... пост, разбира се, и то само за тази година, разбира се. Ако някой още се надява, че ще освободя интернет пространството от блога си, жестоко се лъже :). Даже като гледам как за половин година врътнах 300 поста, мъка ми е какво ще стане следващата. И всичко това, с нечовешки усилия за задържане на моменти .... /хм, май започвам да се сещам как им е на мъжете в други едни моменти :))))/. Толкова зор беше, че един месец като се видях на първо място по активност, се уплаших и си направих втори блог, само и само да пускам по-малко постове и да не се набива толкова в очи този (което автоматично прави постовете към 342) ..... не, че ефекта беше постигнат. Направо си се уплаших някой да не се обади на онези с белите престилки, да дойдат и да ме проверят от къде тоя хъс, и време, и енергия да пиша ... добре, че се сетих, че имам известна анонимност. :) И сега какво правим? (един от любимите изрази на един от шефовете ми). Днес ще празнуваме, разбира се. Кой каквото му се празнува, преполагам. Някои сигурно ще празнуват влизането в ЕС, а други ще продължат да плюят както обикновено. Аз ще си празнувам новия ден само. Нали той ми е подаръка, както казва Bambola.  Разликата между вчерашния ден, днешния и утрешния, ще е само една по-голяма трапеза и малко шум през нощта. В по-дългосрочен план, не обичам да мисля, пък и тъй като живота ми се променя от добро към по-добро откакто се помня, не виждам причини това да спре. И докато си празнувам новия ден, смятам да споделя някои мисли с вас. Някои измежду немногото, които ми се въртят из главата тези дни. Не знам вече как го постигнах, но притеснения и въпроси относно материалното си същестуване нямам и мисълта ми все по-често лети из едни пространства .... на въображението ... да ги наречем.  Даже мога да кажа, че до голяма степен съм оставила грижата за битието ми на ... един от роднините ми от по-висш порядък, ама няма да го споменавам сега кой е, предвид неустановеното му от учените съществуване, което от своя страна предизвиква понякога спорове между някои материалисти и идеалисти. А, в навечерието на Нова Година няма да спорим сега. Въпреки че мисълта, която се каня да споделя с вас донякъде се докосва до темата за споровете. Ето какъв ми е проблема: Чудя се дали човек трябва да споделя не само позитивните си, но и негативните си мнения и оценки по дадени въпроси. От една страна споделям едно мнение, на което Анахата, например, е давала израз тук, че думите имат своята сила и насищат пространството с определена енергия ... ако са негативни, съответно с негативна такава, която отгоре на всичкото има свойството да се връща към източника си. А и аз, за себе си, често съм си мислила, че е най-добре някои дребни душици просто да ги изключа от съществуване в моя свят и да не им обръщам никакво внимание. От друга страна обаче, виждам, че някои такива дребни душици нанасят поражения върху други доста по-широко скроени, но затова пък по-чувствителни души, които ценя и искам да имам около себе си. Разбира се, никак не ми се иска да адвокатствам на някой без да съм искала разрешението му и затова ще си спестя всички имена и номера (на анонимни), но последните дни усетих пак едно раздвижване в блога в негативна посока. Имаше трус в силата, един вид. :))))) Та, в този ред на мисли, за да не цитирам и думи на един определен блогър, ще споделя само какво ми каза собствения ми съпруг, след като го попитах, трябва ли на някое .... да го наречем „тъпо парче” да му се каже, че е „тъпо парче” (тук можете да си представите и по-цветист и силен израз, който аз не смея да напиша ... засега) или по-добре е да се замълчи. Той ми каза, че според него задължително трябва да му се каже, че е тъпо парче. Даже каза, че трябвало да се направи така от уважение към „парчето”, защото от една страна хем му правиш знак да се замисли (абе, защо тоя мисли, че съм тъпо парче, след като аз се смятам за Голям Пич?), от друга страна просто не лицемерничиш. В този момент се замислих дали аз не съм един голям лицемер. Е, да, ама ако на всички, които смятам, че малко грешат в разсъжденията и отношението си седна да разправям какво мисля за тях, къде ще му излезе края? Може би затова въпроса опира до това всеки да си отговаря сам за себе си, де. Аз на реплика към мен, в общи линии не съм се въздържала от отговор .... дори и да съм премълчавала 50-70 % от мислите, които са ми минавали през главата. Но ето, въпроса пак опира до тези 50-70 % и до това, че ако имаш физическата възможност да подкрепиш или да оплюеш някой .... защо да се въздържиш? Пак ще кажа, че знам, че трябва да се грижим блог пространството да е чисто, но това значи ли да си затваряме очите за неща, които ни се струват кофти и да мълчим? Не, че не съм измислила резервния вариант да изразя с любезни думи неособено любезното си отношение, ама доколко те ще имат ефект ... по-силните думи няма ли да имат по-силен ефект? Всъщност, то и не, че ми е наистина негативно отношението, аз си обичам целия свят, но на дълбоко заблудените (според теб) за себе си и другите личности, защо да не им кажеш какво мислиш? Някой иска ли да каже нещо по въпроса като за последно ... т.е. като за последен ден преди дългоочакваната 2007? :)

които обаче хем да не са обидни, хем да изразят отношението ти :)

... ама знам ли какво му е мерилото за обидата на онзи отсреща, а и на мен самата ми е трудно да ги преценявам тези неща, защото много трудно ... да не кажа невъзможно е някой да ме обиди :)))))

правиш компромиси със себе си, за да може съвестта ти да е чиста. А другите.... е всеки си го цепи малко или много дъската някъде и не може да сеугоди на всички около теб, нали?

Благодаря! :)))))

Едно от нещата,за които си положила клетва ,когато си се венчавала,е да слушаш мъжа си!!...Мнението му по въпроса е вярно според мен.По-добре да изказваш мнението си,отколкото да трупаш в себе си негативите на другите и да търсиш обяснение някакво.Ако те интересува да намериш обяснение на нещо,първо го поискай и след това си интерпретирай по темата!Какво ,като е отрицателно!Един познат казваше,че идиота(или призводните му)трябва да са наясно,че такъв,иначе остава с погрешни впечатления за себе си и ...лошо,може да си повярва...

ти и думите ти и размишленията ти, а желанието ти да ги споделяш, мога да нарека: мисия.

Бъди все така вдъхновена:)))

Как смятате,ако на един луд кажете,че е такъв,ще ви разбре ли? Трябва да ви е известно,че в повечето случай,това което ни дразни или радва в другите е наше притежание..Защото е изтласкано или потиснато.Поради това съзнанието не го намира в наличност.То се активира само при асоциация с подходящ обект.Затова наблюдавайте несъзнаваното,когато търсите отговор,там има всичко,и ад и рай и нещата от предците ни.Когато човек успее да асимилира,по голяма част от личното несъзнавано,разширява съзнанието си.Вътрешните конфликти изчезват,идва спокойствие и зрялост.Другите вече не ни впечатляват болезнено,ставаме по уверени в себе си,ставаме позитивни и полезни.

съпругът ти е бил прав, според мен :)
можеш, разбира се, да се сдържиш във всеки отделен случай, и дори в един определен смисъл е задължително да го правиш - главно защото "тъпите парчета" са винаги в изобилие, и просто няма да ти стигне времето да заявиш отношението си към всяко; а и да запълва някаква част от времето си с такива неща е вредно за всеки;
аз си позволявам подобни неща най-вече когато имам какво да му кажа в отговор - освен това, за парчето; не ми пука дали тъпото парче ще ме разбере или просто ще се обиди; достатъчно е да се замисли, дори и само за кратко;

July, обещавам да слушам съпруга си, но не мога да обещая, че ще слушам първо него после вътрешния си глас. :)))

Cefulesteven, интересна идея ... тази за мисията :)))))

Platttonnn, къде видяхте да съм споменавала "болезнено" впечатляване? И защо си пускате коментарите после като постове в блога, ако не е тайна?

Gantree, благодаря!
На останалите също! :)))))

отговорът е да. На един "луд" (каквото и да значи това), ако му кажеш по необходимия начин, че е луд, ще те разбере. Защото във всеки човек има и здрава част и повечето хора страдат от лудостта си. Винаги има начин, ако отделиш достатъчно време и грижа, да кажеш на човека какви впечатления създава в теб. Което е отчасти твой, но отчасти и негов принос. Нещо повече - аз съм съгласна със съпруга на sunflower, че това е уважение към човека, защото така му показваш, че си го видял и си отчел съществуването му. Което е по-добре, отколкото да го обгърнеш с мълчание и безразличие.
Зрелостта, според мен, не е и не можа да бъде липса на отношение (включително и негативно), липса на чувства или отсъствие на вътрешен конфликт.
По тази причина по въпроса на sunflower, аз мисля, че нещата, включително неприятните, трябва да се казват. Важно е само да се намери добрия тон за целта, защото това, че на мен нещо написано не ми харесва, не означава, че човекът е "тъпо парче". Може просто аз да нямам този преживелищен опит, който да ми позволи да се насладя на мислите му. Може да не харесвам конкретен постинг, а иначе да уважавам човека (и обратното). Много могат да са причините да не можем да харесаме или приемем нещо, да сме ядосани на нечие мнение и т.н. А ако носим в себе си известно спокойствие, че нещо не ни харесва или, че самите ние не харесваме на някого, от това не-харесване можем да научим доста неща и за себе си и за света наоколо...
P.S. Между другого, sunflower, благодаря за темата, много добра тема за дебат.

до july26:

не е честно така, човече :))
аз също съм семеен, и мога да ти кажа, че такива клетви са вятър работа;
разбира се, всеки мъж трябва да помага на жена си - това е като основен закон - но това с клетвите просто не е честно, нито за едната, нито за другата страна; бракът е тайнство и за двамата, а не само за онзи, с фланелката "с мускулите" :))

Хареса ми коментара ти! Ника също много ме кефи :))))

... след третия и надявам се последен рейд по магазините и преди да се захвана с кулинарната подготовка на ... знаете какво .... ще доуточня някои неща по горния пост.
Първо, забравих да подчертая, че напоследък се хващах, че предпочитам да премълчавам отрицателните си мнения /така че, догодина ако връхлети цунами от отрицателни мнения, да знаете от къде е :))))))/. В по-голяма част от случаите имам чувството, че няма никакъв смисъл да говоря. Сега ще преразгледам отново тази идея.

Второ, наистина от не-харесването съм научавала доста неща за себе си .... и сега си мисля, че може би за самата мен ще е от полза да го изразявам, за да видя дали не се налага да коригирам нещо у себе си ....

И трето:
Весело посрещане на Новата Година на всички!!!
По-полека само с алкохола, че както тръгне годината, така може да върви и занапред ... е, да речем, че това важи за първите минутки .... :)))

Аз пак ще кажа че свободата е и трябва да бъде в основата на съжителството тук, в този виртуален свят и не само. Сбоводата да четеш ,да побликуваш, да коментираш, съгласна съм че тона, винаги трябва да е добър, дори ако иска да нарани, само с добър тон можеда го направи.
За съжаление някои блоkери ме разочароват с коментарите си към други ( няма да посочвам:) :)но уважавам свободата им.
Истината в лицето ? може би, важното е да не се прекрачват собствените принципи. Ако не харесвам нечие мнение, начин на мислене, негативната му зарядка, просто спирам да го чета...
Весели празници на всички, използвайте до край тук и сега :)

Мисля, че е добре да си изразяваме мнението, но без да категоризираме. Мразя поставянето под общ знаменател. Затова не е ли по-добре да кажем постъпваш (изказваш се) като тъпо парче. Горе-долу същото значение има и израза "Караш ме да се държа като говедарка" ;)

Весело посрещане на Новата година и на теб! :)

Bambola, да, доста важно е, човек да проявява избирателност не само относно това, което чете, а и относно много други неща, и аз се старая да го правя :)))))

Radalia, и аз мразя категоризирането и съм "за" изрази като " ... говедарка" :)))))) , но ... колкото и тук да си нежничим и интелектуалничим, аз се движа доста в среди на обикновени хора (в смисъл не кой знае колко образовани и начетени), предимно мъже, които много уважавам и за други неща, но и заради казването на нещата с истинските им имена .... може би душите им за позагрубели от живота, който водят, но те си се псуват един друг на поразия без това да им прави особено впечатление и да се обиждат .... и пак си остават приятели :)

Весело прекарване на празника днес на всички ви!

4estita nova godina...:)))

Честита Нова Година!
Здраве, много вдъхновение, полети в ... онези другите пространства и радост ти желая :)))

честит Празник

Честина Нова Година и на теб и на всички!