Едно от местата, които много обичам да посещавам по повод и без повод е Рилския манастир. Не мога да преброя колко пъти съм ходила, сигурно поне 20, та и отгоре. Поради невежеството или мързела на хората, които са ме водили до там обаче (защото нямам автомобил и още не съм ходила самосиндикално), до вчера не бях ходила до пещерата и гроба на Свети Иван Рилски. Срам, не срам, вчера бях там за пръв път в живота си. И тъй като беше прекрасен слънчев ден, разходката из оголялата широколистна гора беше изключително приятна. Разбира се, проврях се и през дупката в пещерата без проблем, което обаче едва ли се дължеше на безгрешното ми съществуване, а по-скоро на сравнително ниските ми килограми. Когато пък реших да си напиша едно желание и да го оставя там, в джоба си намерих писмото на детето ми до Дядо Коледа. Т.е. писмото, което моя мъж беше написал от нейно име до Дядо Коледа. Беше ми го дала, за да го изпратя. Е, аз пък много се зарадвах, че писмото все още беше у мен, и като добавих мойто желание на гърба му,  го изпратих надлежно по камъните на аязмото, което е до пещерата. Писмото на детето до Дядо Коледа съм сигурна, че ще пристигне и тя ще получи желания подарък, но за моето ... не знам, ако сме живи и здрави и тук, ще ви уведомя след време какво е станало. След като всичко в този ден беше толкова прекрасно, сещате ли се, че сега ще има едно НО. Да, за съжаление, колкото и всичко да беше прекрасно, бях безкрайно разочарована от едно действие, което бяха предприели обитателите на манастира, а именно – забраната са качането на посетителите по етажите. Ако бях склонна да давам воля и на негативните си емоции, както на времето, щях да съм бясна. Признавам, харесва ми църквата на манастира. Въпреки, че не са ми строго православни вярванията и въпреки, че смятам, че Бог е вътре в нас и няма нужда от храмове и посредници между него и нас ... от време на време посещавам православните ни църкви и храмове и паля свещички. Не мога да се кръстя, защото не усещам да ми идва отвътре такова желание, но свещ обичам да запаля и понякога освен здраве за всички близки се е случвало да си пожелавам и други неща. Случайно или не, другите неща винаги са се сбъдвали. Именно в Рилския манастир си пожелах да забременея, след като няколко месеца (е, не много де, някъде 5, 6) опитвахме с моя мъж и не ставаше. След като си го пожелах ... или се опитах да спретна нещо като молитва, че и в това не ме бива, ...  точно там на 15 август 1999 - точно през септември забременях. Въпреки всичко това, имах едно любимо, ама много любимо място в манастира и то се намира на четъртия етаж, ако се качиш по стълбите, които са веднага вляво като се влезе от западната порта. Като застанеш на издадената тераска там се открива страхотен поглед хем към двора на манастира и църквата, хем към рилските върхове. Нещо такова:

  Е, отнели са ми това върховно удоволствие. А там винаги съм се чувствала близко до нирваната (с извинение за смесването на религиозните термини).   Накрая трябва да ви кажа, че мойто дете пък не само, че умира да пали свещички, но вчера видя ли от някъде, не знам, но взе и да се кръсти. Наложи се да и показвам с коя ръка се прави и от къде на къде, та вчера и аз се кръстих без да искам. То, милото, му хареса и се кръсти после цял ден – в църквата, пред църквата, по пътя, пред пещерата и т.н. Какво да я правя ... и без друго една от любимите и теми за разговор е Дядо Боже. След като веднъж и го споменах, за да и кажа, къде е отишла душата на един неин любим дядо като почина и въобще не съм и говорила за него след това – тя сама най-редовно ме пита неща от сорта: „Дядо Боже има ли си ръчички и крачета? А очички?” „Мамо, аз много го обичам Дядо Боже, ама тебе те обичам повече.” Като и кажа, че Дядо Боже е баща на всички, много се радва, че си има двама бащи – тате и Дядо Боже. Казвам ви никога не съм имала намерения да се задълбочавам в обяснения за Бог – мислех да я оставя едва ли не сама да се ориентира в тази материя .... но, тя ще излезе трижди по-религиозна от мен, каквато съм сега, след дивия ми атеистичен период в младежките години .... Е, така да бъде! :)  

Рилският манастир е любима дестинация - посещаваме го поне веднъж годишно. За последно бяхме там на летното слънцестоене - отбихме се на връщане от Рупите. Относно забраната за качване по терасите - отговориха ни, че е временна, поради подмяда на дюшемето. Но и ние бяхме разочаровани не само поради забраната. Оказа се, че цената за паркиране пред главния вход е скочила на 4 лева. Отзад до преди време се паркираше безплатно - сега искат 2 лв. Но най ме възмути ограничения достъп до мощите на Свети Иван Рилски - бяха сложили два големи свещника с изпънат на тях дебел червен шнур. Ако искаш да се поклониш пред останките му, трябва да изчакаш дежурният монах да махне шнура. . .и да се бръкнеш в портфейла, за да оставиш дарение:((
Ами така било - защото новият игумен разпоредил. . .

едно от нещата, които повече харесвах на православната църква, беше, че не е толкова комерсиална както е католическата. НО...изглежда силата на парите е навсякъде. А много ми е интересно, тия хора там - нямат ли страх от бога. Ще им се върне по някакъв начин, ама...те да му мислят.
Не съм ходила в Рилския манастир от малка, в последно време постоянно за него ми разказват, и ако зимата не ми е любим сезон за разходки, трябва сериозно да се замисля за пролетта.
:):):):))))))))))

... само ще ме накарат да ходя повече по горите и планините, отколкото в храмовете им.
В крайна сметка в състояния близки до нирвана съм изпадала и на други места - на Окото, на връх Иван Вазов, на връх Манчо ... айде, моля!!!

Дошева, тук вали сняг днес, значи и там ... май по-добре късната пролет или лятото, наистина :)))

И на мен ми е любимо място манастира, макар и не толкова по религиозни подбуди... просто там съществува някаква неповторима атмосфера, може би от съчетаването на духовното с величието на планината!

Има нещо в атмосферата там.
Да не забравяме, че този манастрир е бил един от основните фактори за запазване на българското през време на турското ... да не казвам какво.

zavijdam ti...mnogo go haresvam.dva pati sam bil tam,
no zariadat e ogromen.tam se otkazah ot fariseite i
prieh sv.viara...krasota i dusheven mir...

... това прозвуча много религиозно .... аз водя еклектичен живот и имам еклектични вярвания ... един православен вярващ сигурно би ме оплюл ... :(

e i az sam kato vsi4ki, ne 4ak dotam viarvasht,no
se slu4i tam i be mnogo vpe4atliavashto...
a ina4e hram mi e sarceto..

Ох, радвам се :)))))
Разбирам те тогава, защото нещата, които съм почувствала там и аз, са повече отколкото бих си позволила да споделя тук.
:)

taka e...pak i sas dumite mi e malko trudno...
s boi si drugo neshto...