Днес ми е мълчаливо и смятам да си помълча. Както казва Баба Рам Дас:
 „Колкото по-мълчалив ставаш, толкова повече можеш да чуеш”. 

Или пък Лао Дзъ: 
”Природата не е многословна - силния вятър не духа задълго, проливния дъжд е кратък. Щом речта на природата е пестелива, защо да не е такава и тази на човеците?” 

Днес ще слушам.

Докато си мълча и слушам, все пак, ще споделя още няколко любими мисли с дзен-будистка ориентация:   Има една дето ми се въртеше в главата почти цялата тази седмица ... не знам защо, май си мислех за ограниченията, които непрекъснато си поставяме и има ли начини да се отървем напълно от тях. Мисълта е на Хари Дас и звучи така:   „Ако един джебчия срещне Светец, единственото, което ще види са неговите джобове.”   Но пък в същото време Уди Алън казва:   „Поразен съм от желанието на хората да искат “да опознаят” Вселената, след като е достатъчно трудно да се оправим дори в Китайския квартал.”   Хм .... е, има пък една руска народна приказка, която казва:

„Върви – незнайно накъде. Донеси незнайно какво. Пътят е дълъг, как ще го изминеш – не е известно.”

А ако накрая стигнем до нещо, дори да седнем на някой трон, трябва да помним:   „И на най-високопоставения трон на света ние пак не седим на нищо друго, освен на задника си." , Мишел де Монтейн   Някой си Мариус Сендак пък е казал:
”Трябва да има нещо повече в живота от това, да имаш всичко. „   На мен лично понякога много ми се иска да разсъждавам така:   "... истинското предназначение на мъдростта ...  - разпалена от любовта, да изведе света от нищетата на незнанието до там, където мъка и страдания не може да има. ", А. Безант   Но, не знам докъде мога да стигна ... с мъдростта, след като:
„Ние взимаме шепа пясък от безкрайния пейзаж на осъзнаването около нас и наричаме тази шепа пясък Светът.”, Робърт Пърсиг.

 Дали просто да не изляза и да се порадвам на Слънцето? 

В духа на мълчанието се сетих за: "помни миналото, внимавай в сегашното, мисли за бъдещето"
Забравих кой го е казал и къде съм го видяла, но ми е останало да витае наоколо.

mal4anie ...tishina...
a snimkata e strahotna...i mnogo govori...

... като каза снимка .... се сетих за едни места, където би било чудесно човек да може да поседи и да помълчи ...
След малко ще ти покажа някои от тях :)))))

мерси...на мен най-много ми хареса това, че не сядаме на нищо друго освен на задника си...действа наистина освежаващо за самозабравилите се...
Усмивки :)

амухахаха
повярвай ми това с радването на слънцето е едно от най прекрасните неща на света:) много по стоиностно от много философски бъртвежи...
;Р
:)