Постинг
22.09.2006 13:20 -
Разстояния
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1008 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 22.09.2006 17:01
Прочетен: 1008 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 22.09.2006 17:01
Навремето едни приятели от Северна България идваха редовно тук на планина и майката на един от тях го беше питала: “Добре де, не мога да разбера защо е нужно да пропътувате 500 км, само за да се напивате на някаква хижа, като тук правите същото всеки ден.” Смисълът на пиенето в хижата, който обяснява фактологията в това изказване, е известен на всеки, който го е правил, а на който не го е правил, няма смисъл да обяснявам. /И не говоря само за факта, че на сутринта не те боли глава и си се наспал като пич, ами и за някои други душевни ... удоволствия./ Аз пък, от своя страна, им връщах посещенията на добра воля, защото аз си имах планина под носа, но си нямах Дунав и толкова близки на душата хора тук. И така още 500 км биваха минавани с една единствена цел да се пие с приятели – официално поводите бяха празнуване на Коледа, Великден или други подобни празници, за които любимата ни държава отпуска повечко почивни дни. После обаче разстоянията взеха да се увеличават. Преди около 3 години се запознах с една страхотна жена, която се оказа, че на 600 км от мен. Нищо, пропътувах 1200 км с детето само, за да я видя и вечер да пийваме по ракийка беседвайки на любими теми, но бонуса /а и официалния повод/ беше, че почивахме на морето, все пак. Но дойде мига, в който близък на сърцето ми, стана човек, който се оказа на 2500 км от мен. И можете ли да си представите – в мига, в който много ми се прииска да го видя – ме изпратиха в командировка точно там, където живееше той. Кажете после как да не внимавам какво си пожелавам? Та, миналата година пропътувах 5000 километра, .... бидейки в командировка, разбира се, .... но с основна цел в личен аспект да пийвам толкова вечери, колкото мога, биричка/бейлис/винце и изобщо каквото ни душа искаше, с този човек и да си бъбрим. Е, истината е, че от тогава почти бях спряла контактите с хора по интернет, защото следващия можеше да се окаже от Южна Африка, а там, наистина не искам да си пожелавам да ходя. (само между другото да спомена, че наистина веднъж се запознах с един южноафриканец в Боровец и той ме канеше на гости там). :))))))))) Та всичко щеше да си е мирно и тихо ... .ако не беше блога ...и неистовата ми нужда да пиша ... НА ти сега писане – пишеш, пишеш, после четеш, четеш и хората дето ги четеш ти стават симпатични ... малко по малко и ... после направо се влюбваш. Споменавала ли съм възгледите си по повод на любовта и душата на човека, които нямат пол? Аз лично успешно се влюбвам и еднополово и двуполово. Е, сега не говоря за секс, нали ме разбирате, /не съм правила секс с жена ... е, поне, все още, не :)))))))))/ .... а само за едно много топло чувство в душата към някой, което не мога да кръстя по друг начин освен като любов, защото "приятелство" ми се вижда слабо. Еднополовите ми влюбвания, между другото са много по-малко от двуполовите и затова ги ценя повече. Много обичам интелигентни и красиви жени, с които да ми е и забавно от горе на всичко. /Момчета, извинявайте .. и вас си ви обичам, разбира се!!!!/. Повод за последните ми мисли завили в малко странна посока, предполагам, е вчерашната ми среща с някои хора от блога – подробности и други впечатления могат да се видят в постовете на MeiMei, Piccola и Autumnharmony, аз само споделям някои свои мисли. Започнах от разстоянията, защото този път трябваше да пропътувам само 120-тина километра, за да пийна две-три питиета с близки на душата ми хора. Нищо работа, .... ако не броя такситата – това дето взех с него детето да го закарам от детската на мама и после да се закарам в къщи, за да се придвижа по-бързо към София, после това дето го взехме със Сечко до Младост, в което като му се похвалих, че за малкото време, което съм в София все пак не се удържах да не си купя една книга: “Изкуството на медитацията” от Свами Вивекананда, подаваща се от джоба на якето ми в случая, и познайте той какво каза: “За пръв път виждам някой да си носи медитацията в джоба” :)))))))))) и накрая това, което взех сутринта до автогарата, ей така по инерция ....:))))))) Та километрите ще се вържат към 150 примерно, ама сега за няколо десетки километри няма да придиряме ... важното е да се пътува: “Човекът е човек, когато е на път.” Е, аз голямо човечене му хвърлям от време на време, както се вижда ... :))))))))))
1.
dosheva -
обожавам да пътувам,
22.09.2006 15:22
22.09.2006 15:22
малко...ми е по-трудно от преди, и то...основната причина е времето. Нали...за това искам да мога да се телепортирам...Толкова ще е хубаво :):):):):)
цитирайако можеше да се телепортирамеееее, щях всеки ден да съм някъде другаде. Представям си събота сутрин: кафенце на Шан-з-Елизе, следобяд разходка из Венеция, вечерта - на Хард Рок кафе в Лондон. А неделята малко катерене из Хималаите в приятна международна компания. Еееехххх :)))))))
цитирайтози тип "безполови влюбвания" ми е много познат ;) Особено тук в нета, където не винаги разбираш пола на пишещите. Четеш нещо, написано от "някой" и се влюбваш в него :) В такива моменти казвам, че обичам душата на този човек - какъвто и пол да се окаже в последствие, това вече е без значение :)))
цитирайАбе и в нета, ама и на живо има жени, в които се влюбвам от пръв поглед ;))))))
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186