Имах един дълъг период в живота си, в който търсех смисъла. Четох, четох книжки .... като котето и се опитвах да уловя мишката ... т.е. смисъла. Обаче колкото повече четях, толкова повече разбирах колко малко знам и колко малка е вероятността да науча ... всичко. И се отказах. Сега като се замислям, то и котето ако почне да си припомня инструкциите от книжката как точно да хване мишката ... тя, мишката, отдавна, отдавна да е избягала. Та така и аз, реших, че смисъла няма да ми се изясни току-така от книжките, ами по-добре да карам по инстинкт ... или по-точно по интуиция. В крайна сметка баба ми книжки не е чела и много други баби и дядовци книжки не са чели, пък животите им са били достатъчно смислени. И без друго в съвремието ни има купища доказателства за това, че човек може много да е учил, но от това не само да не е станал по-добър и полезен за другите, ами да е със значителна разрушителна сила не само за себе си, държавата си, ами и за други държави. Разбира се, някакви основни знания винаги са добре дошли за човека, но издигането на знанието в култ е ... глупаво, според мен. Най-малкото, защото нищо не трябва да се издига в култ, и после защото както е казал Айнщайн: „Трябва да внимаваме да не направим интелекта свой Бог, той, разбира се, има силни мускули, но няма индивидуалност.” Донякъде думата ми е за индивидуалността (стига и тя да не се издигне в култ, че познавам и един такъв, дето е издигнал крайния индивидуализъм в култ и се е оплел като пиле в кълчища). Мисля си понякога, че човек нищо по-ценно не може да даде на света освен себе си, такъв какъвто е, тук и сега. Мисля си как всеки човек създава собствения си свят в този момент с всеки избор, който прави, със всяка своя мисъл. Но тук идваме до екзистенциалния въпрос: „Мислят ли хората”. Май множеството хора си мислят, че мислят, но всъщност механично следват едни схеми в главата си, заложени от предните поколения, най-общо казано. Тези схеми в главата може да са от най-прости: „Пържола – лапане – кефффф”; „Големи цици – секс – кеффф”; „Мач – и да паднем и да бием – напиване”; а може и да са много, много сложни изпъстрени с цитати от Кант, Фройд, Паулу Куелю или Библията, но също така неводещи до нищо по-съществено от временния кеф на материалното тяло (което е за предпочитане) или илюзорното важно тяло на измислената им личност. В резултат на това пред нас няма нищо повече от пържоли, цици, мачове и повтаряне на Кант, Фройд, Паулу Куелю или Библията ....  Как мислите, това ли заслужаваме? Иначе лесно може да се познае човек, който не мисли – постави го в нестандартна ситуация и му гледай сеира, ако у него няма никаква способност за мислене или по-точно творчество, той блокира .... Отплеснах се много да мисля за мисленето, което не е най-силната ми страна, защото много обичам и да съзерцавам нещата, без да мисля. Но за да не се отплесна сега и за съзерцанието ... ще се върна в началото ... да кажа за това, как спрях да търся смисъла. Спрях да го търся, защото (може би интуитивно) разбрах, че смисъла си е в мен, в моето съществуване .... и не ми остава нищо друго освен да съществувам ... и си седя сега на компа, съществувам пишейки и си мисля как да обясня на Платттоннн, че няма как да намери смисъл в писанията ми, който да важи за него, след като те са  израз на моето съществувание ... онзи ден, вчера, днес,  ... те носят само моя смисъл, не неговия или на който и да било друг :)

P.S. Малко несвързано се получи и много несъвършено, но ... такава съм си и аз несвързана, несъвършена и безмислена :)))  

от звездите:)

... те прави цяла, уникална и ... намерила Смисъла ;)
Поздрави!

естествена и истинска!
Продължавай да бъдеш себе си!:)

... обаче колкото повече четях, толкова повече разбирах колко малко знам и колко малка е вероятността да науча ... всичко. И се отказах ...
... но издигането на знанието в култ е ... глупаво, според мен ...



много, много съжалявам, ако наистина го мислиш това, което частично съм цитирал; грешна е тази посока; последващи оправдания винаги (и много лесно) се намират;
никой не е в състояние да научи "всичко", но всички можем да научим колкото се може повече;

Не малко несвързано, а доста несвързано се е получило, но това как да е, по-важното е, че наистина е погрешна тази посока на мисли - присъединявам се към коментара на gantree.

Продължавам да си държа на мойто. Аз съм един от най-жадните за знания хора, който познавам и въпреки това, всичко по-горе го мисля на 100 %.
Може би не сте обърнали внимание първо на това, че "И се отказах" се отнасяше за търсенето на смисъла. А по-нататък става въпрос за "издигане на знанието в култ" - ако вие смятате да издигате нещо в култ, то аз не смятам, нищо, че Сталин е роден точно на моя рожден ден и може да имам някакви вродени повреди в тая посока :))))))) .... никъде обаче не съм казала, че човек не трябва да търси знанието. :)

Честита Нова Година и на теб!!!

Знам колко турдно е за един раним млад човек .... Как ми се иска понякога да можех да застана до всеки един задаващ си такъв въпрос и да го прегърна нежно ...

верно Съни, благодаря. Този смисъл дето се търси.. изглежда колкото повече се търси, толкова повече става компот в кашата.. и доста е трудно тъй, че и боли дори.. да гониш това дето следва да дойде си само при теб, усложнява самия процес с тези чувства.. и смисъл има, и то не един.. смисълът е във всеки миг, то затова е хубаво да бъдем именно Сега.. в настоящия момент, с пълната си креативност.. хъхх, има още да ми зрее кратуната
гънчам, Честита Нова Година!

Мисля следователно съществувам ! Не се сещам кой го казваше но важи за теб!
Ти си търсеща личност и смисъла вече си го намерила мила- собственато ти вървене нагоре и пак нагоре.

да чете, най-малкото е забравлив. А си мисля, че едно нещо най-добре можеш да го разбереш и осъзнаеш именно, когато се сблъскаш очи в очи с него, когато изпаднеш в конктретна ситуация и ти трябва изобретателност, за да я разрешиш. Точно в сблъсъка човек се учи на много неща и това е което оставя трайна диря в него, а не едно сухо знание примерно. А човек се учи на всичко, дори и да размишлява, стига да е стигнал до тази необходимост в своя творчески път :).

Важно е какво ще оставим след себе си! Смисълът е в това да открие всеки защо съществува? И вярвам, че Истината е само една - Господ ни създаде, за да общуваме с Него, да Го опознаем и обикнем с цялото си сърце; Да се радваме на дарбите и талантите, които ни е дал и всеки ден да се стараем да живеем, така че достойно да носим Неговото име и да покажем на дела, че искаме във вечността да сме с Него (разбирайте рая, защото във вече посочената книга Библията пише така :)).

Благословенни дни, изпълнени със смисъл, Sunflower!