Прочетен: 10129 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 27.01.2007 19:10
Днес се сдобих с една книжка и ми се иска да споделя радостта си. Книгата се казва "Игра на сенки", подзаглавие "Приказки за любовта" и представлява сборник с разкази на Херман Хесе.
Навремето бях много силно впечатлена от "Степният вълк" и "Сидхарта" и във възхищениято си положих много усилия да прочета и "Игра на стъклени перли", но не знам до къде ми стигна хъса. Помня само, че не беше докрай. Може би си струва да я намеря от някъде и да опитам да я прочета отново. Е, докато реша да го направя ще имам под ръка разказите му. На задната корица на книгата за тях пише следното:
"Прелестта на разказите на Херман Хесе се корени в това, че тези пъстроцветни кристали притежават тайната на капките роса - и в най-малките си частици те са огледало на безкрайността. Под тънкото було на естетическата хармония в творбите на един от най-големите писатели на XX век извира красотата на живота, но дебне и безумието на света." ..... хм, тези думи ми напомнят за един български автор :))))
За който не е чел Хесе предлагам един откъс от "Сидхарта" и някои мисли по-долу:
"Светът, приятелю Говинда, не е несъвършен и не върви съвсем бавно по пътя към съвършенството: не, той е съвършен във всеки миг. Всеки миг носи в себе си своето спасение, във всяко невръстно дете вече е стаен старецът, във всяко кърмаче - смъртта, а във всички смъртни - вечният живот. Нито един човек не може да разбере до къде е стигнал другият в пътя си: в разбойника и в играча на зарове се намира Буда, в брамина - разбойникът. Отдаден на съзерцание, човек може да преодолее времето, да види едновременно целия минал, настоящ и бъден живот, но тогава всичко е добро, всичко е съвършено, всичко е Брахман. Ето защо всичко, което съществува, за мен е добро; виждам смъртта като живот, грехът като святост, благоразумието като лудост, всичко трябва да остане каквото е; всичко се нуждае единствено от моето съчувствие, от моята добронамереност, от любещото ми съпричастие. Така за мен всичко е добро, мога да се възползвам от всичко, без да си вредя. Изпитах с тялото и душата си, че грехът ми е бил нужен, нужно ми бе сладострастието, стремежът към богатства, суетата, позорното разочарование, за да се науча да се съпротивлявам, за да мога да обичам света, за да престана да го сравнявам с измисления от мен свят, с измисления от мен образ на съвършенството, а да го оставя такъв, какъвто е, да го обичам и да изпитвам радост, че му принадлежа."
"Всеки, който вярва в смисъла на живота и във висшето
предопределение на човека, е ценен в днешния хаос. Все едно
към кое вероизповедание принадлежи и в кой знак вярва."
Херман Хесе (непубликувано писмо)
• Дали прегръщаш жена или пишеш стихотворение - това е едно и също.
• Най-висшият хумор започва с това, че не вземаш на сериозно собствената си персона.
• Всяко усилие за притежание и власт ни отнема сили и ни прави по-бедни.
• Нашето време реагира на интелекта и волята в изкуството по-бързо и по-сигурно, отколкото на същински съзидателното, което не е нищо друго освен вътрешното единение с природата. Който го притежава, който живее с началата, който е у дома си при изворите, може дълго да остане недооценен - това би го натъжило и ядосало, но не би му навредило.
• Със славата е като с лавина - най-силно я усеща този, който попада под нея.
• Това време не е по-лошо или по-добро от други времена. То е рай за този, който споделя неговите цели и идеали, и ад за този, който им противостои.
Повече за Хесе тук, а за книгите му ... на пазара. :)
27.01.2007 19:46
вековен плод на мислите избрани,
внезапно свежда своето крило
като писмото нотно с празни грани
без ключове, диези, не личи
на тежестта магическата точка,
строежът се разпада и мълчи
хармонията, вечно ехо почва.
Така се случва с мъдрото лице,
доскоро възхищавало, се смръщва,
смъртта протяга своите ръце
и светлината в бръчки се превръща.
Така и чувството за висота
едва усетено, в досада спира
и сякаш сме родени с мисълта,
че всичко се разваля и умира.
И над гробовна, тъмна долина
възправя се болезнено покъртен
духът с копнежа си за светлина
срещу смъртта, превърнал се в безсмъртен.
;)
Позволи ми и още едно дръзновение.. ;)
Качила бях.. http://desify.blog.bg/viewpost.php?id=17446
Поздравявам за избора ;р
А Сидхарта.. много източна ми идва..
Antinous, не се учудвам :))))
Източността на Сидхарта си ме кефи ... и без друго имам слабост към източните неща ... :))))
27.01.2007 21:01
Прочетох я още на 14 и сега пак.
Дано ти хареса.. :)
Ужасно нежна е {}
Много нежни, наистина! :)))