Поклащам се на повърхността. Сутринта ветреца образуваше вълнички, но сега е тихо. Някой обаче минава наблизо и раздвижва водата, а с нея и мен. Приятно ми е, нищо, че нарушават концентрацията ми и така лелеяната самота. На свечеряване спря и потока от хора, животни .... езерото стана огледало и аз намерих покой. Чувствах се сякаш въздухът ще се разтвори в мен, аз ще се разтворя във водата и тя, аз и вятъра, ще станем едно ..... чувствах, но не се разтворих. Останах на повърхността да се поклащам леко и да чакам .... 

Чакам ... целувки! Ей, успокой ме с това, а иначе ми е едно нервно пред започващия ден.

... сигурно го написах, за да се успокоявам като го поглеждам :))))))
Не, просто много ми хареса снимката .... :)))

Много ми хареса, и много добре ми подейства... успокояващо, нежно... Аз обичам такива неща :)))

Ще се връщам към това...
Чудеса прави синтеза... на картини, думи, звуци, мелодии, гласове... Така се създава атмосфера, настроение, цялостно внушение...

Благодаря,спокоен ден ти пожелавам:)

Разтворила си душа в битие
и тяло в свръхсъзнание,
отдадена на милувки със същността.