Никога не съм обичала спорта ... или по-точно състезателния елемент в него. Радвала съм се само на изпълнения на художествена гимнастика или фигурно пързаляне. Типично по женски, ще кажете – да, по женски е, и моля, мъжката част любители на всякакви спортове, също и женската такава да не четат, или поне не и,  ако не приемат различните от себе си. Съгласна съм, че е хубаво човек да спортува, но мисля, че трябва да е само за собствено удоволствие или най-много за удоволствие на останалите, които гледат играта, без обаче да им се искат пари. Не знам доколко точно съм сбъркана, но ако гледам състезание между два отбора или двама състезатели, никога, ама никога не мога да се зарадвам на победителя .... е, ако не броим мачове на България на световно например, когато патриота у мен леко надделява ... за момент. Без да влизам в подробности, ще кажа и, че откакто парите са решаващ елемент, кажете ми за какви справедливи спортни резултати говорим? Не е ли всяко спортно състезание много повече мерене на портфейлите на собствениците на клубовете, отколкото чиста и честна игра между два отбора ... да не говорим и, че между играчите на отборите не знам какво има, след като ги събират от кол и въже и ги обединява само интереса ... паричките, които ще изкарат ... и може би славата. Затова и ако изобщо бих седнала да гледам мач, ще е на националния отбор ... поне всички са мои сънародници .... и това е обединяващ елемент, различен от парите и славата. Не, че имам нещо чак толкоз против парите и славата, но тези неща ги броя от групата на храните, т.е. ям, за да живея, а не живея, за да ям - така и с парите, трябват ми, за да живея, а не живея, за да имам пари.   Цялата тази тирада по-горе я почнах всъщност с друга идея, с идеята да споделя някои от нещата, заради които обичам Родината си. Знам, знам, че патриотизма отдавна не е на мода, но никога не съм се водила по модни тенденции. Та мисълта за Родината ми е следната: едно от нещата, заради които я обичам е, защото отдавна не е от победителите. Понякога ми става жал за това, но наистина не знам как щях да се чувствам сега, ако живеех в една от най-проспериращите европейски държави. Няма да ви припомням колко е страдал народа ни, но ще подчертая, че тези страдания са едно от нещата, които ме държат тук. Да знам, че баба ми, например, е пропиляла живота си над мотиката и иглата за низане на тютюн, мъчила се е всеки Божи ден да изкара някой лев и е отгледала 7 деца, въпреки всички трудности, а аз да зарежа не само селото и, което е поносимо, но и територията на нейните прадеди, за да работя на някой съмнителен европейски аристократ, който после да си пече задника на Карибите с парите, които ще изкара от мен? Тая няма да стане! Щеше да стане, ако наистина нямах какво да ям тук и нямах друг избор, но слава Богу ... намериха се начини за оцеляване ... да не говорим, че ще се намерят начини и за просперитет. И аз като Далчев искам да кажа:   Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.

Да търси, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.

Към Родината, 1965

Е, ясно е, че накрая ще се глобализираме съвсем и принципно нямам нищо против на цялата планета да не остане и една граница, но ... това, все още, ми се вижда да е в областта на научната фантастика, така че, смятам да си остана с любовта към Родината засега.

И накрая ще си призная откъде ми дойде идеята да си споделя мислите за Родината. От един нещо-като-виц в Телеграф и превода на една реплика на английски в последната екранизация на „Бай Ганьо”, която един Господ знае защо гледах веднъж с английски субтитри. Думата на български беше „сиромах”, а превода на английски беше „poor boy”???!!!  
А вица е следния:

„Списък на песните на трио „Зорница” на обложката на CD: 1.      Станко ле, мори хубава – Hey you, Pretty Stanka. 2.      Планинец ходи – A Tractor Driver Is Walking /тук се свири туш за автора на вица или този, който го е преписал погрешно, защото какво е общото между „Планинец” и „Tractor Driver” аз просто си нямам на идея/ 3.      Отдолу идат шарени колца – Motley Wheels are Coming from Below. 4.      Дъщерцо моя, майчина – Hey you, Mother’s Daughter. 5.      Йогряло ми ясно слънце – A Bright Sun Shone On. 6.      Загукала е гълабка – Female Pigeon Began Crooning 7.      Пак поди, мале – Go again, Mother. 8.      Изкара Димо жътвари – Dimo Brought Out Harvesters. 9.      Да зная, мамо, да зная – If I knew, Mum, If I knew. 10. Провикна се мома руса – A Blond Lass Cried Out.

Не знам кой е правил горния превод и не знам доколко е точен, предвид, че не се занимавам с такъв вид преводи, но основната идея предполагам е ясна. Може на някои английски наречия да има богати изрази, които да могат да предадат тънкостите на думи като ”мори” ... не, че и ние още ги ползваме, .... но официалния английски ми се вижда доста постен ... /не, че не отива натам и българския ... ама карай/. Вкарването в някакви рамки дори на езика, за мен е обедняване, пък каквото щат да ми разправят езиковедите. /нищо не разбирам от езиковедство, държа да подчертая, ама това не ми пречи да се пеня ... ето една хубава неособенокнижовна дума :))))/.

P.S. И да не забравяме, че всичко по-горе е само пречупването на един аспект от живота през диаманта на ума ми, след това погледнат през увеличително стъкло, за да се видят детайлите. Това не е било, не е, и никога няма да бъде нечия друга истина. ;)

хе хе. Много хубаво си го казала, Неразбираща езиковедке :P
За спорта: и аз парите в него не харесвам.
Никога няма да забравя колко хубаво и нахъсано играеха футболистите на Нафтекс, когато имаха високи премии и как започнаха да се влачат по игрището когато сумите паднаха.
За България - Да! Иначе нямаше да е България! Да си българин само ние го можем :):):):)

играят само за парите, но именно това е значението. Когато си в националния ти играеш и за чест.
В щатите са много популярни колежанските състезания по футбол, баскет и т.н именно поради тази причина, те играят за честта на колежа, освен това пък и има санкции ако ти платят :))

Новината от тази нощ е, че вече са на финал. Без загуба до тук. :) Хайде - бъдете здрави и се радвайте на спорта. :) Ето - аз сега точно отивам да вдигам гири. Истински. На някого! хе хе хе :)

Много се радвам като някой спортува за удоволствие, защото аз спортувам само ходене пеша и писане на клавиатура ... е, от време на време и игри на криеници :)))))
За националите, както казах, много се радвам също :)))

Dinka, и полека с гирите ... истинските :)))) .. .аз понякога само кръвното вдигам .. на някого :)))

А дали ще са гири или кръвно - няма значение. :)

Ухилването, някъде до границата на озъбването ми е специалитет. :)
Сега желая лек ден на всички, че ме подхваща един водовъртеж свързан с преводи, в който трябва да плувам здраво, да не се загубя! :)))

Преводите са просто брутални, сълзи ми потекоха от смях :) Преди време гледах някъде преведено "Трай бабо за хубост" - Stay cool granny for beauty. Та и тези са в същия дух, според мен :) Относно спортната част - и аз не съм голям фен на спорта. Изглежда е до тип човек, знам ли ...
Гриз.

На ти, булка- Спасов ден =Here you are missis, Spaysy day

Я камилата, я камиларя=Either camil, either camil rider

Да се смея ли?!.....

Да плача ли?!......