Търсех земната любов

и все намирах земни и прекрасни хора.

Те даряваха ме с материалните блага ...

обичам си ги, благодарна съм за тях.

 

Но душата ми, оставаше неудоволетворена,

все търсеше онова, отвъд материята,

което свое име нямаше дори ....

и щастието и се изплъзваше.

 

Сега, когато дадох и крила ...

и тя се впусна в полета свободен,

в надземното пространство срещна тя  

тях, .... себеподобните и.

 

Срещите са миг, усмивка, поглед,

но донасят и неземна радост,

каквато обитателите на земята

не съумяха никога да и дадат. 

.......nezemna radost.....

pak sme v edno nastroenie.podobni cvetia risuvam
ot sutrinta.

... само цветя си рисувах, целите тетрадки ми бяха оцветяни ..... всъщност нищо друго не мога да рисувам :))))

Цветята - красивите мисли на земята.........:)

kogato zastanesh pred prozoreca,
kato prodaljenie na sania,
ploshtadat shte e palen s cvetia.
milioni 4erveni rozi shte vidish ti.....
/prevod moi/

alla cial den mi e v glavata.niama ottarvane.

... или не, но вчера /или онзи ден беше, не помня/ поздравих Estrella за 100тния и пост с тази песен ...
.... четем си мислите ... и тва си е :)))))))