Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.01.2007 06:31 - Мама, близначката и и циганката, която им предрекла бъдещето
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2211 Коментари: 11 Гласове:
1

Последна промяна: 12.01.2007 09:26


Мама и сестра и са първородните деца на баба. Ха, малко странно звучи! Обикновено се казва първороден син или първородна дъщеря, но в случая са първородните дъщери на баба, защото са близначки, и то еднояйчни. След тях баба е родила четири момчета и накрая още едно момиче – втората ми леля, изтърсачето. Сега като се замислям, ако леля ми беше родила също седем деца, и последното пак беше момиче, то щеше да е седмата дъщеря, на седмата дъщеря. Много приказно щеше да е и резултата е непредвидим, защото тази ми леля е голямо образ и само плахо мога да гадая какво би могло да е нейното изтърсаче .... Както и да е, тя има само двама сина, а и сега думата ми е за мама и близначката и. Когато те били на около 8 години, баба ми поканила една циганка в къщи, която и предложила да и гледа срещу няколко яйца и малко сланина. Баба се съгласила и циганката като изгледала внимателно близначките и казала, че едната от двете е родена с късмет, докато на другата няма да и върви много в живота. Мисля, че не е посочила точно на коя ще и върви и на коя не, но сега, след около 50 години картината е повече от ясна. Съвсем накратко историята на близначките е следната: На 14 години напуснали сами селото и се преместили в града (не най-близкия, а друг - на около 200 км). В началото учили, а после започнали работа. Не знам колко точно години са били заедно тук и често ли са се прибирали на село, но мама срещнала баща ми в града и след като го изчакала да изслужи, се омъжила за него, а сестра и се върнала в селото и се омъжила за момче от там, което родителите и никак не одобрявали. Неодобрявали, не защото били с някакви кой знае какви изисквания - напротив, те винаги са били скромни и тихи хора, но знаели, че в семейството на това момче доста се пие. Леля ми, обаче не пожелала да ги послуша и .... му пристанала ... както вероятно все още са казвали тогава. Като ги гледам сега на снимки от онова време, мисля, че са били доста красиви момичета. Понякога даже се чудя красотата на жените, които съм виждала по снимки от 60-те, 70-те дали се дължи само на фотографска техника или тогава жените просто са били по-красиви – с много по-нежна и гладка кожа, с много по-гъсти и здрави коси .... не знам, може живота тогава да е бил по-здравословен, например, или нещо друго е имало .....  Както и да е, да се върна на лелин ми, че се отклоних. Истината е, че той не беше лош човек, но ... наистина пиеше и пушеше много. Няколко години работи в Коми и мисля, че водеше доста бохемски живот след като се върна. Леля успя да му роди 3 дъщери, но той доживя само до към 40 годишна възраст. Разболя се от рак на гърлото и почина. През това време мама, отдавна вече гражданка, кротко си работеше в едно държавно предприятие и беше започнала да забравя какво е това работа на полето, за разлика от сестра си, която остана сама с три деца и работа и по полето, и в къщи и в шивашкия цех на близкия град. Още тогава трябва да е станало ясно коя близначка има повече късмет в живота, но нещата не свършват дори до там. Няколко години след като почина лелин ми, лела си намери приятел, с който поживя известно време и въпреки, че онзи не беше върха на сладоледа, поне и беше другар. Да, обаче един ден взел, че катастрофирал и се изпочупил на незнам колко места и после нещо май се бяха скарали в болницата и тя пак остана сама. Дъщерите и отдавна са в града и се радват на семействата си, а тя продължава да си живее на село и е принудена да работи, защото и остават поне 4-5 години до пенсия. А моята мила майчица и в това е извадила късмет, защото се оказа, че е работила достатъчно време на работни места с така наречената 2-ра категория труд и е пенсионирана от 4 години. Засега тя продължава да работи въпреки това, но от май месец ще се наложи да си остане в къщи, за да гледа дъщеря ми – кандидат-първокласничката. Ако го погледна и от този ъгъл, аз виждам мама почти всеки ден, сестра ми още живее при нея, а леля ми ... трябва да пътува километри и километри да види децата и внуците си или просто да чака да и дойдат на гости по празниците. Милата леля, понякога ми става много мъчно за нея – не казвам, че е нещастен човек, напротив, много е готина и тя е имала своите хубави моменти в живота, но ... живота и просто винаги е бил по-труден. Те с мама, и външно много си приличат и характерите им са подобни ... на пръв поглед няма наистина никаква видима причина едната да има живот, толкова различен от този на другата, но ... съдба, какво да направиш? Интересно как циганката го е видяла това още когато са били деца ... или просто си е говорела глупости, за да изкрънка нещо за ядене, а после всичко е съвпаднало случайно? :)  


Тагове:   мама,


Гласувай:
1



1. анонимен - :))
12.01.2007 08:47
Интересна история...Разказваш много увлекателно :)
цитирай
2. sunflower - :)))
12.01.2007 09:28
Благодаря!
Обичам да разказвам истории и вече съм си признала, че съм от дружеството на анонимните графомани :)))))
цитирай
3. adjna - :)
12.01.2007 09:58
хубаво, хубаво :)))
пишиииииииии ;)))
цитирай
4. antinous - ~antinous~
12.01.2007 13:12
Няма по-интересна история от живота! А ти разказваш омайно!
цитирай
5. sunflower - :)
12.01.2007 13:26
И аз мисля, че нещата, които се случват наистина далеч могат да надминат плодовете на въображението ни. Затова не се притеснявам, че последното ми липсва (или поне така си мисля) .... просто наблюдавам живота ... и разказвам видяното и чутото. :)))
цитирай
6. ady - Омайващо
12.01.2007 16:40
като приказките на Шехеразада:)
цитирай
7. ani101 - наистина интересно
12.01.2007 21:02
Наистина интересно разкажваш. Жалко , че историята е малко тъжна.

Но от товята история се усеща любовта ти към леля( поне аз така го усещам)

А любовта на близките , когато е показана стопля и в най трудните моменти от живота.
цитирай
8. hady - Ъм, всъщност, за циганката. . . Тя ...
13.01.2007 11:45
Ъм, всъщност, за циганката... Тя може би си е говорила глупости, а двете момичата са го приели "присърце" и едва ли не са си самовнушили, че така ще стане. А започвайки да вярват на казаното, са задействали механизмите на живота, така че това да стане реалност.
А иначе за това, че пишеш и разказваш интересно и тн... няма спор.
цитирай
9. sunflower - Благодаря ви!
13.01.2007 14:54
Hady, може и така да е, но съм по-склонна да мисля, че механизмита са задействани по-отдавна ... от някой друг живот, например ... :)))
цитирай
10. анонимен - твърде лично ли е
13.01.2007 22:16
често ние сами задействаме програмата, с която да сбъднем пресказанието. може баба ти да им е казала нещо на сестрите или с поведението си на 'известена' да е съдействала някак за изпълнението на предсказанието. но нали леля ти е жива и здрава все пак
прави впечатление превесът на женските чада в рода ви. това травмиращо ли е, повечето майки на момичета, които имат свои си сестри и лели не се решават да имат второ дете, за да не се окаже пак женско, много ми е жал за тях, въпреки, че си има начини за добиване на мъжки чеда и те не са бабини деветини, а медицински обосновани.
цитирай
11. sunflower - Хм,
13.01.2007 22:33
... не бих казала, че има превес на жените. При баба - 3 момичета и 4 момчета , майка ми има две момичета, но сестра ми има две момчета :)))) А аз, винаги съм искала да имам момиче и трябва да съм задействала някаква програма също, защото имам момиче. :)))
Е, вярно, че леля има 3 момичета .. та може и да си прав донякъде, но в никакъв случай не бих казала "травмиращо" ... какво лошо има? :))))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5598436
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031