Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2007 09:52 - Едно рамо
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1809 Коментари: 5 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
По принцип съм свикнала да разчитам почти само на себе си. Не обичам да искам услуги от други хора и да се чувствам задължена. Затова и много рядко моля някой за помощ. Ако се налага почвам от най-близките ми – от семейството. Сега като се замислям не съм съвсем сигурна  защо съм такава. Мисля, че е наследство от характера на баща ми, до голяма степен и на базата на опита, който имам в отношенията с хората около мен. Баща ми също винаги е мразел да се чувства задължен, независимо дали към хора или банки, а опита с приятелките и приятелите, които съм имала е доказал, че всеки се грижи преди всичко за себе си и в най-трудния момент в живота ти много често се оказва, че не можеш да разчиташ на него. Не искам да обобщавам, всеки е различен и все пак .....  обичам да разчитам само на себе си. В това отношение сме много различни с мъжа ми, който пък непрекъснато иска да има някой до него. Може да вземе някой само, за да му дава съвети или да има с кой да изпие една бира в почивката, но посмъртно ме би седнал да върши нещо по-продължително време напълно сам.  Е, да се надяваме, че с тези разлики се допълваме. Причината днес да ми се въртят тези мисли из главата е, че един колега свърши една изключително неприятна работа, която се опасявах, че ще се наложи да свърша аз. Е, не че имах особени основания за такива опасения, работата наистина беше по-скоро негова, но ... не знаех какво може да се случи и дали няма да изляза аз на преден план, защото съм замесена. В момента, в който той тръгна да я върши, толкова благодарно му казах: „Благодаря, че ще я свършиш ти!”, че той мило ми се усмихна и отговори: „Е, всеки трябва да си носи кръста!” :) Замалко да се разплача. Истината е, че колкото повече разчитам само на себе си, толкова по-благодарна съм, когато някой неочаквано ми удари едно рамо. Чувствителността ми към жестове от подобен характер е изключително изострена. В случая дааже не ставаше въпрос за ударяне на рамо, а за елементарна колегиалност и правилно разпределение на задълженията. И за това бях благодарна.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - ...
26.01.2007 10:04
takav jivota ,i poniakoga samo misalta ,4e ima koi da ti
"udari edno ramo" pomaga...
oblaci i dajd , no i v tiah ima 4ar...
цитирай
2. sunflower - ...
26.01.2007 13:37
Прав си! Понякога ми става гадно от облаци, но .... след тях слънцето е още по-красиво.
цитирай
3. sunflower - Буболече,
26.01.2007 13:39
тъжно е наистина, да благодарим на човек за това, че си е свършил работа! Изкривяването идва от хората, които не само не си вършат своята, а пречат и на работата на другите. Не са малко, за съжаление.
цитирай
4. july26 - Това за ...
26.01.2007 17:15
удрянето на рамо..колкото по-неочаквано е ,толкова по-изненадващо приятно е,и ти го знаеш.Смятам,че основната причина да не разчиташ на това е,че не си сигурна какъв ще е резултатът от "удрянето на рамо" и предпочиташ да контролираш нещата по трасето до края.
Че понякога "удрянето на .." може да те отнесе в посока и със сила,различна от желаната от теб
А пък ако знаеш колко съм съгласен с теб за,това,което си писала на Буболече...
цитирай
5. sunflower - :)
26.01.2007 23:21
"Предпочитам да контролирам", а? Може и да си прав, July :)))))

Току-що смачках една пластмасова бутилка преди да я хвърля, между другото. :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5594775
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031