Вторник е, и градуса на напрежението се вдига ли вдига. Това има малко общо с вторника, нищо че точно днес е деня за доклади, но има много общо с липсата на колегите ми. ЕС свали някои задължения от раменете на офиса ни, но покачи нуждата от обяснителни коренспонденции, а и достатъчно голяма част от работата остава и аз май трябва да се рацепя на три ... с две думи. Все пак, от сутринта толкова работа отхвърлих, че един петнайсетинаминутен пост за отпускане мисля, че ще ми се отрази добре. И без друго все още изследвам границите на терапевтичния ефект от воденето на блог. В същото време работя с такава скорост, че множество колежки от етажите на администрацията могат само да ми гълтат праха от клавишите. Днес мисля да споделя пак наблюдения от новоевропейското битие на фирмата. Няма да влизам в подробности, разбира се, но не мога да се въздържа да не кажа, че работите тръгнаха сравнително добре и нямаме разногласия с повечето европейски фирми по отношение на новите процеси следващи европейското ни членство, с изключение на най-големия ни клиент, който разбира се, не е просто от Европа, а е от Острова, .... или по-точно от Континента, че те казват на самата Европа – Острова, а на техния остров – Континента .... или поне така говори легендата, аз лично не съм го чувала от някого. Вчера бях уведомена, например, че утре ще имаме телефонна конференция, за да изясняваме разногласията, които те си мислят, че имаме, а ние си мислим, че нямаме. Това ще стане след като те разгледат днешните ни доклади, върнат отговори, а ние върнеме отговори на техните отговори и после те върнат крайното споразумение. Тези процеси ще са изтекли до четвъртък наобяд и сега следобяда е определен за конференция. Не ги обичам тези телефонни конференции – не стига, че ставам разночуваща ... или както там е еквивалентния термин на разногледа за слушане, ами и все забравям да си водя записки и после след цялото напрягане установявам, че съм забравила да свърша нещо, а и да не говорим, че те ме лишават от поводи за срещи лице в лице на островна земя. Не, че държа на срещите, даже напротив, но една разходка до Острова винаги ми е била приятна, пък дори и само по работа да е. Другото е, че още не мога да проумея как от две седмици имаме разногласия с тях по някои въпроси. Ние ли не сме в час, те ли не са в час .... умирам от любопитство да разбера чия интерпретация на законите ще се окаже вярна. Бих заложила на това, че ние пак нещо не сме разбрали, защото онези от няколко години работят с фирми от държави, които по едно или друго време са се присъединявали към ЕС и би трябвало да са съвсем наясно с нещата. В същото време ние работим по едно основно правило, което изглежда, че други фирми в ЕС също спазват и не разбираме странното противоположно становище на островитяните. Е, утре ще разбера предполагам, а сега да се връщам към тройната работа, че ако изостана, шефа тройно ще ми дърпа ушите. А както и на него градуса на напрежение яко му се е вдигнал може и друго да ме сполети ... :))))))  

:)

Чак се кефя. А на мене пък ми е по карибски лежерно. Натисна клавишче, помотая се, после натисна друго, размечтая се... Европа? Тва къде беше? :))))))))

искаш допълнително да ме нервираш ли?
Още е рано, а днешния ден е по-зле от вчерашния ....
ама ти гледай на мен да не ми стане по карибски лежерно, защото ти тогава ще си под водите на световния океан ... предвид онова глобалното. :))))

outfaced ми дръпна шалтера на бляновете. Недей да се нервиш обаче: Карибите не са просто място в океана, те са състояние на духа :-D
(или на тоя дето духа, де да знам аз).

Чула съм, че с молитви може да се коригира времето (и ти трябва да си чувал за молебен за дъжд, например), така че трябва само да решим затопляне или ледена епоха искаме и ако се помолим заедно - ще стане :))))

Ииии някой път ще ми кажеш повече за тези "състояния на духа" ...че много ги обичам ....
и състоянията и духовете :)))))