Две семенца летяха във въздуха едното на борче, другото на ела. Вятъра срещна ги и те се харесаха. Не поискаха да се разделят.   Молиха  за помощ целият свят, но гората не им отговори, ... само Вятърко, за миг се спря и Земята заедно ги притегли надолу.   Днес видяхме и двете дръвчета млади, стройни и вечнозелени ... бяха преплели клоните здраво, сякаш никога  да не са разделени.

v gorata se zagubih ... vik za pomosht
no panovete kakvo li razbirat
vij viatara si e drugo neshto,
dori spria zemiata za da me namerish

приказка...напомня ми българските народни мотиви :)

... и на мен ми напомня народни мотиви, но днес наистина видях борче и ела растящи на педя едно от друго ... така че, горния стих е по истински случай :)))))

Това е защото
и двамата вярваме в чудеса,
и двамата сме стари вълшебници.
Говорим с дървета, животни, цветя
и колко му е да спрем земята,
за да се намерим. :)))