Тази сутрин разгонения ми котарак ме събуди неприлично рано и аз се отдадох на философстване за животинската природа на животните и животинската природа на хората. Реших да повикам на помощ някой философ и се сетих за Марк Аврелий, който отдавна се каня да прочета .... или поне част от книгата му „Към себе си”. Знаете ли кой е Марк Аврелий? Този дето синът му го уби в „Гладиатор”, разбира се /тази забележка е към по-младите, по-възрастните и учени читатели моля да я пропуснат :))))/. Аз съвсем наскоро открих, че е бил голям философ .... много голям според мен. Аз съм си изградила избирателна система и въпреки цялата ми жажда за знания има много неща и много автори, за които съм сигурна, че никога няма да прочета ... всъщност все по-малко време имам да чета и съм твърдо решила да чета само супер велики произведения на изкуството или философията /и евентуално езотериката/. От това, което съм прочела досега извадих няколко откъса, които могат да дадат представа за Марк Аврелий. В Уикипедия на български има много малко за него. Но пък книгата му я има тук.       От Втора книга:             12. Колко бързо изчезва всичко -- и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност. Какво представляват хората, чиито мнения и гласове са си спечелили слава?* Какво представлява смъртта? Ако човек я разгледа сама по себе си и като подложи на анализ понятието, отдели съпровождащите го празни представи, ще достигне до възгледа, че тя не е нищо друго освен дело на природата. Ако някой се страхува от делото на природата, е дете. Но смъртта не е само дело на природата, тя е и нещо полезно за нея. Как се свързва човекът с бога и с коя своя част и изобщо в какво положение е тази негова част?             13. Нищо по-жалко от човешкото същество, което обикаля навсякъде, изследва, както казва философът, ,,дълбините на земята"* и прави заключения за това какво става в душата на ближните му, но не разбира, че е достатъчно да бъде само при своя вътрешен бог и да му служи истински. Да му служиш значи да се опазиш чист от страсти, от прибързани действия и да не недоволствуваш срещу това, което вършат боговете и хората. Божиите дела трябва да се почитат за съвършенството си, човешките да се обичат поради нашето сродство, а понякога да се изпитва и един вид състрадание към хората, задето не познават доброто и злото. Този недъг не е по-малък от оня, който лишава от възможността да отличаваме бялото от черното.             14. Дори три хиляди години да живееш и десет хиляди по толкова, все пак не забравяй, че всеки губи само живота, който живее, и живее само живота, който губи. До едно и също се свеждат най-дългото и най-краткото. Настоящето за всички е еднакво и губеното е еднакво и това, което оставяме, изглежда толкова незначително. Защото човек не губи нито миналото, нито бъдещето. Как може да му се отнеме това, което няма. Та тези две положения трябва да са постоянно в мисълта ти -- първо, че от вечни времена всичко пази непроменен вида си и се върти в кръг и че няма значение дали ще го гледам все същото сто години, двеста години или безкрайно време; второ, че и дълголетникът, и този, който умира съвсем млад, губят едно и също. Човек може да бъде лишен само от настоящето, понеже само него притежава. Никой не губи това, което няма.   От четвърта книга:             24. философът казва: ,,Не върши много неща, ако искаш да си в добро настроение!"* Не е ли по-добре да вършиш нужното, което те кара разумът на общественото по природа същество и както те кара? Това ще ти достави не само доброто настроение, което следва от достойното постъпване, но и онова, което следва от вършенето на малко неща. Ако схване, че повечето работи, с които се занимава и за които говори, не са необходими, човек ще се сдобие с повече спокойствие и свободно време. Затова трябва постоянно да си напомняш: ,,Да не би това да е от ненужните работи?" И не само ненужните действия трябва да отстраняваш, но и ненужните мисли.             Защото тъй няма да възникнат и следващите от тях действия.               35. Всичко е ефимерно -- това, което помни, и онова, което се помни.             36. Наблюдавай непрекъснато как всичко преминава през промяна и привикни с мисълта, че всеобщата природа на нищо не държи толкова, колкото на това да подлага на промяна съществуващото и да прави от него ново подобно. Защото всичко съществуващо е по някакъв начин семе за онова, което ще възникне от него. Ти си представяй само семената, хвърляни в земята или в майчиното лоно. Това е съвсем просто.               40. Постоянно си представяй вселената като едно същество, обладаващо една материална същност и една душа и как всичко достига до едно усещане, до неговото. Как върши всичко по един импулс и как при съпричиняването и ставането на всичко от всичко то се образува от втъкаването и вплитането на толкова неща.             41. ,,Душица си, която мъкне мъртвец", Както казваше Епиктет*.             42. Няма зло за нещата, претърпяващи промяна, нито добро за тия, които възникват вследствие на промяна.             43. Вечността е река и буен поток на вечно пораждане. Едва-що се е появило нещо, и вече е отнесено и друго минава пред погледа, за да изчезне.             44. Всичко случващо се е тъй познато и обичайно, както напролет розата и лете плодовете. Нещо подобно са болестите, смъртта, злословието, злата умисъл и всичко друго, което радва или огорчава глупавите хора.  
Това да си представяме Вселената като едно същество ме изкефи най-много. Просто не мога да повярвам, че в онези времена човек е можел да има подобни идеи. Но аз съм невежа и не познавам римските философи и духа на времето тогава .... ако се връзвам на филми като „Гладиатор” - не, че отричам качествата му като филм, но ..... така доникъде няма да стигна. Въпреки че, както съм споделяла вече една готина мисъл тук, мисля да не вървя по стъпките на древните, а да търся това, което са търсили те. :)   Честит Имен Ден на именниците и весел празничен ден на всички останали! :)))

о, даа :)))

Благодаря!

на мен най-много ми хареса "човек не губи това, което не притежава"