Намирам се по средата на един опит, който правя със себе си, .... по средата на най-голямото приключение, в което някога съм се забърквала. Смея да твърдя, че това е едно приключение на духа и смея да твърдя, че участвам в него с най-голяма радост. Мога да нарека това приключение „Опит за творчество” или „Смисълът на съществуването ми”, но името няма значение. Ще се опитам да обясня в какво се състои приключението. Приключението ми се състои в ... преодоляването на себе си. Не, не съм повлияна от Ницше въпреки, че той е един от малкото философи, които съм чела със засилен интерес. Ще припомня, все пак, неговата теза: „Човекът е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато. Човекът е мост, а не цел. Човекът е въже, опънато между звяра и свръхчовека – въже над пропаст.” Терминът „свръхчовек” обаче не искам да използвам, защото той, както и цялата философия на Ницше са малко дискредитирани от един тъмен период на световната история. По-харесвам термина „божествена същност” на човека в противовес на „животинската му същност”, защото ако има някакво царство, което ще е следващото стъпало след минералното, растителното, животинското и човешкото, то трябва да е божественото. И така, за мен е без съмнение, че в човека битуват две основни същности, просто за по-лесно ... без да извисявам животните или да принизявам боговете, ще ги нарека животинска и божествена същности. И не искам да ги противопоставям една на друга – те са две същности, но на едно завършено съвършено цяло. Животинската същност е тази, която се грижи за нашето физическо оцеляване. Като казвам физическо оцеляване, имам предвид всичко, което ни се налага да вършим, за да оцеляваме, а това включва и всички умения и знания, които трябва да придобием, за да имаме определена работа, това включва дори и романтичното влюбване, което е хубаво да го има, за да създадем семейство и спокойно да отглеждаме децата си. Във физическото оцеляване бих включила дори неща като религията, защото хората ги е страх от много неща и когато си мислят, че не могат да се оправят сами трябва да има нещо на което да се уповават, някой, от който да искат съвет и да следват напътствията му – аз самата смятам, че не е нужно да има посредници между човека и Бога. Ще се съгласите сигурно, че за много хора живота се ограничава напълно в битката за оцеляване, включваща горното, но няма как да не се съгласите и с факта, че за много хора живота съвсем не опира само до това. Нещо ги дърпа отвътре да търсят още и още  .... неща. Това са, например, търсещите духовно просветление (без да са последователи на конкретно учение), но за мен това са преди всичко творците. Аз казвам, че божествената им същност е тази, която ги дърпа. За тези, които вярват, това е частицата на Бога у тях, за невярващите може да я наречем частицата свръхразум или частицата лудост ... Какво си мислите – да не би творците да са друга порода хора, да не би да са извънземни? Не, не са извънземни, и това, което ги прави по-различни от останалите е живота им от другата страна. Дотолкова, доколкото съм чела и наблюдавала творци ... те просто не отдават чак такова значение на животинската си същност и животинската страна на живота .... те просто са отвъд и затова са свързани с божествената си същност. Няма начин обаче да си дълбоко привързан към животинската си същност и да прескочиш отвъд – първото трябва да се жертва. Жертвата, разбира се, съвсем не означава да зарежеш всичко и да се оттеглиш в гората – не, всеки трябва да се грижи за собственото си оцеляване и за децата си, например, но тези неща не трябва да се единствените интересуващи го и последната инстанция. Затова и мисля, че човека, или по-точно животинската му същност не трябва да се обича и не трябва да се мрази, защото и акта на обич и акта на омраза ни привързват към нея. Ако нещо трябва да се обича истински, това е божествената същност, нашата и тази на другите. Интересното на живота е това, че човек на млади години се интересува преди всичко от физическото си оцеляване  и това е нормално, защото ако пък нещо куца в него, много е вероятно и духа да не може да оцелее. Просто с времето човек, видял много и бивайки вече задоволен от много неща търси още физическо задоволяване, но колкото и да го търси, то винаги е временно ... и той умира нещастен със съзнанието, че е изпуснал безвъзвратно нещо важно от този живот. Проблема на съвремието ни, който тук често предъвкваме е масовата култура и това как тя зомбира хората. Да, така е, защото никой никога не е имал интерес от избуяването на свободни мислещи индивиди .... винаги е било по-лесно да се манипулира една посредствена маса. Аз обаче вярвам в хората и смятам, че всеки, които осъзнава потенциала си на творец може да постигне ... всичко, независимо от масата. Няма да мисля сега, за тези, които не го осъзназават и искат да са маса - нека са маса. Но е непростимо, тези, които имат потенциал да творят, да създадат цял един нов свят за себе си и за другите около себе си – те да се занимават с масата само като я критикуват или пък не дай си Боже да се опитват да се възползват от нея .... на масата или не трябва да и се обръща внимание или трябва да се правят опити да се ограмотява, .... окултурява .... който може, това трябва да прави, защото както каза Стефан днес – изкуството е по-мощно оръжие – защото оръжия за унищожение се създават и изчезват, войни се започват и свършват, но великите творби остават и хората помнейки ги стават по-добри, докато някой ден ще изчезне нуждата от оръжия .... надявам се някой ден да изчезне и нуждата от масова култура. /Между другото си мисля, че ако американците воюваха с висока култура вместо с оръжия, можеха досега да са завладели целия свят .... не, че нямат успехи и в това направление и може би точно те доказват идеята./ Та заради всичко това по-горе, искам да се науча да творя, за да преодолея животинското у себе си, да се издигна над масовката и да съм независим, свободен творец и да създавам ...... до тук съм успяла да си сътворя спокойна битова обстановка, от тук нататък ще видя какво още мога. До скоро не смеех да наричам писанията си „творби” и акта „творчество”, просто защото пиша неща, които ми идват някъде отвътре и не са нищо особено според мен, не са нищо повече от първите мисли дошли ми наум по някакъв повод, но ... сега ще реша, че може би точно там, в това вътре, се крие божествената ми същност и може би искреността на мислите ми споделени тук е доближаване до нея ... може би, самото живеене наистина е творчески процес и аз така или иначе съм творец ... като всички останали. Давайте да творим и да видим! :)

творецът твори именно заради вътрешна потребност, а не защото го интересува дали някой го чете. Естествено славата е сладка, но тя е на втори план. Никой не започва да твори, за да стане известен, а защото го тласка нещо от вътре.
Благодаря ти за хубавото съобщение и дерзай!

хората успяваха заедно да се грижат и за материалното и за духовното си, тогава таз планета щеше да се нарича Рай:)

Но историята познава хора, които са успели да го направят;)

хубави са намеренията, добре е хората да могат да са експерсивни. но какво е онова дето кара слънчогледчето да търси още; не сме ли всички донякъде велики в обикновението си. какво лошо има да живееш с това, което имаш, да се радваш на малките неща. нали критикуваме материалистите, не ламптим ли ние също така пошло за извисяване чрез просто заместване на материализма ни с 'духовност'. каква липса искаме да запълним в така лелеяната култура и изфиненост. още от сега забелязвам едно порицание към 'масата', съседите и всички останали непосветени. духовните учители са снизходитени към тях. и защо, защо му трябва на някой да се чувства непременно богоизбран, за по-голяма сигурност и повече спокойствие ли.
Англоговорящите да си отгърнат книжката на Henry David Thoreau 'Walden', където е обяснено, че на човека никога нищо не му достига, а той все иска слава и богатство, и колкото повече ги има, все не му стигат
а единственият път към просветлението е освобождаването от всички желания.
затова най-обичам свободните хора. успех, слънчогледче

Изглежда ли, че търся още?
Не, не търся ... търся само да съм себе си ... искам да видя какво съм аз ... абсолютно съм доволна от това, което сега си мисля че съм, но подозирам, че то не е всичко .... е, може и да греша! :)))
А Торо съм го чела и е един от най-най-любимите ми автори. Той обаче също говори за трансцедентиране на човека :)

е, добре тогава; чудесно е да можеш да почувстваш себе си и своето истинско Аз. възможностите ни са неограничени, само съзнанието понякога ни пречи и блокира откриването и използването на потенциала ни.
не забравяй, че всеки има нужда да бъде оценен, но ние и досега сме те оценяли високо, вече ако за себе си искаш толкова - ние пак ще се радваме

пожелавам ти да откриеш своето призвание ...и това ще те направи много щастлива ....колкото да творците смятам че те са хора с много изострено чувство за красотата...

... възможностите ни са неограничени!!! :)))
Що се отнася до оценката, бидейки сравнително стар вълк в нета, преживяла съм и ниски и високи оценки и съм постигнала това вътрешно равновесие, при което не се влияя от тях. Приятно ми става от хубавите оценки, разбира се, но ... предпочитам да ги забравя така, както забравям и лошите и да продължа напред ... да бъда просто себе си ... :)

... напълно съм съгласна :))))

А какво е гений...и защо той трябва да е винаги буден..а не гениите да си спинкат като аганца...?

Не разбрах, какво ще правим с човека...ще го обичаме ли или ще го мразим...а това да го превъзмогнем....ми дойде много...не го разирам?
Моля обяснете, какво е да превъзмогнем човека....???

... "превъзмогнем" съм я взела от философа, защото ми хареса, но нима не стана ясно?
Мисля, че е добре, да се издигнем над грижите за физическото оцеляване и да бъдем творци - на това му казвам превъзмогване в случая - може да се нарече извисяване или нещо друго ....
Всеки човек е творец и твори живота си, не мислите ли?

Мисля си, че ти твориш от себе си и със себе си, а чрез творческите си похвати достигаш до себе си. Изкуството при теб е като дишането и пулса ти, толкова естествено, неволно и непосредствено.
Дори когато не осъзнаваш ти твориш, а сега когато си го описала като мотив и възможност, визуализираш вътрешното си и най-пълно споделяш себе си.

И споделям мислите ти....

:))))

Бъди вдъхновена.

Традиционните му описания.
Образът му в ежедневието.
Битовите му настроики.
Плененият му в социалната среда израз.
Грижата му да бъде приемлив и да върви в крак.
Пленичеството му в условностите на времето и мястото.
Назначенията му от обективното.

"Човек е средина между ангела и скота."

Това вече не е Ницше, а Блез Паскал.

Излизането от тази средина.
Отвъд представите си за добро и зло. В по-висока категория на тези понятия.

... мислите ми, а четеш много от тях, които не са намерили израз тук.
"Отвъд представите си за добро и зло" беше една от основните мисли, които ми се въртяха в главата и ме водеха докато го пишех горното, но в прав текст не я изразих - ти обаче знаеш, усетил си я и я изрази ...

А това, че "ти твориш от себе си и със себе си" просто много ми хареса ...

Радвам се, че те има и че мога да контактувам с човек като теб, който вижда "по-високата категория" на понятията!!!!
:)

Имах един разказ.
"Жената - огледало"
Там двама се отразяват един в друг до безкрайност.
Просто това което си писала ми е толкова близко, че бих го изразил по същият начин....

Също творя за да открия портите към "по-високите категории" за които говорим.

Ти също изрази мисъл която напълно споделям в заглавието на бележката си.

Дай линк към разказа, ако си го публикувал в нета.

Интересен образ ... отразяването един в друг ... много интресен ... нещо ми се загубиха думите ... :)

Вече го има

http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=35712

та на темата що е гений и има ли почва унас:)всеки един от нас притежава умение което останалите нямат номера е да го откриеш...и за да го направиш трябва да си будничък т.е. осъзнат...но понеже съм великодушна ти позволявам да подремваш...някъде бях чела че сме разпнали христос защото сме се уплашили да бъдем богове...може би просто трябва да се събудим

Да уплашихме се...нима е леко да си Бог...да управляваш съдбите на хората и най-вече собствената си съдба си е трудна работа...Преди 2000 години избраме по лекото...друг да има грижата за нас и така вече 2000 години...а май вече истича времето на безгрижието и е редно да се вслушаме в призивите на Христос...Да се променяме...

някой може ли да ми каже пълния цитат на Ницше Човекът е въже опънато м/у звяра и свъх човека