Винаги съм обичала да гледам театър, но сигурно никога нямаше да ми мине през ъкъла да опитам да играя, ако не бях чела Кастанеда и не се беше очертала една скучна зима в родния ми град преди ... n години. Тогава нямах гадже, през лятото бяхме скитали по планините с приятелката ми, но не вярвах зимата да ходим толкоз редовно, .... а киното просто не оцеля по време на прехода към демокрация .... и в града ... нямаше никакви други развлечения, освен кръчмите. Хм, що ли говоря в минало време ... и сега е така. :))) Та, в един слънчев есенен ден преди тези n на брой години, отворих местния вестник и какво да видя – търсят се артисти за местния аматьорски театър. Помислих си, че съм голямо дърво, и едва ли би излязло актьор от мен, но в същото време много ми се искаше да се опитам да вляза в ролята на друг човек. /за запознатите с Кастанеда и неговата терминология, ще кажа само, че исках да се опитам да съм „прикривач”/. Реших, че няма какво толкова да загубя, ако отида на ... прослушването. Ако има много хора, и са с ярки артистични заложби, просто тихичко щях да се измъкна, ...... но като се замислих какви са хората в града, наистина не очаквах да има тълпи от възторжени кандидат-актьори-аматьори. Междувременно същата година бях гледала едно представление на театъра и бях със страхотни впечатления. Казах за прослушването на една колежка и тя се съгласи да дойде с мен. За разлика от мен, тя имаше известен опит, защото като студентка беше участвала в представления. И така, отидохме в уречения час, аз доста притеснена, тя не чак толкоз и .... какво беше учудването ни, когато се оказа, че сме само ние двете .... и още едно момиче /тук, малко импровизирам със спомените си, защото от притеснението някои неща ми се губят ..... не помня ясно имаше ли други или не ..... ама май нямаше/. „Прослушването” се оказа кратък разговор с режисьора, който ни попита дали искаме наистина да играем .... и защо .... и след като му отговорихме ни каза, че от еди-кой-си ден започваме. Направо бях потресена .... първо той ми направи страхотно впечатление, защото си е един забележително интелигентен човек  и второ, защото не можах да повярвам, че ме взима, т.е. че ни взима. 

Няма да изпадам в подробности за репетициите след това и трите пиеси, в които играх преди да забременея щастливо и да прекъсна тази, иначе доставяща ми голямо удоволствие работа, само ще кажа най-важните неща: - Най-страшно е първото излизане на сцената - дебюта. На мен в една от сцените след появяването ми, краката ми направо подскачаха с някой и друг сантиметър от пода .... куриоза беше, че едно дете точно в този момент седеше на коленете ми .... предполагам, че странното и „подскачане” в седнало положение не е останало незабелязано от публиката, въпреки че директно запитаните след това отрекоха да са видяли нещо подобно. - В първата пиеса играх мъжемразка, във втората – проститутка, а в третата - баба. За последната взех и награда .... да не повярваш! Не съм правила нищо друго на сцената, освен да изпълнявам това, което режисьора ми е казал. - Един от актьорите, с които играх в първата пиеса сега е в Чикаго, а две от актрисите починаха - едната доста млада, но взимаше този живот твърде навътре и пренасаше играта от театъра в живота .... то, не, че живота не е театър, но ... нито в него, нито на сцената е добре да преиграваме.   И сега ще си призная, че .... тази година се изкуших пак да играя. Реших, че все ще намеря кой да наглежда детето за по 2 часа вечер 2, 3 пъти в седмицата през следващите три, четири месеца ..... и без друго съм започнала да вися твърде много на компа. От три дни четем пиесата и я анализираме. Готиното е, че никога не е играна на българска сцена. Режисьора ни я е превел и адаптирал. Харесва ми. Състава е нов за мен, но ролята ми не е главна, така че ще е сравнително лесно, надявам се, ... въпреки дългото ми прекъсване. :)  

не се изненадвам :))))
че имаш и такива интереси, хе

... луд умора нЕма, ама дали му е лесно .... е спорен въпрос :)))))))

Все слънчеви неща при теб. Браво...за театъра.

Слънчевааааа.....театралка, такава!

Импровизация+ инициативност= забавление :)
Пожелавам ти мн да се забавляваш на сцената, дори постановката да не е комедия ;)

ти пожелавам:)))

Гледам да си намирам забавления, да .... макар и да изглеждат странни за някой.
Постановката е ... комедия, но е и с много интересни психологически моменти - за богатите и бедните е, за мъжете и жените ... за много неща:)))
Ще ви държа в течение ... ако не в процеса на репетиране, то задължително ще разкажа какво е станало накрая. :)

Това, което правиш е хубаво и за теб и за околните :))
Продължавай да се развиваш.
Стискам палци ;)

ia vij ti...makar 4e...a be imah az edno useshtane 4e
pisaneto ne ti e dostata4no ...
uspeh...i..

Хм, значи не изненадах особено никой :)))))
И все пак, как пък усети, че може да не ми е достатъчно писането? :))) А то, има ли "достатъчно" в този живот ... все се питам! ...
:)))

shtom vijdash krasotata v obiknovenite neshta , to
i redeneto na paveta shte ti stori zabavno ...
taka 4e 4akam i da prorisuvash ...
ako ti triabva u4itel ...tuk niakade nablizo sam...

Толкова си мил ...
Павета не съм редила, но съм събирала картофи, например, и действително ми е било забавно. Мисля, че всяко действие, което излиза от рамките на рутинното ежедневие ме забавлява.

Страхувам се обаче, че рисуването изисква степен на търпение, каквато още не съм постигнала ...
Иначе идеята ми харесва. Ще ми държиш ли ръката в началото, докато се науча? :)))))