Онзи ден стана въпрос за американския трансцендентализъм и покрай него днес се сещам за двама американски класици ... е, поне според мен са класици - единия със специален поздрав за Gazza, който се надявам да намине и да прочете, а другия с поздрав към един колега и приятел, на който още не съм казала за блога, ама ще му кажа някой ден сигурно.
Първия е Джак Керуак, а втория Хемингуей. :)

“… Втурваха се заедно из улиците и се пъхаха навсякъде по своя маниер, който с времето ставаше все по-тъжен, всезнаещ и безсмислен. Но тогава в ранните дни, те танцуваха по улиците като отвързани, като помрачени, а аз се тътрех отзад, както цял живот съм се тътрел след хората, които са ми били интересни, защото единствените хора за мен са лудите, онези които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето като същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им, и тогава всички се стъписват: “Ау-у-у”.

 *** “Виждам .... една велика революция на раниците, хиляди, дори милиони млади американци, които скитат с раници на гръб, качват се в планините, за да се молят, да разсмиват децата и да радват възрастните, да носят щастие на младите момичета, на старите момичета, още повече щастие : всичките те са Дзен лунатици, които ходят насам-натам, пишат стихове, появили се без причина в главите им .... цели шайки буйни, истински светци, които се събират да пият, да разговарят и да се молят.”

***
"...кои са всички тези странни призраци, заплетени заедно с мен в глупавата малка авантюра, наречена "живот"? И кой съм аз? Ние не сме тръгнали да трошим нечия глава или да прережем нечие гърло по най-добрия начин, а сме се посветили на молитви за всички живи същества и когато станем достатъчно силни, наистина ще бъдем в състояние да ги постигаме като древните светци. Кой знае, може би един ден светът ще се пробуди и ще разцъфти като прекрасно Дхарма-цвете."
Джак Керуак

И сега:

  “... И тогава бяха заедно макар и стрелката на часовника, сега невидима, да продължаваше да тича, те знаеха, че каквото е с единия, то ще бъде и с другия, че повече от това, което е сега, няма никога да има, че това сега е всичко и завинаги; това е което е било, дошло е и е всичко, което е трябвало да бъде. Онова, което не можеше да дойде, беше дошло. Дошло е сега и по-рано, и винаги, и ето го – то е тук, сега, сега, сега. О, ето го сега, сега, сега, единствено сега и преди всичко сега и няма друго сега освен ти сега и сега е твоят пророк. Сега и навеки сега. Ела сега, сега, защото няма друго сега освен сегашното. Да, сегашното сега. Затова, моля те, сега, единствено сега, нищо друго освен това сега, където си ти и където съм аз и където е другото и не питай защо, никога не питай, защото е само това сега и нека е тъй сега и винаги, винаги, сега, защото сега има само едно единствено сега, едно-едничко, няма друго освен едно сега, само едно, което сега тече, сега изплува, сега отплува, сега отлита, кръжи, извисява се, отдалечава се, чезне, сега се губи, единият и още един са едно, са едно, едно са, са едно, са все още едно, слизайки, те са едно нежно, едно копнеещо, едно в доброта, са едно в щастие и добруват заедно и лелеят заедно, и са заедно на земята, а под лактите са срязаните борови клонки, на които са спали, дъхащи на смола и нощ, сега са окончателно на земята и утрото на тоя ден наближава. После той каза на глас, защото останалото беше само в мислите му и досега беше мълчал:
- О, Мария, обичам те и съм ти толкова благодарен за това ...”

Ърнест Хемингуей, За кого бие камбаната  

 

Хубаво начало за добро утро.

...Добро утро!...Можеш да ме поздравиш и с "Папа"- харесвам го много и ототдавна!

... радвам се, че го видяхте! :)))

Gazza, тук обаче ме сварваш напълно неподготвена. Кой е "Папа"?

Добро утро!

добро утро, хубав ден ще е щом започва така

Едно прекрасно събуждане :))

Добро утро и приятен ден:)

s "papa" se obrashtali kam Heminguei
dobar da e deniat ti...

Благодаря за обяснението!
Хубав ден и на теб! :)))

След описанието на Хемингуей, трепетите са толкова силни, че човек не може да не обикне живота, да обикне да обикне, да живее за да обича и просто да живее.

Благодаря ти, че разлисти пред очите ми тези страници, Съни.
Отдавна съм ги чел.

На един дъх ги четох, после преписвах на хартия, после на компютъра ... всичко на един дъх и .... сега, сега, сега .... :))))