Вчерашния ден беше един от онези ... с белИте. Никога не съм искала детето ми да е кротко, но разрушителната сила на игрите и понякога ме докарва до полуда. Но да бяха само игрите, както и да е, а то .... и суета. Е, това вече ме докарва до истерия. Търпях много, купувах и гланцове за устни, след гланцове за устни – давах и по някое червило, което после си взимах обратно и хвърлях ...купувах и дори едни детски гримове с надеждата, че ще им се насити ... но и тях изхвърлих един ден. Чудили сме се много с баща и, откъде е наследила тази суета и се спряхме на варианта, да е от свекър ми – единствения от фамилиите ни с някакви признаци за суета ... но то пък какво ли значение има от къде е - понякога си мисля и, че е от другите деца в детската, но ... знам ли .... При последното изхвърляне на козметика на буклука, в някой от случаите, в които съм я хванала начервосана, си обещахме да не пипа повече никога ни гримове, ни червила ... и тя го спазваше това правило .... до онзи ден, когато като търсехме нещо из къщата попаднахме на последния комплект гримове останал в къщата само защото ми беше подарък от една англичанка и все трябваше да имам нещо за двата или трита пъти в годината, в които се гримирам. Без да я видя тя взела кутията, явно още онзи ден и вчера сутринта, малко след като станахме и аз си пиех кафето пред компа усетих някакво подозрително затишие и отидох да я проверя какво прави. Ами намерих я ярко, ама ярко нагримирана и начервосана, огледалото и одеалото също намазани с червило и за сетен път полудях ... едва се сдържах да не я нашамаросам и я пратих да се измие хубаво със сапун. Ми се, рева от сапуна и за 100 и n-ти път обеща никога повече така да не прави. Хубаво, но какво беше учудването ми, когато забелязах нещо странно и във физиономията на котарака. Когато го взех и насочих към светлината, какво да видя – и той розов на муцуната .... лелеееее ... сгади ми се. Като ме видя ядосана (не че вътрешно не се смеех) в първия момент се опита да ме излъже, че не го е мазала тя, но по-късно през деня си призна, че искала да му сложи малко руж като на нея. Трябваше да обяснявам, че първо той е момченце, а момченцата на се гримират, а после е коте, пък котките съвсем не се гримират .... и отгоре на всичко като го къпем, не му мием главата, и сега идея си нямам ще успее ли сам да се измие някак.

Толкова със сутрешните бели. Около обяд реших да ходим на разходка до близкия горски рид и да се поприпичаме на слънце на някоя полянка .... Уви, тя не може да се попрепича, а трябва да се занимава с нещо ... играхме на „упражнения” – тя ми показваше тези от таекуон до-то, а аз каквито се сетех от курсове по аеробика или часове по физическо дето съм посещавала на младини. Като ни доскуча това се погонихме, и после и дойде злополучната идея да играем на криеница. Колкото тя обича тази игра, толкова аз не мога да я понасям, но ... трябва да се правят жертви, още повече, че играна на чист въздух не е чак толкова зле. Е, хубаво, тя се кри, аз я търсех ли търсех, тя все ме изпреварваше и се заплюваше при багажа своевременно. На едната от почивките докато броях видях, че съм си зарязала очилата на тревата и ги сложих специално върху нейната светла блуза, че да ги виждаме и да не ги настъпим ... е, затова такива мисли не трябва да му минават на човек през главата. Още на следващото заплюване ... тъй като я гонех, тя се тръшна точно върху тази блуза и съответно очилата ми. Извадих ги под нея счупени на две.   Гордо мога да заявя, че не се ядосах изобщо – сметнах само с колко парички трябва да се разделя за нови и си казах, че парите са за това ... после се сетих, че мога да намеря начин и да ги залепя ... и останах съвършено спокойна ... тя обаче се разплака - беше много разтроена, че мама ще е без очила и сигурно, че това е поне втората и беля за деня. Успокоих я, че може да ги залепя, а тя ми обеща, че ще ми купи най-хубавите очила на света още утре. Има си едно портмоне със стотинки и мисли, че може да и стигнат. Не и възразих, а я вдигнах да продължим играта.

За малко деня да свърши без повече бели, но не ... Вечерта реши да си играе със стотинките от протмонето и не щеш ли, ми сервира, че е глътнала една от тях. Боже, какво да го правя това дете??? Надявам се стотинката да мине благополучно през хранопровода и да бъде извърлена подобаващо.

Съни, на теб вчера може да не ти е било съвсем до смях, но мен ме разсмя - с глас се смях:))) Хеле пък като си представих гримирания котарак :))) Що не го поизчистихте хайванчето с тоалетно мляко:)

Надявах се да усепее да се измие сам, но тази сутрин още ми розовееше така че, довечера може да не е с тоалетно мляко, но на чешмата ще се пробвам внимателно да го измия. :)

А аз си мислех,че това е преживяно само от мен?!Дъщеря ми влезе в стаята намазана равномерно па целия овал на лицето с червено червило.Отвори вртата и миг преди да припадна- помислих,че е кръв тя каза- Мами,мамаже!:)Сега се смея на глас,но тогава...
И виждам,че тези ранни тренировки за нанасяне на макиаж сега дават добри резултати!И това си има своите положителни страни :)

... да излезе някоя положителна страна, колкото и да не я виждам сега ....
Пустото желание на децата да са по-големи отколкото са и после желанието на по-възрастните жени да изглеждат значително по-млади .... все да не е как да е ... :)

На колко години е това дете? Моята голямата не е така буйна, за малката още не знам. Но голямата каквото и се каже това прави. Е с малки изключения.

На 6 и половина е. На външен вид е като баща си, но е хиперактивна като мен :(
Израза хиперактивна или hypeactive в оригиналния текст, ми го измислиха едни англичани в началото на работата ми с тях като видяха каква хала съм като говоря и като ходя и .... и разни други работи като правя :)))

стискам палци...и аз да мога така спокойно да реагирам на такива неща след време. То...си звучат весело..., но..
:):):):)

Е аз съм типична мЪрда. Може би дъщерите ми приличат на мен. :)))))

Сълзи ми потекоха. Преди време имаше такива мераци за грим, но отшумяха. Слава богу тази събота и неделя минаха без нито една беля, да не повярва човек! А преди 7-8 години племенника ми беше нагримирал кучето, беше доста розовеникав.:)))

Killu, ако всички бяхме еднакво нервни или спокойни, по-бързи или по-бавни щяхме да умрем от еднаквост. :)))

Aurora, те ще се гримират, а ние с теб ще си се вдетиняваме спокойно - може да пием сокче и да ядем тортички, а не да пием кафе даже :)))

Ady, надявам се много и при нас да отшумят! :)))

ВСЪЩНОСТ ХЛАПЕТО ТИ Е СТРАХОТНО И ИМА ЧУДЕСНА, ИЗОБРЕТАТЕЛНА ФАНТАЗИЯ!ТАКА ЧЕ ,РАДВАЙ СЕ!НЯМА НИЩО ПО ХУБАВО ОТ ТОВА!А ЗА СТОТИНКАТА....Е ЩЕ СТИСКАМЕ ПАЛЦИ!!

Абе, и аз мисля, че хлапето ми е страхотно, но съм твърде пристрастна :))))

пристрастрастни, нали знеш, нашето гардже най рошаво.:)))

Четох го ,смях се със сълзи,пак го четох...sunflowe ,добави към гримчето и обувки на висок ток,съответно дясна обувка ляв крак и изсипаната ми чанта бодро нарамена празна,защото документите пречели.Страхотни са ни хлапетата:)))) Дано и с паричката нещата минат добре .

от кога майките решиха че момичетата няма да се гримират?
ще забраняваш и после тя ще реши че иска да е клоун, ще стане клоун и ще се маца колкото си иска, само дето ще умира от глад щото клоуните нещо не са на мода.

това ли искаш от детето си? :))

... това е една от дилемите ... и една от причините да и купя веднъж детски гримове, .... ама неам нерви да я гледам изрисувана като клоун сега ... ако ще го прави като порасте - да го прави, ще го преживея ... но сега е малка и мога поне да се пробвам да и наложа това ограничение ... по принцип почти не и налагам други ограничения ... свободна е почти като птичка с мен :)))))