Как мислите, тъжен ли е човекът без вяра? Според мен е тъжен, много тъжен ... и не само тъжен, но и ужасяващо стреснат. Стреснат идва от стрес. Защо ли? Ами защото, човека, който не вярва във Висшите сили е принуден да мисли, че е способен сам да контролира живота си. То, не че в най-фундаментален смисъл не сме ние, тези които влияем на събитията, но то наистина не става с мисълта ... не става с планове породени от логиката на разума, а става именно с вяра и устрем в сърцето. Човекът без вяра мисли, че света е подреден така, както той го е подредил в папките на съзнанието си. Той може много да е чел и много да знае, но той никога, просто никога няма да е способен да побере в главата си всичкото знание на света, нали? Той може да предвиди хода на деня или хода на някой разговор до някъде, но никога няма да може да предвиди всеки ден, и всеки разговор, и всеки човек.. Той, все пак, не е тъп и предполагам съзнава това ... и ако е малко по-дебелокож, може би, не му пука за тази работа. Може би само е научил урока, че не всичко може да бъде контролирано от него и толкоз. Ако обаче, се връзва на тази работа, такъв човек ще е под постоянен стрес, според мен,  и ще е постоянно разочарован. Тъжно! За съпоставка само ще кажа, че човека, който знае, че има Висша промисъл ... се събужда сутрин освободен от товара на света, защото знае, че има кой да се грижи за него ... След като е лек като перце сутрин, той не очаква нищо от деня, защото знае, че не всичко е под негов контрол и каквото и да си мисли той, може да се окаже в противоречие с Висшата промисъл и да не стане. Следователно той започва деня с чисто съзнание и само с любопитно очакване какво ново ще се случи. След това се радва на всяко хубаво нещо и спокойно изтърпява по-неприятните моменти, защото знае, че са временни и вероятно има някаква полза от тях в крайна сметка. Да не говорим, че неприятните усещания най-често са плод на неоправдани очаквания, и това означава, че колкото по-малко очаквания има човек, толкова по-малко разочарования ще му бъдат сервирани. :) Затова, предлагам да благодарим на Бога и за този нов ден и да се опитаме да му се насладим докрай, защото не се знае какви са плановете Му за утре .... може да ни чака някой камьон зад завоя .... въпреки, че съм абсолютно убедена, че Той пази любимите си чеда ... т.е. всичките си чеда :)))))   Е,  да не забравяме и, че ни е дал свободна воля и не може да спре някой дето много държи да си навре главата в гнездото с осите. :)))))))   Та, това ми беше мисълта .....  малко в телеграфен стил. Благодаря за вниманието! :))))))

Благодаря и за разбирането! :))))

но не съмм и тъжна.....
просто има толкова неща , които не могат да се обяснят с вишите сили

така , че не мога да вярвам....
това не ме утешава или пък наранява
просто съм приела , че живота е низ от случайни събития , които не се дължат на нищо

просто ти се случват , ти реагираш , после нещо друго се случва ...хубави неща , лоши неща ...

... ако така се чувстваш добре. :)))))
Макар че, аз имам теория, според която някои хора са вярващи без ясно да го осъзнават това на повърхностно ниво :)))))))
По време на комунизма яростно отричах Бог, но вярвах, че има Някаква Сила там някъде и вярвах в Доброто ... един ден един приятел ми каза, че съм била много по-вярваща от стотици считащи себе си за "истнски вярващи и релизиозни хора". :))))

и може да се каже , че имам нещо като вяра е в Доброто
но , и че нещо ръководи животите ни или пък има вина , че се случват нещастни неща

просто мисля , че съм трезво мислещ съвременен човек
не отричам провото всеки да вярва в нещо...., особено ако това го прави щастлив

осъждам само религиозният фанатизъм

Не знам, дали хората без вяра са тъжни, защото радост могат да получат от много други неща, макар и временна. Но знам, че когато настанат трудни, тежки ситуации, тези хора се отчайват в повечето случаи, защото нямат вяра. Тогава едва разбират, че силите на човека имат предел и повече сам не може да стори нищо човек, освен с помощ от свише.
Но ...да не забравяме, че вярата е дар от Бога!:)

... фанатизмът във всичките си форми е кофти ... дори фанатизма на атеиста :)))))
Старая се обаче и да не го осъждам ... :)

Абе аз също не вярвам и сутрин обаче не се събуждам с тежеста на света в главата си. Понякога се събуждам де ама то е съвсем друга тема. Та по темата, като чакаш господ да ти помага какво си постигаш самичка? Ако се оповавам на някакви сили свише няма ли сам да не разчитам на своите? Защо трябва да вярвам в химери, когато природата ми е дала ръце и глава? и много такива въпроси ми идват относно вярата. Освен това се чувствам малко щастлив поне, ако ти си по щастлива от мен тогава ти завиждам благородно но едва ли се дължи това на вярата ти в бога. Вярата може би дава на хората тази мисъл, че каквото и да ти се случи някой бди над теб. ДА АМА не за съжаление не е така примери колкото искаш. Превъзнасянето на божества води и до друг момент а именно хората, които вярват не оценяват правилно ситуацията в живота и както се казва не стъпват на здрава основа.

Това е моето мнение нищо лично :)

Ще си доизясня моето с това, че висшите сили все пак са проявени на материлано ниво в нас. Т.е. ние сме също висши сили. :)))))) Затова трябва да разчитаме на себе си преди всичко, както казваш ти.
Да, не са ми традиционно вярващи вярванията ... малко са източно-езотерични, но да не задълбавам темата ... :))))

да твърдя , че съм нямала трудни моменти е смешно
но , не съм се отчайвала
не съм разбирала , че без помощ свише не може
аз не съм върл атеист
но не мога да легна и да чакам нещо да и помогне и
след това , аки не стане даа обвинявам пак някой отгоре или да се примиря и да си кажа примерно ,че така ми е писано , това заслужавам заради греховете си или подобни щуротии

просто търся логика в нещата и преценявам , какво и защо

... че човеците, трудно намират човешка логика в много неща ... чудят се от де им е дошло нещо и тва е. Докато аз допускам, че има и друга по-висша логика, която понякога е трудно да видим под повърхността. :)

със случайността
просто така се е случило
без причини , без задните мисли на някое божество
то и самият живот е възникнл при случайно стекли се благоприятни усливия на тази планета

В това, че твоето мнение е различно от моето, няма нищо лошо. Но, аз не обичам да споря с никого по тези въпроси. Защото уважавам свободната воля, която има всеки от нас и всеки решава в какво и как да вярва. Да не го превръщаме във безконечен спор, а да се уважаваме един друг, независимо от нашите вярвания и гледни точки.:))

Пожелавам на всички щастлив ден! :))
-

... да има повече места, на които всякакви хора с всякакви мнения да могат да си ги изразят и никой да не се обижда или заяжда ... :)))) Един своего рода Хайд Парк в нета ...Ха, това е идея ... ще трябва да я разработя :))))))
Докато я разработя, моля, всички посетители на блога ми да се чувстват свободни да споделят мненията си ... приемам ги с широко отворени обятия .... е, да не забравяме да внимаваме с крайностите и автоцензурата де :)))))

всичко , което прави хората щастливи и не наранява другите

доста широко съм скроена , така да се каже
ако някой мисли , че съм го обидил с нещо
моите най искрени извинения
аз просто изразявах моето мнение

МУ благодаря, че сме живи и здрави... и че сме толкова щастливи.
Един щастлив и спокоен човек може само да помага на другите!

... в своята "Възхвала на глупостта" изразява мисълта, че на глупаците им е по-лесно да живеят ;-) В смисъл - когато за нищо не ти пука и от нищо не разбираш, лесно е да сметнеш че Отгоре те закрилят. До момента, в който Отгоре решат че си излишен и те затрият по особено гаден начин. ;-) Двете момичета, които ги премаза рухнала сграда несъмнено са били много обичани от Господ, нали? А жертвите на бомбардировки в Хирошима, Нагасаки и Лайпциг? А умиращите от рак и СПИН? Даа, божията благодат се сипе по земята на големи парцали...

И само между другото, вярата може да бъде не само религиозна.

Аз вярвам че ме обича и ме закриля.

Свободна съм да избирам дали да вярвам или не, свободна съм да се съмнявам, че не всичко е правилно, свободна съм да очаквам случайността, но знам че съм избрана, защото ми го е доказал.
Няма значение името, не съм cеднала да чакам да ми дондесе на готово никoй нищо, но на всеки път които съм поела сам се оставила в ръцете и волята му, и увереността ми е била и е много по-силна. Не вярвам в чудесата, вярвам че не съм сама във патя си.

Позволете ми една шега, иначе няма да съм аз.....
Един ден " заплаших" на майтап мажът ми да внимава, че мен Бог ме обича много и ако не е добър с мен може да си го плаща после. Много се смяхме, но май се съгласи,че е по-добре да не го предизвиква. :))

мога само да те съжалявам.
Нали не вярваш, че тук някой може да ти обясни правилата на Играта.
А може и да имаш причина да не вярваш.
Принципно съдим за другите по себе се, дори и за Бог.
Дано е дълъг живота ти!

Излъжи_ме

браво.................

всеки сам поема по своят път
но сега ще ти разкажа една история , която искам да ми обясните със вашата вяра
една история от живота около мен
млада жена ,която се жени и живее щастливо n- на брой години
следва развод + това , че собствениет и баща убива леля и първият и братовчет , и след това и той умира след като осъзнава какво е направил

я сега , кой и защо е накарал тези нещастни събития да се случат , с какво са го заслужили хората , защо ТОЙ не ги обича и закриля , защо само избрани ................................

Ако има някакъв Бог, то, Той е въплътил себе си в НАС и сам познава себе си чрез нас. Всеки от нас обаче е свободен да прави каквото си иска - свободен е и да убива ... макар, че какво става после с него е друг въпрос. Смятам, че въплътявайки се в нас, той все пак е имал идея накъде ще вървят нещата - или по-точно, както има физически закони, така има и духовни и всичко е подчинено на тях. И да е трудно да ги изучим тези закони, все пак, има начини да се досетим за тях - народните мъдрости отразяват тези закони: "Не прави на друг това, което не сикаш да ти направят на теб. " "Каквото повикало, такова се обадило." Каквото посееш, такова ще пожънеш." и т.н.

особено с АКО има
и аз не отричам , че може и да има ....

имах предвид поста нa bambola
и най вече цитирам
"но знам че съм избрана, защото ми го е доказал. "

питах другите защо не са избрани и какво да правят тогава

... всички сме Едно, ако ме питаш мен, което е Той. :)
Аз използвам 'Ако" условно, защото много е спекулирано с понятието "Бог", не искам моето понятие Бог да носи тежеста на всички лъжи за него от преди, но пък и друго понятие ми е трудно да измисля - харесвам "Вселенски закони", но звучи пък много безлично за някои. :)

не мога да ти отговоря защо се случват нещата, както мога да ти кажа ,че не всичко ми е било мед и масло.
Просто вярата ми дава силата да преодолявам почти всичко, ден след ден. Ако се чуствам избрана е защото както вече казах сам свободна да избирам и не веднъж ми е доказано. съгласна сам със Sany, всички сме избрани.

Just believe...=)

just smile

вие ми доказахте , и че във вярата има слисъл
прави хората щастливи

peace ........

... всеки си има своята вяра или невяра, за мен важното е човека да е добър.
Истината е, че написах този пост визирайки един определен човек, който срещнах неотдавна и, който не се вписа в моите представи за наистина добър човек - не че е и лош, но е студен и безличен и с доста лабилна психика. Този човек се оказа, че е не само не вярва, ами и е силно против вярващите (според мен е имал някакъв горчив опит с някви фанатици). Та опитвайки се да си обясня поведението и лабилността му се сетих, че една от причините може да е дълбоката му вяра само в себе си и НИЩО друго извън него, извън неговото "СЕБЕ СИ".... а това някак не ми се вижда полезно. :))))

аблолютен егоист

mn e hubavo tova koeto e napisano i mn mi pomogna sled kato mi be6e za doma6no podoben vupros mn e prav 4oveka koito go e napisal bravo samo tova moga da kaja

awe SUNFLOWER , d1rta smotana patko tova e moeto s14inenie .!!!! za nego mi napsaha 6 i go pobliikuvaha vuv vestnika ..... ah ti kurvo samo da kopira6 li moje666 we.....