В един слънчев иначе ден в края на август, облаците решиха да изсипят дъжда си точно в 16:30, както правят обикновено, когато съм на работа без чадър. В този точно ден не само, че бях без чадър, но и бях с едно потниче на дупки само ... и с един панталон де, .... а след като заваля доста и застудя. Тук е така. В същото време не ми се прибираше на прибежки и припълзявания между капките, тъй като детето беше при баба си и аз можех да ударя една бира в кръчмата спокойно. Естественият въпрос, който се появи беше: как да стигна до кръчмата без да се измокря и да измръзна. Сетих се как. Помолих колежката да ме остави пред един магазин за втора употреба, от който реших, че мога да си взема едно сравнително евтино якенце с качулка и готово. Не съм голям почитател на магазините от типа “рови-рови”, но точно този магазин го посещавам от време на време, защото стоката е хубава (не е на кило, а с отделни етикетчета), понякога съвсем нова и качеството на платовете е забележително – турските/китайски платове на пазара са с далеч по-лошо качество, а марковите дрехи са тера инкогнита за чиновници с мойта заплата. Та влизам в онзи слънчевпоследъждовен ден във въпросния магазин и какво да видя – якенцето седи там и ме чака, точно такова, каквото ми трябва: тънко, с качулка, а цвета се оказва някакъв необикновен сив металик, ама точно като на колите. Е, нямам нищо против този цвят и затова взимам якето и то ми върши прекрасна работа на път за кръчмата нищо, че вече е спряло да вали, важното е, че не ми беше студено. Дотук беше предисловието. Сега ще ви разкажа какво стана днес. Днешната план-програма изготвена в съдружие с родителското ми тяло беше да отидем на село и да печем чушки. Не съм особено ентусиазирана за подобен род дейности, но тъй като съм доста ентусизирана като намеря някой буркан с печени чушки зимата в мазето точно, когато са ми дошли неочаквани гости или не съм имала време да готвя и т.н. ... се налага да ги върша. Таях някаква надежда, че нашите ще се откажат заради студа, но не би. Е, събрах багажа към обяд, сложих си една вълнена блуза, една жилетка и сграбчих от закачалката гореспоменатото яке, което беше току-що изпрано. Все пак, тук в момента е 5 градуса – към 12 пак беше толкова май. И докато си се возя в колата на тате какво, моля ви се, забелязвам изведнъж – изведнъж забелязвам, че ръкава на якето ми е с неметаликово сиво и доста по-светло от преди. Свалям цялото яке и ..... и можете ли да си представите какво виждам? Виждам как металиковото сиво се “бели” от якето по същия начин по който на мен ми се бели кожата, когато зверски изгоря на плажа. На по-големи и по-малки петна от краищата, на които висят парцали от кожа ... или от някакъв странен слой металиково сива субстанция в случая. Е, сетих се да погледна етикета тогава, и какво да видя – пране на 30 градуса и явно точно това са имали предвид. От къде да знаят хората, ще якето може да попадне в ръцете на някаква патка, дето бута всичко в пералнята на 60 градуса и не чете етикетчетата, ..... хората на запад са свикнали да си четат табелките по пътищата и на други места и да си изпълняват стриктно указанията ... но тук, /и аз като типичен абориген/, кой ти чете етикетчета??!!! Е, кво да се правя сега? Или ще го хвърлям или преди това ще опитам на 90 градуса да видя дали няма да падне цялото металиково сиво, че сега е на петна - опитах се да го обеля така, ама не можах. Проблема е, че на 90 може да падне и втория слой плат, или поне да се обезцвети ... както и да е, остава ми единственото успокоение, че не беше скъпо ... та и да го хвърля, нищо – ще ми е за урок да си чета етикетчетата .... те, уроците, винаги си имат цена, нали! :))))))))) Продължението на деня не беше много по-добро, обаче. На село се оказа, че няма вода. Много обичам така. Трябваше да мием чушките на някаква чешма “при биволите” /някога там е имало биволи сигурно/, от която течеше някаква доста мътна субстанция наподобяваща вода, но ... това беше положението. Имах “покана” да остана да спя вечерта там ... в къщата на нашите, не при биволите, но с тая липса на вода ..... не, мерси. Изпекохме чушките, обелихме ги и: "Брат’чед, айде ме закарай до в къщи." и тва е – така приключи деня. Равносметка: - едно яке + 20тина бурканчета с печени чушки ... е, не е чак толкоз лошо:))))))

Хехе, интересен ден е било, Съни :)))))

добре, че с времето развих чувство за хумор, с което да приемам такива дни, че иначе ... много нерви щях да изхабя :)))))

Аз вчера така си купих цели кецки! (то и без това ми трябваха, де :))))) Но дъждът ме беше навалял и айде нови кецове барабар с нови шарени чорапки, че бях вир вода :)))))))
Така е - няма как без хумор! Смей се на всичко :))))

Мир ,любов и една малка Вяра:)

Сладурки :))))

Аз не се доближавам до пералнята. Забранено ми е.
Да от оня път преди години когато боядисах спалното бельо в цвят каки.

Ама кой да чете. А и сега ако седна да чакам да се събере една цяла пералня с дрехи за 30 градуса, например ....ехееее, а не ми се пере на ръце. Не че ме мързи - не дай си Боже да си помисли някой :)))))), а просто кожата ми е много чувствителна към прахта и ми се разранява .... абе, знам си аз, че съм родена за принцеса ... ама ей ме на ... чиновничка станах :)))))))