Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.11.2006 11:37 - Блажени години - демокрацията беше млада
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4321 Коментари: 21 Гласове:
0

Последна промяна: 10.11.2006 13:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Има една история в живота ми, която е свързана с 10-ти ноември и която искам да ви разкажа сега. Става въпрос за историята на следването ми. Тя започва в един слънчев пролетен ден, в който все още бях 4 курс в техникума и с приятелката ми през междучасието съсредоточено разглеждахме справочника на кандидат студента . Тогава седяхме на първия чин. Когато се появи младата ни и симпатична учителка по един от специалните предмети и ни попита какво смятаме да кандидатстваме и ние и казахме – „за учителки”, тя високо се изсмя и ни предупреди, че ще направим най-голямата грешка в живота си. Мисля, че вятъра на перестройката и отрасните ни нахални съученици, които се закачаха с нея като с комшйките по чин и влияеха зле и тя добросъвестно се опита да ни спаси от подобна участ. Ние не я послушахме. И двете кандидатствахме във ВПИ (тогава май такава му беше абревиатурата) – Благоевград. За мое щастие, приемаха твърде малко хора с математика, а това беше единствения предмет, с който можех да кандидатствам, и аз отпаднах от класирането. Приятелката ми също, но тя поупорства и я приеха следващата година и сега е щастлива учителка на деца в предучилищна група. Моята история се разви така: подадох документи за второ класиране и после кандидатствах в полувисшия в Смолян. В момента, в който бях сигурна, че ще ме приемат в Смолян, защото имах висока оценка, дойде писмо, че съм приета във ВМЕИ – Габрово. Имах един ден да реша къде да ида. И през ум не ми беше минало да уча в ВМЕИ – освен в момента, в който попълвах всички възможности за второто класиране, защото просто исках да уча и да се махна от родния град, но като помислих малко реших, че висше образование е значително по-добре от полувисше и решх да запиша в Габрово, въпреки, че ми беше далече и специалността не беше кой знае колко интересна, еле пък за жена – електроснабдяване на промишлените предприятия. И така заминах за Габрово и в началото хич не се чувствах добре там, защото бях за пръв път далеч от къщи и никой не познавах. Лошото беше, че бях изпуснала и бригадите, а съкурсниците ми се бяха поопознали там. Няма сега да ви разказвам за трудностите в началото, само ще спомена, че няколко месеца живях с мисълта, че трябва да намеря някакъв начин да се прехвърля в София, но от никъде не бях чула за ясна и лесна такава възможност. Постепенно обаче си намерих приятели, студентския живот стана повече от прекрасен, с кафетата, разходките, купоните по квартири и новите хора, които срещах. Всичко беше толкова хубаво, че съвсем забравих София.  В този период мина и замина Прехода, и ние в началото нищо не усетихме. През лятото обаче, когато започнахме да си взимаме изпитите започна стачката. Тази, която тръгна от филма за  Петър Младенов и „По-добре е танковете да дойдат!”. Разбира се, бяхме първи писти на стачката – окупирахме административната сграда, опънахме една палатка отпред и дежурехме ден и нощ. Страхотно беше – срещнах още по-интересни хора на стачката, защото там бяха едни от най-будните студенти. И едната нощ, както си дежурим в административната сграда и се опитваме да викаме духове с някакви букви и капачки май, едно симпатично софиянче подхвърли, че ще се мести в София. И аз изведнъж се сетих за мераците си от началото на следването и го попитах как мисли да го направи. Оказа се, че баща му доста е ходил да пита и да разпитва и е намерил вратичка. Трябваше просто да се явиш на кандидатстудентския изпит и ако те приемат наравно с другите – с документите от първия ВУЗ, можеше да запишеш направо 2 курс, те.е признават ти всички взети изпити. Щях да падна като го чух това – изведнъж осъзнах, че ако тази информация не беше стигнала до мен по този „случаен” начин, никога нямаше да я открия сама и щях да си остана там. Но след като вече я знаех, почувствах, че трябва да се възползвам от нея, въпреки, че вече си имах приятели и ми харесваше в Габрово. Никога няма да забравя деня, в който с уверението за взетите изпити в Габрово в джоба, вървях пеша към автогарата и усещах, че се разделям с този град ... още не бях отишла на изпитите в София, но нещо в мен „знаеше”, че ще се прехвърля и няма да се върна. Так и стана – приеха ме в София и въпреки, че имах невзети изпити (мисля, че бяха 4) и заради смяната на специалността (в София ме приеха в много по-хубава специалност) и заради стачката, може да се каже, че ми направиха компромис и ме записаха във втори курс ... и така след 4 години благополучно завърших ВМЕИ – София. Та, такива ми ти работи с моето следване и стачкуване ...  


Тагове:   млада,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dosheva - :):):)
10.11.2006 12:40
Браво!
аз знам, че е доста трудно да се преместиш в МЕИ - София, имах едни приятели, които доста се разправяха, и така и не успяха, ама...може така да им е било писано, пък...и по нашто време нямаше стачки, а само слухове за подкупи :):):):)
цитирай
2. анонимен - ~~~*~~~
10.11.2006 12:42
по времето когато Пешо такинста каза "най-добре танковете да дойдат" бригадите вече бяха отменени...
цитирай
3. sunflower - Анонимен ..
10.11.2006 13:09
виж това: http://www.mfa.government.bg/history_of_Bulgaria/101.html
Говорим за 1990, а през есента на 1989 още имаше бригади.
цитирай
4. nio - :-))
10.11.2006 13:25
Добре е че си се ориентирала към големия град.Аз също съм вървял все с математика.Все си мисля че това е най-лесния и мързелив път.Седиш си,чешеш се с молива по главата и си мислиш.Иначе трябва да зубриш дати теми и всякакви други гадости.:-))
цитирай
5. velvet - Моите поздравления!
10.11.2006 13:26
Това си е било като малка победа - да искаш и да постигнеш! ;)))))))))))))))))))))))))
цитирай
6. sunflower - :)))
10.11.2006 13:41
Да, да, Нио!!! Аз съм голяма мързелана :))))))

Velvet, от този момент във времето вярвам в нещо като "съдба" или "план" или "Господ", ако щеш, защото нещата се наредиха, ей така от самосебе си .... и имах .... "предчувствието", за това, което ще се случи ... много беше интересно :)
цитирай
7. nio - Тук не съм съгласен
10.11.2006 14:22
Човек има обикновенно склонност да се надценява,особенно когато е успял в нещо.Ти обаче вършиш точно противоположното.Преписваш собственни заслуги на сили извън себе си.

Естественно че има елемент на късмет.Човек да е на подходящото място в подходящото време.От там нататък всичко е въпрос на лични качества.Преценка кураж и т.н.Психиката ни не е подготвена да зарязваме сигурното,освен ако не знаем какво правим.В случая още един кандидат студенски изпит си е предизвикателство и стрес.Иска се сърце и решителност.Е понякога и малко авантюризъм склонен на младоста.:-))

Аз винаги съм бил "боец" в пряк и преносен смисъл,но почвам да се хващам че нещо "ръждясвам".Някои му викат "да ти дойде акъла",ама...:-))
цитирай
8. sunflower - хахаха
10.11.2006 14:47
Хвана ме - другото ми верою е, че съдбата - това съм аз :))))) Но то не изключва първото - че има и някаква световна съдба - аз нямах нищо общо с прехода, например - нещата станаха така независимо от мен - срещата с онова момче на стачката, също.
А за изпита - не бях отворила учебних - явих се със знанията си от миналата година и изкарах една наистина висока оценка - бях много горда от себе си тогава ... е, после с висшата математика нещо се скарахме, но ... какво да се прави ... :)))

Що се отнася до "боеца" и ъкъла - не се безпокой, човек не може да се пребори с целия свят, остава му само надеждата, че като се пребори със себе си, все нещо ще допринесе и .... за света :)
цитирай
9. анонимен - Дам, браво
10.11.2006 15:11
на теб, говори ми после, че имало случайни работи :) Само дето пропусна да споменеш, веднъж като влезеш в МЕИ-то , какво ти се пише... :P Нио, надявам се сам да се убедиш, че няма подобни "случайности". Радвам се, че sunflower си "признава" , добре е човек да благодри за едното рамо , което "съдбата" му дава, а кой седи зад съдбата, остава да си мислим за домашно :)
Поздрави, многословна щастливке.
Гриз.
цитирай
10. tanque - ***
10.11.2006 15:57
Това ми припомня аз къде бях на днешния ден преди - колко станаха -17 години, малееее...
Ще станем като американците и ние - всеки помни къде е бил когато са убили Кенеди, а в по-ново време - какво са правили когато самолетите се врязваха в Световния търговски център...
цитирай
11. sunflower - :)
10.11.2006 18:03
Гриз, за МЕИ-то наистина засега не говорим и не знам дали някога ще говоря. Мога да споделя едно, две изречения обаче: Там разбрах какво не СЪМ, което ми помогна да разбера малко по-късно какво СЪМ. Това, че следването ми съвпадна с годините на прехода към демокрация и беше тежко може да е случайно съвпадение, може и да не е, но не бяха хубави години за мен, наистина.

Таня, аз не помня самия ден, знам само, че бях на лекции и чух, че Тошо паднал .... повече помня последствията от този ден :)
Най-хубавото беше, че махнаха "Политическа икономика" или нещо подобно - предмет, по който ни преподаваше ръководителя на групата, който пък на свой ред беше започнал активно да ме сваля ... това, че се отървах от него и предмета му беше щастие неземно :))))
цитирай
12. анонимен - ...
10.11.2006 20:18
a, men me svaliashe asistentkata po nau4en komunizam,
i me skasaha na darjaven,i cialo liato nad 4ervenite knigi,i na septemvri mi go dadoha,a dekemvri razbrah 4e takova
neshto ne sashtestvuva,....i izobshto kakvo ot tova....
na kogo mu puka za nekakav 10 ,sled kato ni beshe
pisnalo ot 9,i ot 7...a posle ot edni ianuarski ni se
dopovrashta...i t.n... do dnes...pliava i prah za masite...

цитирай
13. sunflower - :)))
10.11.2006 20:52
Ох, колко си сладък!!! На кой му пука, наистина???
Хи-хи ... издаде се за възрастта ... чудех се на 19 или на 90 си :)))))))
цитирай
14. анонимен - ...
10.11.2006 21:09
hm...triabvashe da predvidia 4e tova e vajno...
цитирай
15. sunflower - ...
10.11.2006 21:24
Не е ЧАК толкоз важно .... душата няма възраст ... или може и да има, но е по-различна :)
цитирай
16. анонимен - ...
10.11.2006 21:47
da ostavim nevajnite nesta ... te imat svoi pat...
цитирай
17. sunflower - ....
10.11.2006 21:51
Да ги оставим ..... знаеш ли само колко време ми отне да се науча ... да оставям някои неща :)
цитирай
18. анонимен - ...
10.11.2006 22:02
kogato si naiasno sas sebe si i tvoia pat se nau4avash
da stepenuvash neshtata...
цитирай
19. bambola - :(((( спомени спомени, те са част от мене :..)
10.11.2006 22:23
Блаженни години,сладък живот, таз вечер теренче,утре билот, защо напоследък сте само 5, можехте да бъдете 55 :))))
Аз пак държах "Политическа Икономия" :))) и "Научен Комунизъм", много ми помогна после :))))

И бях на митингга когато каза Пешо за танковете и не го чух :))
Сякаш беше вчера...:)
цитирай
20. nio - :-))
10.11.2006 23:53
Леле как ли им изглеждаме на малките тука!?
Аз иди дойди,ама жените са докачливи на тази тема.

Веднъж сина на една позната ме пита:
-Ти като си бил малък на какви игри сте играли?
Казвам му:
-Нямаше компютри и не сме играли компютърни и ТВ игри.
Той мълчи и нещо не може да зацепи.
-Нямаше даже и цветна телевизия.-пояснявам.
-Ама ти си роден през турското робство бе?-светна малчугана най на края.

Щеше да е добре да е виц,ама не е.Е поне всеки път като се сещам за това момче,се смея от сърце.
цитирай
21. bambola - :))))))))))
11.11.2006 00:06
:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5599184
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031