Тази година имах нещастието да настина точно за Коледа. От една страна лошо, защото ме болеше гърлото, но от друга добре, защото скатах малко от трапезите като цяло и пиенето в частност. Навръх Бъдни вечер едва говорех и това ми беше извинението и да мълча, и да не се натрапвам много-много да помагам в кухнята на свекърва ми. В комбинация с лекото спречкване, което си спретнаха моя мъж и брат му, го използвах и като аргумент да си тръгнем сравнително рано. Навръх Коледа, все още се чувствах достатъчно зле и, въпреки че много ми се искаше да се заровя в леглото в къщи и да не мърдам, се налагаше да ходим на обяд у свекър ми, а на вечеря пак у свекърва ми /едно от неудобствата на разведените родители по празниците/. То да беше само обяд, добре, но трапези от този род се слагат с цел да продължат цял ден (е, добре де, нека да е половин ден). Седят едни хора на масата, по някое време един си тръгва, друг идва, сипват се питиета, хапват се мезета, вадят се манджи от време на време и всичко това часове, и часове под звуците на звучна чалга, а понякога се вади и табла. Дет се вика „умрем за такива изпълнения”. Какво се получи обаче в случая! Казах няколко приказки, та всички да ме чуят как съм с гласа  и след като се наобядвах, придадох един плачевно-сънлив вид на очичките си. Всички дружно ми предложиха да си полегна в спалнята. Аз пък взех, че се съгласих. Мислех само да си почина малко, а и действително ми беше кофти. Заспала съм. Любимия ми съпруг дойде да ме събуди ..... и въпреки, че аз си мислех, че съм дремнала 15 минутки се оказа, че са минали 4 часа. Охооо, не можете да си представите колко доволна бях :))))))) Беше тъкмо време да прескочим до свекърва ми, и там се надявах да не се задържим много. Така и стана, .... все пак, цялата работа беше някой да яде от прословутия новогодишен гювеч ... в някои  краища му казват капама. Най-големия майтап беше, че моя съпруг-ентусиаст държеше да иде и на имен ден на един много ценен от него приятел. /Добре, че като се прибра, все още се държеше на краката./ Все пак, съм му благодарна, защото така свекърва ми не разбра, че и на мен ми се щеше да се прибера колкото се може по-скоро в къщи, и цялата вина за ранното тръгване попадна върху него. :)))))) Така приключи първия ден на Коледата, а вчерашния втори ден мина сравнително кротко, само с едни мои гости за обяд, едни негови гости за следобяда и едно посещение на нашите вечерта. От неговите гости малко скатах, а у нашите не се задържахме, защото и те не се задържат много като идват в къщи, предвид нервността и нетърпението на баща ми. Малко кофти се получи само с тоалетите ми, че и мама, и свекърва ми ми бяха подарили блузки за рождения ден – да ги наречем „червената” и „зелената”. Аз по принцип, обичам да покажа на човека, който ми е подарил подарък, че съм го харесала и го нося. Така, в този случай, трябваше да си облека зелената блузка като ходих у свекърва ми, а червената като ходих у мама. Аз обаче, от настинката ли, или защото просто чавка ми е изпила ума, ги обърнах и ходих у свекърва ми с червената блузка, а у мама със зелената .... предвид, че и двете знаеха какво ми е подарила другата. Е, нищо, следващия път ще направя каквото трябва - важното е, че и трите дни си носех на врата колиенцето, дето ми го подари любимия съпруг. :)))))  

Много си сладкодумна. Това с блузите е много смешно. Единственото забавно в тези семейни срещи е ще става или някой забавен скандал или все пак става нещо много смешно. Ти определено не си скучала. Макар, че не те лли измаря това да обикаляш родата. Този да видиш, онзи да вишид и така. Мен лично това ме измаря адски много и ми е много скучно. Може би съм до наследил от майка ми и тя е такава не обича много семейните събирания. Едно че със сверкъва и (т.е едната ми баба) как не са се убили с някоя от вилиците на масата и друго, че майка ми не обича шумните работи. Та и аз съм така. И се питам само в нашето семейтво ли е така или и в другите. Не се ли измаряш понякога, не ти ли дотъпява да слушаш незнам си ти му там кой батовчед (някой забравен от Бога) какви бил направил, или как се е случило със съседа, а като се натряскат е още по тъпо. Всеки говори един през друг и за съвсем различни неща, но се разбират и къмат с глава в знак на съгласие без да знаят на какво се съгласяват. На мен пътво ми е смешно, а после ми е тъпо и за това предпочитам да не си губе времето с такива истории.

Ти защо мислиш, че се радвах на настинката? 4-та часа, които ги преспах, ако трябваше да ги седя на масата щях да издивея съвсем. Кратката среща с роднини не ме издразва толкоз, но продължителното напивателно седена на масата ме побърква. За сега не съм измислила начин да се отърва съвсем - мисля, че родителите ни обичат да им ходим на гости от време на време и ние им дължим това малко внимание. Спасявам се в общи линии като тялом съм там, а душата ми витае някъде из облаците ... /гледам другите да не забележат, разбира се, и истината е, че те не забеляват :))))/. :)

Ами аз не сеизразих точно. Имах предвид дългите гостита. Да безпорно, от уважение сме длъжни да отделяме някакво внимание на роднините (е разбира се ако са си го заслужили това уважение, защото аз не съм като баба ми, кояот е на принципа щом е роднина- трябва да се уважава и едва ли не да му се сваля шапка, е аз не съм по този начим). Но разбирам да се видиш с роднини за час, час и половина. Да се каже нещо смислено и конкретно. Не като се почне по 3-4 та понякога и повече часове. И започват да се плямпат простотий и ако не те вълнува това което си говоря, просто на човек му иде да се гръмне. Защото не може да почнеш да се занимваш с нещо друго, признак че не ги уважаваш, не може да се включиш в разговора, защото след като не ти е интересен, се очаква че като нищо може да изцепи човек някоя простотия и да направи скандал или да стане обект на присмех, не е много удачно изведнъж без някаква особенна причина да прииска да си ходи, пак може да има обидени, а от там и реклли- казали. И като цяло тези събирания са отвратителни, ако траят по- дълго. И особенно ако не му е интересно на човек.... иде му да се обеси с покривката. За това най- добре е според мен излиза се някъде на ресторат и изведнъж човек го "зацепра" глава, просто ей тъй от шума от многото гора, хваща и си вдига гълъбите. И така се избягват малко глупашките ситуации, защото все пак всеки се стреми да се държи цивилизовано пред хора и да не се излага и да не привлиза вниманието им.

Какво й е на таблата!:-)))

Възхищавам ти се, че можеш да обърнеш внимание на толкова много хора. Аз обикновено в такива случаи се докарвам в състояние, което приятелите ми са нарекли "идеолог на мърморенето".

... голямо обръщане на внимание пада ... направо свят му се завива на вниманието ми :)))))

Нищо лично за таблата, просто не си падам по спорта, пък бил той и мързелив като табла, карти, шах, риболов или пък гребане .... с лъжица :)))))))