Искам думите ми да са ситен пясък, да напълня с тях една малка кофа и да си направя кула. След това, да си направя замък с много кули, пътища и дупки за прозорци. Да му се порадвам, после да отида и да се изкъпя във морето на живота.   Нали казват, че всички хора сме деца и с възрастта само сменяме 
играчките.
:)









 
Което пък ми напомня за една мисъл на Тайсен Дешимару:
"Дръж ръцете си отворени и всичкия пясък на пустинята може да мине през тях. Затвори ги, и единственото, което можеш да почувстваш е няколко пясъчни зрънца."

Снимки: http://www.pbase.com/coastalva/2004_sand_sculptures

Благодаря за слънцето :):):):)

лесно се разпадат, но думите..."Думите отлитат, написаното остава" или нещо от този род беше :))))

и сега строиш пясъчната си кула...

Усещам, че тук си имам другари в игрите. :))))

супер.. и да се заровиш в пясъка, и да си правиш разни работки..
Яко!

Ха-ха ... още едно другарче ... ама наистина е яко - аз като ходя на море задължително правя замъци ... умирам от кеф ръцете ми да са заровени в мокрия пясък :)))))