Станала съм много дзен ... напоследък. Едно време ме вълнуваха много философско-психологическо-езотерични въпроси. Теглеше ме към едни книгиииии .... мале, мале .... но в същото време и живота ме теглеше нанякъде. Я тук да се разходя до някоя планинка, я там да се напия в кръчмата, я да видя така както съм влюбена в някой как ли ще е секса с него ... и т.н. До раздвояване на личността не стигнахме .... че то поне разтрояване щеше да е всъщност, щото ме теглеше и да пиша .... да пиша, .... сега, както пиша ..... но имаше там някаква си борба май. Знам, че съм огнен знак, но дали щото съм жена, дали заради друго, в мен винаги е имало и нещо много земно, ....ах, сетих се .... от това, че съм на границата на двете зодии трябва да е – на 21 декември съм родена, значи може и от Козирога да е. Но да не се отплесвам пак към зодиите и да си кажа защо съм дзен. Та, много харесвам една дзен приказка, която е следната:   Монах: “Аз току що идвам в манастира, моля, дайте ми някакви наставления.”
Учителя: “Изяде ли си ориза?”
Монах: “Да.”
Учителя: ”Тогава отиди да си измиеш купата.”   Е, в последно време само ям ориз и мия чинии ... образно казано де. Всъщност, върша всичко каквото има за вършене през деня и тва е. Разбира се, отплесвам се в нета или чета книга, когато ми се прави това, но каквото и да правя съм дълбоко вътре в него ... в това, което правя и .... и толкоз, бре. :))))) То, това се оказа голям кеф. Докато си върши човек това, дето е за вършене и е концентриран в него ... главата му поизпразнена идва – хем не се губи енергия за мислене на глупости (разбирай неща дето ги няма никъде другаде освен във въображението му), хем състоянието направо си е близко до ... медитация. Нали там нещо за успокояване на ума се говореше .... и навлизане вътре в себе си. Аз,  да седя с кръстосани крака и да се обръщам навътре в себе си, не мога ... по принцип, но се питам понякога: Е, сега като пиша, от къде ги взимам тия думи? Като пиша без да мисля, т.е не оставям изобщо на ума да ги мъти и да ги вади от някъде и да ги подрежда .... мислите? Та си мисля .... или върша нещо подобно на мислене тракайки върху клавиатурата,  дали така както си пиша сега не медитирам ..... всъщност и дали дори не съм във връзка с Висшия си Аз, .... ако има такова животно??? :)))))))) И дали това не важи за абсолютно всички дето си седят и си пишат .... така .... тука .... и навсякъде??? :))))))

P.S. Всичко това по-горе да не се взима много насериозно, чеееее :))))))))

Само да попитам ... какво е "дзън" ? И да знаеш, пий повече витамини, че ти липсва ЦИ.

.... от Мечо Пух: "Моля не дзвънете!" :)))))))))
Дзен е същото като дзън. :))))))))

Малее, да не те е ударило нещо ве момиче?
Шегувам се.
Наистина има нещо разтоварващо като пише човек. Аз на няколко пъти съм се питала, защо...имам нужда да си пиша постингите. Не съм намерила ОТГОВОРА. Намирам си някакви отгвори, но не и истинкия отговор.

дзен, дзън...та дрън....
лека вечер от мен :):):)

Някога се интересувах оттова... мислех че ще бъде по различно... но всъщност в глава остана само една притча...

"..Двама монаси вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като стигнали до завоя, видяли красиво момиче в копринено кимоно, което не можело да прекоси огромна локва на пътя.
Единитмонах повикал момичето, вдигнал го на ръце и го пренесъл на отсрещната страна. Другият монах мълча по целия
път до храма, където отседнали вечерта. Тогава вече не се сдържал:
- Ние монасите, не се доближаваме до жени- казал той - Опасно е. Ти защо го направи?
- Аз оставих момичето на пътя - казал първият монах- Ти още ли го носиш?..."

:))))))

и после идва момент в който правиш нещо лудо....и после дзън, опс дзен:)
кръговрата Огнена:)

... лудост ... но ше видим после колко дзън ще е :))))))

ето това вече е нашето момиче:)

и по-добре, че ...:))))))))

събирам дзенога-единици:)

избери си име, open your mind, и дзвънни на вратата :)))))) ако не се сещаш, коя питай пак, ще ти я кажа :)))))))))))))