- Да, знам! Гледаш ме и искаш да ме докоснеш. Не, не го прави! Кожата ми е отровна.   При всеки допир до чужда кожа невидими стрелички се изстрелват и по вените на емоционалното и тяло, право във сърцето влизат.   Там завинаги остава отпечатък от мен, от моето докосване и тяло .... Няма никога да ме забравиш, и може малко да пострадаш.   Казваш, твоята кожа е същата?  


/Думички, изплували в съзнанието ми след прочитането на един разказ на Стефан/ :)))

Не е наркотик и отрова,
амброзия е,
само боговете умеят да го пият....
И хората в състояние близко до божественото:)))

Леле, леле .... пак не си пестил думи :)))))
Това нещо, дето най-близката дума до него е "любов" ли е "амброзията"? :))))