Втори ден небето ми се мръщи, а аз се сещам, че не е лоша идея да си взема чъдър едва когато съм на външната врата и безнадеждно закъснявам. Е, днес бях ... донякъде наказана, донякъде ... възнаградена за недосетливостта си. :))))) Точно когато си тръгвах от работа, ама точно в 16:30 заваля. Слава Богу, не силно, но като стигнах до детската си мисля: “Добре, на теб не ти пука особено дали ще те навали, нищо, че якето ти е ново и как ще реагира на мокрото не е известно, но защо пък трябва да подлагаш и детето на порядъчно намокряне?” Мърморейки си така наум се прибирам с детето, но по средата на пътя какво да видя?! Срещу мен – точно над къщата ни в далечината – дъга. В първия момент и се зарадвах просто защото е дъга ... но после изведнъж забелязвам, че има нещо странно. Цветът на небето и цветът на борчетата над дъгата и под дъгата беше различен. Е, това може да е най-нормалния ефект на света, но аз си признавам, че за пръв път в живота си го виждам. Небето над дъгата беше по-тъмно сиво-синьо, от това под нея, ... и борчетата също бяха по-мътно и тъмно зелени над нея, а по-яркозелени под нея. :)))) Беше сякаш отгоре грее някакво слънце, но е затъмнено от нещо (облака, дъжда, .... може би), а пространството под дъгата беше толкова ярко, сякаш две слънца го грееха. :)))) Виждали ли сте такова нещо? Над тази дъга после видях, че има втора по-бледа, но то напоследък все ги виждам по две дъгите така че, това не беше интересното.... интересното беше как по-ярката дъга разрязваше света сякаш на две: на светла слънчева и на по-тъмна слънчево-облачна част ... хе-хе, като моите дневници :))))))).

и затаи дъх, нали :)

... се разплаках от кеф ... беше като някакво откровение ... все едно, Той искаше да ми каже нещо ... или поне да ми покаже нещо :))))))))

последно време често ми се случва.. да затаявам дъха си и... просто.. нямам думи...

:))))))))