Прекрасния и изключително топъл ден вчера ме принуди да изведа собствените си мързеливи задни части и детето на разходка. Запасих се с две книги в раницата в случай, че тя се заиграе сама и ...  хайде на гористия хълм над града. Поради забележителното ми добро настроение реших, че няма да я водя аз накъдето искам, а ще я оставя тя да води. Откакто се губих с един отворко в клека над Йончево езеро интензивно не харесвам да вървя по неутъпкани пътеки, но ставаше въпрос само за един прост хълм, а не за планински върхове. Вследствие на това ми решение се наложи да минем покрай едно стадо овце, после да завием да видим една огромна локва в гората, която приличаше на езерце, но си беше локва и нищо повече и накрая да цепим през един хълм недалеч от пътеката, но все пак извън нея. По някое време стигнахме до едно малко поточе и тъй като тя не беше виждала поточета от лятото много му се зарадва. Наложи се да спрем там да похвърляме камъчета и да извършим още няколко такива жизненоважни дейности и аз дори малко успях да почета. После обаче любимото ми дете допълзя до мен и взе да се надвиква с някакъв глас от високата част на хълма, който очевидно беше на достатъчно възрастен човек и тъй като не спираше, и не спираше на ойларипва взех да се дразня леко. Тя и без друго каза: „Мамо, хайде да ходим там и да го попитаме как се казва.” и аз събрах багажа и се запътих с намерението да разгледам отблизо този дето се надвиква по хълмовете с дъщеря ми. Наближавайки го, какво да видя – двама възрастни мъже с три кози запладнили под един бор и от нямане на какво друго да правят ойларипват. Този с козите не го познавах, но другия се оказа стар познайник –колега от фирмата, който се пенсионира преди няколко години. Реших да поседнем да починем при тях  - козичките бяха симпатични, а то както е тръгнало скоро само на картинки ще ги виждат децата. Тя ги поогледа и след малко  започна да ходи на четири крака по сухата трева и да се прави на коте  ..... и в следващия час, просто не можах да я накарам да си тръгнем. Няма лошо.  Мъжете пък, първо ни се зарадваха предполагам за това, че им разнообразяваме следобяда, но след това във въздуха се усети, че тегне едно очакване. Нямаше да любопитствам какво очакват, но те сами си казаха – надявали се един техен приятел, и все още работещ във фирмата ни друг стар мой познайник, да дойде и ... да донесе една бутилка винце. Реших да се присъединя към очакването и безмълвните им молби да не се запилее на някъде, .... защото на детето му харесваше там, не за друго ..... И ето ти, изведнъх нещо проблесна отдолу по склона – оказа се, че е велосипеда на въпросния приятел, и след малко той беше при нас. Той се зарадва на мен, а аз се зарадвах на багажа, който носеше. Оказа се, че не е просто вино, а бутилка шампанско. Някоя си мацка му го подарила, но нямало кой да го пие в къщи, а в този момент на напечените ни от слънцето глави тази гледка се отрази повече от добре. Поради неравния терен, шампанското беше добре разклатено по естествен път и гръмна по изключително елегантен начин по посока на отсрещния хълм. Факта, че бяха минали 21 дни от началото на Новата година не ни направи особено впечатление и ние се чукнахме с пластмасовите чаши с пожелания „За много години”. Много приятно – детето щастливо се прави на коте и си лази по тревата, а аз си намерих компания с кози на по чашка шампанско .... мммм какво му трябва повече на човека? :))))) Обещах следващия уикенд като излизаме пак с детето да нося в раницата освен книги и вода една бутилчица с вино, ако случайно ги срещна да повторим това така приятно упражнение ... е, не бих носила шампанско, но едно шардоненце или мерло ... :))))

поминувате там на баирчетата, все та да ви е :)

... местоположение си има своите предимства и недостатъци :)))

Абе, друго си е да си в планината - кой те вижда какво правиш:))) Кеф ти вино, кеф ти - шампанско...Блазе ти, Съни:)
Аз, ако отида на плажа с бутилка вино, най- много да ме вземат за пияница -хахаха...

.... ми ще ходиш по късните часове и със слънчеви очила, например :)))))
Все ще му намериш цаката :)
Ти пък какво ... знаеш ли как ми се иска да живея до морето .... е, ако може и до планината и до морето .... :) Хм, дали няма да ми се напукат петите от толкова кеф ... :)))))

Като прочетох че скоро децата само на картинка ще виждат козички се сетих за една история от моето детство.Аз замо по разкази, нямам спомен за нея. Била съм на 2г и няколко месеца и с родителите ми и сестра ми сме били във Велинград. На една полянка виждам коза с козлета. Очите ми светват, усмихвам се широко и тръгвам към тях с разперени ръце, казвайки "пис, пис, вихрогон!!!!" :-))))))))))))))))))

... казам ви аз, че така ще стане :)))))
Аз като малка карах ваканциите на село и бях добре запозната с животинския свят обитаващ селските обори :)))))

Ехееееееее ваканциите на село...:)))))
Козела дето му отрязах брадата...родата още споменава тази моя дързост..:))))).
За приятното изкарване - завиждам ти,ама с хубавото чуство :)))

... една приятелка ми разказваше за неин познат американец, който изпаднал в тежък потрес като разбрал, че картофите са кореноплодни. Ми така де, човекът никога е вадил картофи от бабина нива, а в техните супермаркети картофите се продават старателно почистени от всякаква пръст, прах и прочие, та, в американското съзнание където картоф, там и ябълка:)))))

Буболече такова :)))))))

Това за картофите не ме учудва - питах един сервитьор в един ресторант в Лондон от какво е направено сиренето Моцарела и той каза, "аааа не знам, ние го купуваме от магазина." Е, не че е задължително да знаеш, но тук в общи линии знаем кое сирене е от крава, кое от овца .... ама тук можеш да се ориентираш и по вкуса, докато там ... :)