Като стар почитател на източните учения мисля, че единствения начин да направим нещо с живота си е, чрез „неправене” или ако предпочитате „без усилие”. В даоизма му казват У Вей. Не съм познавач на даоизма, както не съм и дълбок познавач на което и да било друго източно учение, но съм чела доста неща по въпроса .... единствения проблем ми е, че доста забравям и че не се отнасям сериозно към трупането на знания. Всъщност, старя се да не се отнасям сериозно към нищо от този материален свят, но това е друга тема. Та, въпреки симпатиите ми към изтока, от време на време у мен възникват съмнения относно това дали не е хубаво, все пак, да правим нещо съзнателно по отношение на спасяването на света. „Спасяването на света” е общ термин, който използвам, за да обознача правенето на някакви усилия с цел подобряване на живота около нас. Повтарям „около” нас ..... защото дълбоко вътре в себе си вярвам, че света не се променя като цяло, а се променя само начина по който ние гледаме на него, т.е. начина, по който гледаме вътре в себе си. Обаче, аз съм родена в европейска страна и, въпреки че сме и в Ориента, в същото време, не сме съвсем източни. Може би дори сме на кръстопътя между Изтока и Запада и моите колебания донякъде се дължат на това. Както знаете, предполагам, Западът е доста далеч от идеята за „неправене” на Изтока, толова далеч, че и до днес се опитва със сила да налага своите правила на живот на другите. Е, какво мислите ... трябва ли да се прави нещо или не трябва да се прави нищо? Като казвам да не се прави нищо обаче, въвеждам в заблуждение незапознатите с въпросните източни учения. Всъщност изобщо не става въпрос да не се прави нищо, а става въпрос да не вървим срещу природата на нещата. Да работим в съгласие с естествения ред на нещата и да действаме по принципна на най-малкото усилие. Най-малкото усилие пък, не бива да се разбира като да вървиш по течението, а като да си запознат със природните закони и да действaш с малко усилие в съответствие с тях. Истината е, че усилието да се запознаеш с природните закони от своя страна съвсем не е малко, но пък ... на кой му дават всичко на готово ..... в това отношение се налага да се потрудим доста сами. Мога само да подскажа, че едно от първите условия е да постигнем единство между душата и разума. Ще разкажа с няколко думи собствения си опит, който според мен доказва правотата на източното разбиране: Докато бях студентка, все още мислех по западния начин и исках разни неща от живота. Само между другото ще спомена, че студентските ми години бяха едни от най-гадните години в живота ми ... и по обективни, и по субективни причини. Та тогава си мислех, че трябва да постигна разни неща в този живот – че трябва да имам някой до себе си, защото мразя да съм сама, че трябва да си намеря работа след института и т. н. Какво се получаваше обаче – няколкото ми връзки с мъже в този период завършиха катастрофално .... все не се получаваше и не се получаваше ... не знам как накрая не получих комплекс за малоценност или нещо такова, защото всички други жени, които познавах имаха значително по-голям успех в това отношение .... после пък като завърших и се опитах да си намеря работа в София, нещата пак не потръгнаха. Абе, с две думи, тотален невървеж. Като се прибрах в родния ми град се оказа, че не е никакъв проблем да си намеря работа. Това беше първия знак. След това нещата с мъжете продължаваха да не вървят, но аз попаднах на подходяща литература ... и взех да се досещам за някои от природните закони ..... и започнах да разбирам идеите на източния начин. Стана малко бавно, но един ден успях да пречупя себе си до там, че да спра да очаквам разни неща от живота и да започна да се наслаждавам истински на мига. Първото усещане беше много блаженно и силно, и въпреки, че не успях веднага да го направя постоянно, усетих накъде е правилния път .... Случайно или не, точно в този период някъде срещнах моя любим бъдещ съпруг и мисля, че с натрупаните знания поставих началото на връзката ни на ползотворна основа. Т.е. опитах се да не искам нищо от него и се опитах да се наслаждавам само на миговете, в които сме заедно без да правя каквито и да било планове за бъдещето. После по някое време много силно ми се прииска да имам дете, но този път бях стигнала до прозрението, че нищо няма да стане ако само аз го искам и тихичко в леглото се молех на Бога ли, на Вселената ли, и аз не знам на какво се молех, но ... се молех. Не исках, а се молех ... със странна увереност в сърцето, че това, за което се моля трябва да стане и ще стане, така че не беше точно молба, а по-скоро нещо като заявление. :) Не след дълго то и стана ... Оттогава доста от нещата, които искам да ми се случат в този живот ми се случват, било след като съзнателно пусна заявление за тях, било след като само ми минат през главата като хубава мисъл и заминат. Изключително странно е, но имам безброй „случайности”, които са ми се случвали и които „случайно” са довеждали точно до този резултат, който е бил най-желан от мен. Бих разказала, но повечето неща са свързани с подробности, които са доста лични и не са за публичното пространство, така че просто приемете думата ми, ако искате. След всичко казано по-горе искам да обобщя вярванията си с две думи: Вярвам, че всеки човек е в състояние да управлява съдбата си .... всичко е в ръцете му и единственото, което трябва да направи е, да се запознае с някои природни закони и бидейки в хармония с тях, да се наслаждава на мига и да е убеден, че всичко ще се нареди прекрасно. Природните закони, които споменавам не ги пишат само в дебелите книги, ами са народната мъдрост, която се предава от поколение на поколение във формата на пословици и поговорки и дори елементарни детски приказки. Не би трябвало да е проблем, за който и да било да ги научи.   И накрая, все пак, ще заявя, че идеята ми за „неправене” съвсем не означава, че не бих предприела някое очевидно целесъобразно действие, което обещава да направи живота на мен и на околните макар и малко по-добър. Например – смачкването на пластмасовите бутилки, за което говори july26 тук.      ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТ
Мислиш ли, че можеш да завземеш Вселената
и да я направиш по-добра?
Не вярвам, че това може да стане. Вселената е свещена.
Не можеш да я подобриш.
Ако се опиташ да я промениш, ще я разрушиш.
Ако се опиташ да я задържиш, ще я изгубиш. Тъй, понякога нещата са напред,
понякога — назад;
понякога е трудно да дишаш,
понякога се получава лесно;
понякога има сила, понякога — слабост,
понякога човек е добре, понякога — зле. Ето защо мъдрецът избягва
крайностите, прекаляването и самодоволството.   ПЕТДЕСЕТ И СЕДЕМ Управлявай народа със справедливост.
Води война с неочаквани действия.
Стани господар на Вселената,
без да се стремиш към това.
Откъде знам, че това е така?
Защото!

Колкото повече закони и забрани има,
толкова по-бедни стават хората.
Колкото по-остри са хорските оръжия,
толкова по-неспокойна е страната.
Колкото по-умни и изобретателни са хората,
толкова по-странни неща стават.
Колкото повече закони и забрани,
толкова повече крадци и разбойници.

Ето защо мъдрецът казва:
Не предприемам действия,
и хората се променят.
Наслаждавам се на покоя,
и хората стават честни.
Нищо не правя,
и хората забогатяват.
Нямам желания,
и хората се връщат
към добър и прост живот.  Дао Де Дзин   Весел ден и седмица на всички! :)

:)))

това е страхотно! :)))))

kakto i za vsichki drugi :-))))

Благодаря ви!

Joker, нищо особено и ново не съм казала, между другото - предъвквам стари и добре известни истини ... :))))

ново начало! :)))
И дано предизвикваме само хубави промени- около и в себе си; да променяме мислите, нали от там се започва ;)

положителна енергия лъха от тук.. Благодаря!!

:))))))))

Усмихната, весела и щастлива седмица и на теб, Съни!:)))

:):)

много точно си го казала: "а се променя само начина по който ние гледаме на него, т.е. начина, по който гледаме вътре в себе си." И според мен точно това е чудото човек да открива и развива този поглед, защото той би му донесъл много позитивни нагласи в този живот :))).

когато порчетох за първи път книга, която описваше тази теория бях запленена. После върнах лентата назад и видях как в действителност понякога само си казваш "леле колко ще е хубаво ако стане това" и то взима че става:)))) Много се радвам че и други хора го прилагат:)) Заесга обаче на знам как да го обяснавам на разни приятели, които се тръшкат, вайкат и мрънкат за глупости...