Мислите ли, че живота ни е даденост и че всеки го може? Аз не мисля, мисля, че живота е рядко цвете и повечето хора просто съществуват. Някой вече беше изказал подобна мисъл, не знам кой, но и на мен това често ми се върти из главата. Всъщност не толкова често, но когато съществуващите упражнят някой по-сериозен натиск върху крехкия живот мъждукащ у мене и ..... вместо да използвам някои цветисти изрази, сядам и почвам да разсъждавам върху въпроса: „Що е това живот и има ли той почва у нас?” По принцип съществуващите не ми пречат. То вярно, че те собствен живот нямат и по тази причина се интересуват изключително от живота на другите, но аз като не им обръщам внимание .... не ми пречат. Даже любопитното е, че те се интересуват повече от живота на другите съществуващи, защото усещат, че имат контакт с тях. Забелязала съм как някои се опитват да установят контакт с мен и виждат, че не успяват .... просто няма обратна връзка и след като не може да се получи резонанс, те губят интерес. Обаче себеподобните им, ооооо там е страшно, не дай си Боже, някои себеподобни да живеят близо до тях и да имат малко повече пари. Започва се едно надмерване .... на собственостите и на показностите .... и така цял живот и после се наследява от поколенията ... абе, страшно!!! Не знам как не се усещат само. Даже хората, които визирам имат наглостта да твърдят, че изобщо не се интересуват от клюките в махалата и ми се възхищават на пълния непукизъм пък от моя страна. Да, бе да, не им пука. А защо тогава, знаят точно в кой ден и час комшиите са си купили нова кола (аз забелязах на третия месец и те изпаднаха в потрес как съм могла толкова да не виждам какво става в махалата), защо си направиха изолация на къщата точно след като комшиите си направиха, защо всеки разговор или започва или свършва с тях .... ама айде да не задълбавам. Аз иначе съм си изработила цял арсенал оръжия за борба със съществуващите .... или да ги наречем по другия начин „посредствеността”. Първото и най-елементарно оръжие е „далече от очите, далече от сърцето” – гледам да не контактувам с тях. Завидни успехи имам, но тоталното освобождаване от натиска им е невъзможно. Трябва известно примирение понякога ... само известно, де. Друго важно оръжие ми е да се маскирам на една от тях, но да имам железни нотки в гласа си от време на време .... т.е. да ги накарам да си мислят, че хем съм като тях, хем има нещо повече у мен ... оставям ги да гадаят какво е това нещо ... най-добре да си мислят, че съм малко отнесена .... а то аз в известна степен съм си точно такава. :) Всъщност не ми е никакъв проблем да се отърва от тях .... с изключение на роднино-комшийските взаимо-отношения ....  за съжаление, пълно отърване няма. Посредствеността за мен, между другото, се дели на тотална безумна посредственост и на посредствена псевдоинтелигенция, която е доста по-страшна група от първите. Първите ги търпя, даже отчитам безусловната нужда, която има обществото от тях. Но вторите са ми ... смърт. С такива наистина гледам никакъв контакт да нямам, че ако не витая в някакви облаци в присъствието им трябва само да се дразня. Ама хайде, за да не плюя в началото на седмицата само ще кажа следното: Не знам какво е станало с живота на съществуващите, не знам отишъл ли е другаде или се е сврял в някоя тъмна и прашна дупка на съзнанието им, но факта е, че го няма. И по тази причина, те усещайки някаква липса се опитват да я запълнят с истории от истинския живот на другите или имитацията на живот на себеподобните им. Може би дори са щастливи наистина, когато Вуте е зле. Може би са щастливи, когато си купят нещо да го покажат на Вуте и сигурно са безкрайно щастливи, когато Вуте си купи същото, и безкрайно нещастни, ако то е по-нов модел. Не ги разбирам. Не знам защо са такива, въпреки, че вярвам, че има смисъл и от тях. Няма смисъл от борбата с тях, обаче. Това е единственият проблем, който имам, защото моя мъж понякога се опитва да се бори .... борба по-безсмислена от тази с вятърните мелници. Трябва да го науча някак, че бунтарството не е да излезеш на площада и да се биеш в гърдите колко си различен, а бунтарството е да се замаскираш на посредствен, за да не ти създава проблеми посредствеността, а душата ти да лети. Те полета на душата ти няма да забележат, но душата ти винаги може да срещне в полета си други души, .... които живеят. Защото това, което е живот, няма кой знае какви материални измерения. Материалния живот е само формата, истинския живот е този на духа. :)  

за една песен на Емил Димитров за съществуването ... и за раждането ИЗОБЩО 8)

Ако си дал ;)

респ. ....... "Дали е трябвало изобщо да се раждаш"

Понеделникът май не е много натоварен, а?

a как да обясня сега на детето ми, че душата му е по-добре да лети, след като утре в училище другите деца ще го травмират при приземяването му с техните нови модели и тотален материализъм, да превърна съществуването му в каквото и да е обкръжение в социален стрес ли, и колко са жестоки децата само. който е кадърен работи и си купува каквото си поиска, някой изобщо и не помислят да се състезават с околните, просто го правят за себе си, не за да дразнят съседите. с най-добри и похвални чувства към авторката оставам, просто се опитвам да погледна и от друга страна на общото ни мнение, вместо все да казваме: 'да, мила', 'така е скъпа' и подобни блогърски колегиални учтивости

В днешно време, може да прозвучи клиширано, но мнозина се опитват наистина да оцелеят физически. И някъде в борбата за хляба се овълчват и губят същинския дух, който прави душата красива. После е много лесно материализмът да се навре на мястото му и тотално да превземе вътрешното равновесие, като съвсем обърка ценностната система на човека. Пък и разните там съвкупности от обществена среда, домашна обстановка и прочие оказват своето въздействие. Но който си го може - си го може. Запазиш ли живота на духа си, наистина си щастливец. Аз поне така мисля.

Да, Pti, ако си дал .... :)))

Innkka, понеделника е точно толкова натоварен, колкото трябва да бъде!

Анонимен, благодаря за мнението "от другата страна"! :)))

Alidora :)))

само че като се маскираш като един от тях, не е ли то първият компромис с желанието ти да бъдеш различна от тях? Следват още компромиси, докато накрая остане една трошица от това което си всъщност ти, а не изваяна от обществото статуя. След това един прекрасен слънчев ден, правиш компромис и с него и потъваш в мъглата, в морето от еднакви лица... Георги Стаматов има един разказ "На котва", там доста нагледно е описал как това се случва.

Има и нещо друго...за да можеш да живееш, трябва първо да съществуваш...а в определени условия не ти остава време и сили за нещо повече от това...

... замалко да се съглася с теб, но .... няма!!!
Няма обаче да обяснявам и защо - едва ли има смисъл. :)

И като сме започнали да цитираме в същия дух искам и аз да се присъединя:)
"Нямам нужда,
Нямам нужда от много приятели-
стигат ми двама-трима,
ала само такива,които в сърцата си
рани от моите болки да имат..."

И е вярно всичко това за "съществуващите"-макар, че аз ги наричам по друг начин-енергийни вампири:). Дълго време- години ме терзаеха отношенията с тях (колкото и да не ни се иска, налага ни се да имаме такива след като живеем, работим заедно).Но се научих да контактувам с тях, без да се натоварвам. Просто както се казва "моят дом стана моята крепост", а извън него се опитвам да помогна ако мога, но...само дотам...

Толкова е близко до разбиранията и до усещанията ми! Поздравления!

Tsvetamak, цитата е много точен, а и това за "моя дом ..." е вярно и май обяснява все по-голямата ми любов към дома напоследък (на младини по-обичах да скитам, но сега ... :))))

Antinous, радвам се, че е близко до усещанията ти, но за умност не претендирам :))))

Хубаво е когато живота ни среща с така нужните ни сродни души:)
Бъди щастлива по начина, който ти носи спокойствие и сигурност.

Fader, няма да се изгубим като личности, ако се преструваме от време на време. Мимикрията е полезна. Прекарах празниците с хора, много подобни на описаните и се налагаше да се правя. Представи си как хората си говорят за телефони и коли и ти изръсиш нещо за духовно развитие, вътрешен път... Първо ще помислят , че си изперкал, после ще те запитат от коя секта си ;) Интересно , дали наистина са толкова отдалечени от реално стойностните неща или просто на нас така ни се струва. Мен не ме дразнят, по-скоро действат задушаващо :( И винаги успяват да разберат , кой е като тях... Възможно ли е човек толкова да се вживее, че да забрави кой и какво е, да забрави да търси истинското си аз, затрупано от хиляда маски, под прашасалите дипломи, затиснато от можество претенции , желания, егоизъм. Не ги обвинявам, иска ми се да се променят и да бъдат истински, и да бъдат щастливи. Дано :)

Надявам се, че е така. Аз също прекарах Нова Година в подобна атмосфера с хора които наричам мои приятели. Това прикриване от почти всеки вече почва да попива в мен, не ми е проблем да говоря за коли, за всякакви тривиални глупости, но в един момент разбираш, че всичко останало можеш да споделиш само със себе си. И те боли от това, защото човекът е социално животно, а ти не можеш да осъществиш комуникация по въпросите които наистина те интересуват, защото изведнъж всеки започва да те гледа странно. Понякога се чувстваш като чужденец...хем всички са близки и се чувстваш добре с тях, хем...
Та се чудя колко и аз ще издържа и дали мимикрията няма да се превърне един ден в постоянното ми аз. И дали дори ще си спомням какво съм бил или ще съм щастлив в тъпото си съществуване?
А иначе наистина не можеш да ги виниш... нашето общество е малко склонно да вярва в нещо възвишено, може би защото толкова много илюзии и мечти е видяло разбити на прах през годините...

... ако искаш ми вярвай, но всичко зависи от теб ... от това, което сам решиш. Ще ти кажа само, че един много отворен мой колега ми каза преди 15 години, че съм щяла да се "пречупя" ... истината е, че той си пречупи .... защото го беше решил вече предварително за себе си ... може би несъзнателно, ... само с предположението, че така ще стане .... и така и стана ....

но не можема да отречем това че някои се раждат за да живеят други за да съществуват а трети да оцеляват....верно е че заместихме живота с игра на живот...а да живееш си е изкуство което владеят малцина...

Така е. Някои се раждат за едно, някои за друго ... аз и не протестирам срещу това ....
Не мисля, че един живот стига, за да се научим да живеем истински .... :))))

редиците на посредствеността! Давай момиче, ние няма да те издадем! Промъкни се дълбоко в тила на врага и после изведнъж - Бум! - току виж са станали с една идея по-будни! А ние ще викаме от трибуните за теб! Няма да се даваш! То и без това тия дни май никому басма не цепя. Язе ги морим фронтално, помежду очите.

... и на теб май ти се бори с вятърни мелници. :))) Нищо, мисля, че има нужда и от такива хора .... аз съм прекалено смирена в духа на източните религии .... явно си трябват и революционери и това си е! :))))