Далеч отвъд пространството и времето 
с теб съм. Целувам те и атмосферата около нас се насища от чувство с произход неземен . Става горещо – сякаш ще се взривим и от нас ще останат само частици, които във вихрен танц ще се съединят и ще бъдем едно отново. Цикълът взрив – танц ще продължи вечно, но всеки път ще е различно и ново.
 

Само така! Да взривяваме Вселената с любов!:)

после... :)

с Любов :)))

Дали цялото сътворение не е игра на любов?
Целия свят се движи от любов - на по-ниско равнище от секс, на по-високо от любов към по-абстрактни неща .... :)))

незнам.. :) знам само, че любовта ще спаси този свят... :) наистина... :)

Някъде отвъд,
е някъде дълбоко в себе си,
в потайното,
незримото
и недокоснато,

опазеното за тази ласка
която тъй красиво описваш....

Да, в случая отвъд
и дълбоко вътре
са равнозначни! :)

dale4, otvad prostranstvoto
i vremeto
s teb sam...

:)

s teb sam v goliamoto priklu4enie ...
v "opita za tvor4estvo"...

Така ли?
Мислех, че само аз правя "опити" ...
Ти не си ли завършен творец?
Или няма завършени творци? :)))

tvorcite neprekasnato se razvivat..
a zavarshen mi zvu4i kato svarshen
pove4eto hudojnici razbirat kak triaba da risuvat v kraiia
na jivota si

:) И на мен ми прозвуча като "свършен" ...
Така е, ... ако човек спре да се развива, значи е свършен.
Аз не знам какво ще излезе от мен, но като си оценявам писанията сама, мисля че някъде в по-следващия ми живот може и да се науча да пиша ... този, определено няма да е достатъчен. :)))
Нищо де, тръпката е и в пътя напред ... :)))

в едно интервю питаха абстракционист какво е искал
да каже с картините си , а той отговори :-това е
работа на критиците. моята работа е да рисувам.
така че ти пиши ...