Постинг
26.01.2007 09:52 -
Едно рамо
По принцип съм свикнала да разчитам почти само на себе си. Не обичам да искам услуги от други хора и да се чувствам задължена. Затова и много рядко моля някой за помощ. Ако се налага почвам от най-близките ми – от семейството. Сега като се замислям не съм съвсем сигурна защо съм такава. Мисля, че е наследство от характера на баща ми, до голяма степен и на базата на опита, който имам в отношенията с хората около мен. Баща ми също винаги е мразел да се чувства задължен, независимо дали към хора или банки, а опита с приятелките и приятелите, които съм имала е доказал, че всеки се грижи преди всичко за себе си и в най-трудния момент в живота ти много често се оказва, че не можеш да разчиташ на него. Не искам да обобщавам, всеки е различен и все пак ..... обичам да разчитам само на себе си. В това отношение сме много различни с мъжа ми, който пък непрекъснато иска да има някой до него. Може да вземе някой само, за да му дава съвети или да има с кой да изпие една бира в почивката, но посмъртно ме би седнал да върши нещо по-продължително време напълно сам. Е, да се надяваме, че с тези разлики се допълваме.
Причината днес да ми се въртят тези мисли из главата е, че един колега свърши една изключително неприятна работа, която се опасявах, че ще се наложи да свърша аз. Е, не че имах особени основания за такива опасения, работата наистина беше по-скоро негова, но ... не знаех какво може да се случи и дали няма да изляза аз на преден план, защото съм замесена. В момента, в който той тръгна да я върши, толкова благодарно му казах: „Благодаря, че ще я свършиш ти!”, че той мило ми се усмихна и отговори: „Е, всеки трябва да си носи кръста!” :) Замалко да се разплача. Истината е, че колкото повече разчитам само на себе си, толкова по-благодарна съм, когато някой неочаквано ми удари едно рамо. Чувствителността ми към жестове от подобен характер е изключително изострена. В случая дааже не ставаше въпрос за ударяне на рамо, а за елементарна колегиалност и правилно разпределение на задълженията. И за това бях благодарна.
1.
анонимен -
...
26.01.2007 10:04
26.01.2007 10:04
takav jivota ,i poniakoga samo misalta ,4e ima koi da ti
"udari edno ramo" pomaga...
oblaci i dajd , no i v tiah ima 4ar...
цитирай"udari edno ramo" pomaga...
oblaci i dajd , no i v tiah ima 4ar...
Прав си! Понякога ми става гадно от облаци, но .... след тях слънцето е още по-красиво.
цитирайтъжно е наистина, да благодарим на човек за това, че си е свършил работа! Изкривяването идва от хората, които не само не си вършат своята, а пречат и на работата на другите. Не са малко, за съжаление.
цитирайудрянето на рамо..колкото по-неочаквано е ,толкова по-изненадващо приятно е,и ти го знаеш.Смятам,че основната причина да не разчиташ на това е,че не си сигурна какъв ще е резултатът от "удрянето на рамо" и предпочиташ да контролираш нещата по трасето до края.
Че понякога "удрянето на .." може да те отнесе в посока и със сила,различна от желаната от теб
А пък ако знаеш колко съм съгласен с теб за,това,което си писала на Буболече...
цитирайЧе понякога "удрянето на .." може да те отнесе в посока и със сила,различна от желаната от теб
А пък ако знаеш колко съм съгласен с теб за,това,което си писала на Буболече...
"Предпочитам да контролирам", а? Може и да си прав, July :)))))
Току-що смачках една пластмасова бутилка преди да я хвърля, между другото. :)
цитирайТоку-що смачках една пластмасова бутилка преди да я хвърля, между другото. :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186