буда, бъди Буда.” ... или нещо такова беше. Представяте ли си сега какви възможности се откриват пред нас? Зеланд стига до там да твърди, че и за богатството важи същия принцип. Разбира се, няма да стане ако днес си помислиш „Аз съм богат” и утре да се събудиш в някой палат от злато, но ... с малко повече търпение .... накрая и това с палата може да стане. :) Разбира се, пак е много важно желанията на разума да са съгласувани с тези на сърцето – докато има противоречия между тях, нищо няма да стане – ако разума иска богатство, а сърцето иска обич .... забрави! :)  


Тагове:   как,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sunflower - Добре, Jones ...
28.01.2007 14:49
... не съм казала, че не трябва работа .... ако обаче ти искаш да вярваш, че няма никакви малки магийки в живота, нямам нищо против ... остави обаче тези, които си вярват в магийките да продължат да си вярват ... току-виж и те постигнали нещо. :)
цитирай
2. анонимен - kolko dobre kazano!!!
28.01.2007 15:08
Az sushto sum ot tezi viarvashti pisateli, ot tezi koito biha napsali v sinteziran vid dobrite misli. KOE E DOBRO?

Otnositelno.....

Sunny, pishesh strahotno! cheta ot meseci i tova\ e purvoto neshto, koeto pravia kato vkujcha koputera sutrin/rabota!

Katie
цитирай
3. sunflower - Благодаря, Katie, за тези думи!
28.01.2007 15:29
Не мога да кажа, че не стана приятно на бедната ми, уж лишена от представи за себе си душа! :)))))
цитирай
4. анонимен - Duhata e neveroiatno bogata!
28.01.2007 16:43
Triabva da nameria kirilizator, inache sigurno vsichko zvuchi tupo. Zatova ne sum pisala dosega.
цитирай
5. zvezdichka - Aз също съм съгласна
28.01.2007 21:13
с някои от нещата, които споделяш в този пост и това са представите, които изграждаме за себе си, често още и от детството ни са насаждани и сме ги приели за реални... А когато приемеш едно нещо за истина, естествено, че то върши точно това, което си приели... Но това, което съм открила в своя съзнателен живот, е че човек се променя, следователно и представите за него самия и това действа толкова освобождаващо :))).
Важното е човек да се научи да открива истината за себе си и да гледа с тези различни очи, очите, които виждат дори неща, които все още не са станали, но все пак той ги очаква в живота си :))).
цитирай
6. sunflower - Така е ...
28.01.2007 21:20
... всичко се променя. Повечето от промените просто зависят от нас, обаче. А останалите от ... Господ! :)))))
цитирай
7. merita - Много често изглеждаме така както ...
28.01.2007 21:53
Много често изглеждаме така както се възприемаме ние самите.Ако имаме добро мнение за сбе си то това усещане се предава и на околните.Ако се обичаме то и околните ни обичат . Убедена съм в това , което казвам.Споделям го от личен опит.
Всеки човек е една индивидуална вселена и е ценен сам по себе си.Важно е да познаваме добрите си страни и да се стараем да ги използуваме пълноценно в наша полза и в полза на другите.
цитирай
8. sunflower - :)))
28.01.2007 21:56
И аз съм убедена, Merita!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4253099
Постинги: 1744
Коментари: 12587
Гласове: 38802
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930