Ванката е един наш приятел, който преди четири години докато учеше в ТУ замина на бригада в Щатите и не се върна. Още тогава си мислех, че това е една изключително идиотска идея, но за него трябваше да минат 4 години, за да се убеди в същото. Идиотска е в неговият случай, не искам да кажа, че е идиотска във всички случаи на заминаване на българи за Америка ........ Той обаче е едно изключително интелигентно момче, и още като ученик беше много добър с компютрите и си мисля, че тук щеше да се реализира повече от успешно след завършване на ТУ. А там, след като беше отишъл на бригада, сещате се, че е започнал от нулата и то ... без  документи. Към днешна дата все още няма документи и никакви пари не е изкарал.

Историята, ми стана ясно, че тръгва по неприятен път още преди около две години, когато една вечер той звънна на домашния в старата къща, в която живеехме тримата в една стая. Ние може и да живеехме зле тогава, но като чух Ванката по телефона как ми се оплаква колко гадно му е там и как няма с кой една ракия да изпие, как се сбърквал от работа и не се виждало защо и как бил катастрофирал с ТИРа и после лежал в затвора и как нямал документи и сигурно никога няма да има ..... не мога да ви опиша как ми дожаля за него. Наколко дни след това не можех да спра да мисля за историята му ... потресена бях.

Трябва да ви кажа, че и сега съм потресена. Вчера ни се обадиха, че си е дошъл и отидохме с детето у един общ приятел да се видим. На външен вид е наедрял и загрубял, малко оплешивял и с най-голямо удоволствие говори на най-твърдия възможен диалект за региона. Сигурно и там е говорил така в опит да запази идентичността си. Няма да ви разказвам всички истории, които чух вчера, надявам се да го видя пак тези дни и да го поразпитам на спокойствие, но ще се опитам да пресъздам една, две.

Докато живеел с американската си приятелка в някаква къща под наем един ден  решил, че много му се яде чушка-пръжка и нищо не пречи да си направи такава в двора .... ако може да се нарече двор тревната площ около къщата без ограда. Речено-сторено. Отрязал някакво дърво, разходил се на няколко километра да открие дръвче подходящо за направата на шиш и си спретнал едно огънче до къщата, на което наредил впоследствие бекон (щото там няма сланина), доматки и чушки и си седял спокойно в очакване на вкусна вечеря. Какво било учудването му, когато изведнъж пред къщата се заковали една пожарна, две полицейски коли и една линейка и пожарната изгасила огъня с маркуча. Оказало се, че съседите дето живеели на 30-тина метра от неговата къща като видяли какво прави се уплашили, че някаква „жижка” ще излети и ще запали къщата им и се обадили на пожарната. И ето ти, Ванката – в затвора за една седмица по този случай. После си купил барбекю.

Още една седмица изкарал в затвора и защото се опитал да прави пого на някакъв концерт на металисти, които публиката чинно гледала без да мърда (вероятно и без изобщо да знае кои са). Не могло да се буташ в хората и това е. Относно музиката, каза само едно: пари, пари, пари – всичко се прави за пари. (То пък като че ли в други сфери се прави за друго.) Никой не слушал по-тежка музика там, най-много рокчета някакви нежни,  ..... е поне за ушите на твърдите металисти, какъвто е и той.

В друг един случай му се приискало да си отпусне душата и да отпразнува един подобаващ рожден ден. Похарчил малко пари, накупувал пиене, салатки, кюфтенца и пържолки приготвял цял ден на предназначеното за това място с барбекю  в парка и накрая какво станало .... минали един, двама американци, за по една бира на крак, .... че имали работа в съботния ден. Някакви български момиченца дошли по къси поли и токчета и те си отишли разочаровани, че няма интересни американци-парлии на купона. Някой и друг българин се явили, но искали чалга .... и така.

Изобщо каза, че докато работил с българи в  Чикаго, работил и в две-трите български кръчми, но там само шофьори на ТИР-ове, люта чалга и 13 годишни проститутки имало. Махнал се, и си намерил работа с американци.

Единственото нещо, което разказа и ме зарадва беше как изкарал висше. Като им казал, че е учил 4 години в Софийското ТУ и има документ, му казали да си го завре този документ .... на едно място. После той пък им поискал тестовете за първите години в техния университет и ги решил без да се замисли. С две думи – взел диплома за висше образование по електротехника за осем месеца като се обучавал по интернет и само се явявал на тестовете, за които плащал 1000 долара за всеки. Хубаво, дали му някаква диплома с името му и златен печат. Аз тъкмо му се израдвах и той ми вика: „Като нямаш документи и тази диплома можеш да си я завреш на ... онова място, .... никой не ти я признава и пак те взимат на работа като общ работник.”   Докато ми разказваше всички тези работи гледаше дъщеря ми с някакво невероятно умиление и ни повтаряше: „Боже, колко хубаво дете имате! Знаете ли колко е хубаво, че имате дете?”   Исках да кажа нещо весело накрая, но ... нищо такова не ми идва наум. Стискам му палци да се аклиматизира добре и да преодолее манталитета на аутсайдер, защото е бил точно такъв четири години и съм сигурна, че това е нанесло поражения на психиката му.

Интересна и поучителна история, но тук ще се сблъска с нашата реалност. Липса на добра работа, мизерно заплащане, липса на осигуровки, кражби на кабели от роми.
Дано се оправи.....

му пожелавам да се оправи:))))

мисля си, че след това, което е преживял там, тук ще му се стори песен.

Съни, благодаря ти за историята. Трябва да я принтираме и да я раздаваме на летището на всички, които заминават на бригада, да има какво да четат в самолета.

Не оценяваме какво ни дава България.

... на нашата реалност. Не се считам, че имам някакви кой знае какви способности, освен, че съм съвестен работник, също и мъжа ми. Семействата са ни средно бедни и връзки нямаме никакви на по-високи нива в обществото/властта. В момента имаме семейство, жилище (добре, че майка му е строила навремето де, но ние го довършихме и обзаведохме) и нормални доходи от работата. А живеем в забравен от Бога град на г**а на географията. Айде стига с тия легенди за кофти реалността в Бг.

Ами реалноста наистина е кофти, аз също съм средно БЕДЕН и това ме дразни. Дразни ме също, че ако искам да имам още едно дете ще стана много беден,а аз искам. Вас това не Ви ли дразни. И това е реалността, която направо ме убива. Живея в град който всеки ден става все по мръсен и улиците все по разбити. Това също е реалноста. Днес разбрах, че ще налагат акциз на ракията и тая реалност ме удари. А сега кажете ми БГ реалноста става ли или не става. Предпочитам да живея на Луната отколкото тук.

Мислиш ли, че ако ме дразни, улиците ще се оправят?
Надеждата и страхът не променят сезоните, още по-малко променя нещо "дразненето".
На мен ми стига да си гледам мойта работа и че едно дете мога да изгледам, .... може да съм късметлийка, че и не искам второ.
Ако обаче искаш да станеш вманиачен по изкарването на пари, заобиколен от полицаи и не можещ да си позволи повече от едно уиски на крак американец, ... нямам нищо против. :)

Защо да те дразня?
Да видя някъде да казах, че искам пари?
Казах, че искам да имам четири или пет деца но повече от две не мога да си позволя. Защото ако реша да имам повече ги обричам на перманентен глад и липса на образувание. Казах също така, че това е реалноста.

Не си ме разбрал, не исках да кажа, че ти ме дразниш мен. Исках да кажа, че реалността мен не ме дразни. :)
Това, че искаш четири или пет деца е похвално и съжалявам, че не можеш да си го позволиш. :)
Ти може и да не искаш пари, но в западните общества има само един Бог и той е Парите.
Едва ли ще ти хареса да живееш сред такова общество ... е поне според мен. :)

верно е че искат някакъв опит за да почнеш но пък има и места които взимат и без. Знам как се аклиматизира в БГ, много лесно стига да ти се работи.
Аз направих 2г. от как съм се върнал, и сега съм си екстра :)

Хехехе ама имаш хубава работа, нъл тъй?

Аз съм сигурна, че ще се оправи, защото е способен, със здрава психика и е позитивен. :)

.... не, наистина не ми е лоша работата ... както казах, може и да съм късметлийка, но .... аз не вярвам много в късмета. :))))

не мисля че е толкова лошо. Всеки месец се притеснявам за разходите си, всеки ден се боря за хляба си. Имам жилище, но го давам под наем за да живея на свой ред в жилище под наем , друг град. Псувам и проклинам дупките по улиците, бюрокрацията, високите данъци, крадливите цигани, балканския манталитет.....НО СЪМ ЩАСТЛИВ ЧЕ ЖИВЕЯ В БЪЛГАРИЯ!!!

Имах предвид, че andreytcho има хубава работа и по лесно се е аклиматизирал.
Радвам се за всички, които обичате родината си. Нещо обаче тази радост е далеч от моето сърце. Единственото, което изпитвам към нея е яд. Яд че съм се родил тук, че не съм емигрирал когато бях на 20 и още много яд.
Но това не пречи на други хора да са щастливи в българия.

Най-вече заради чувството, с което си описала съдбата на един твой приятел и колега от университета... И заради размислите- твоите, и тези, които си провокирала.........

Аз също съм на твоето мнение за така наречената реалност тук- и аз съм от "средно бедните" хора в България, както сте ги нарекли тук...И аз, и всички мои приятели и близки хора около мен, скалъпват положението (двата края) месец за месец с тия ниски заплати... Но не се оплаквам и аз като теб. В крайна сметка- такъв ни бил късмета... Да се родим и да живеем тук, и в тези времена... Един по-интелигентен човек се досеща рано или късно, че живота е еднакво труден навсякъде... че навсякъде по света има проблеми (за решаване), борба с живота и реалността, и страдание... Както и радост. От време на време поне. И в развитите и богати, и в бедните страни... "В преход", както се казва. Затова и аз си стоя тук. И ще си остана предполагам, въпреки че често ми се чудят защо- понеже съм младо момиче, знам езици (и ги уча с лекота), имам висше и възможности и т.н. Но аз съм човек, който е по рождение твърде носталгичен, за да мога да преживея без да се травмирам много, местенето в друга държава........

Това е накратко. Иначе човек трябва (и МОЖЕ!), както е написала Съни, да цени и "малките" (уж)хубави неща, които имча в живота си- здравето, любовта, семейството, едно дете....
Аз също се надявам някой ден да си родя едно дете...От любимия човек. И да си го гледаме заедно- и да сме живи и здрави. Повече не ми трябва.

(е, нуждая се и от още някои неща, ама айде да не развалям хубавия финал на коментара ми ;)))

... аз съм щастлива тук и смятам, че човек може да бъде само битово задоволен на запад, но никога щастлив. Искам да съм си при корените, при семейството, защото го обичам и при приятелите, с които, когато ми хрумне мога да се събирам и да пия по ракийка ... не е нужно да им се обаждам няколко седмици предварително и да искам уговорена среща.
Човек ако има проблеми, си ги носи със себе си където и да отиде.
Мисля, че все още в България се живее свободно, макар и малко бедно. Нужна ми е свободата, бедността не ме притеснява. Баба ми е изгледала седем деца докато са гледали само тютюн на полето и са имали малко животни. :)

Това с ракийката може да го забравиш скоро :)))). Видя ли цените на акцизите?

... тук още май не са бутнали някой в затвора за тая работа :)))) Не се знае за в бъдеще, де.
Все ще измислим нещо обаче, че ... какви българи ще сме в противен случай? :)))))

сто процента!!! :))))))))) Само така. Ще си варим, и ще се събираме да си я пием заедно, в приятелска и задушевна атмосфера...

П.С. И аз съм на това мнение- свободата е по-важна от бедността...............................................

друг е въпроса , кой ще ти дойде в дома да ти търси казана. а ако имаш кучета, гъски и пчели?
А ако си майстор като почерпиш ченгетата с хубавата дюлова ракия ще ти се размине лесно, само с 5литра.

Така си мисля аз :)

Бедният...

Добре, че си се е прибрал в милата родина, че да си поживее малко като човек. Да му потърсим психоаналитик за реставрация на психическите увреждания???

E ние и сега варим нелегално. Но не това е въпроса защо да ставаме престъпници, заради лобиските интереси на някакви си фирми

Нали се сещаш, че ако не се е поамериканчил, няма да му трябва психоаналитик, щото последните виреят само в Америка. В България още никой не знае що е то психоаналитик и има ли то почва у нас. Според мен, по простата причина, че като седнем на маса с по една, две ракийки дето сме си сварили нелегално, ние си казваме всички проблеми, когато си говорим по двойки, тройки или насаме ... и си се разтоварваме прекрасно по този начин. Изпонаоплачем се един на друг, изпонапсуваме политиците и икономистите и от другия ден пак ... шапка на тояжка. :))))))

Отказвам да слушам глупости. Приятно дообсъждане на темата ви пожелавам...

Поздрави

Това беше образно казано, но както и да е .... ако трябваше да бъдем буквални и аз отдавна да съм се оттеглила от темата. ;)

че по-голяма мизерия от четири години в психодиспансера наречен ТУ няма, но изглежда има и по-тъжни истории. Надявам се твоят приятел да се оправи и след време мъчните години, да му се виждат като лош сън...
Гриз.