Не знам кой вятър го довя в нашия край. Родом е от Северна Българи и нищо общо няма с нашия град, но вече 10тина години живее тук. Понякога си мисля, че Господ ми е направил специална услуга да ми го достави, за да има с кой да си говоря от време на време за Изкуство. То, не стига, че все по-малко и по-малко хора се интересуват от изкуства, ами и въпроса не е до “говоренето”. Те, говорещи, много, ама я се опитайте да намерите такива дето живеят в изкуството си или такива, на които живота им е изкуство .... Аз не разбирам от скулптура и не знам той колко добър скулптор е, но знам, че е различен и вижда детайлите в живота, които остават незабелязани за мнозинството. По въпроса за различността ми е казвал една мисъл на Иван Ненов, която много харесвам, и тя е: “Хората просто ги мързи да бъдат различни.”. Е, него не го мързи, различен е и всеки ден се налага да се бори за различността си, но това не го притеснява .... плаща си цената, за това да бъде себе си. Пито - платено. Мислех да разкажа за неговия живот и различността му, но повече ми се ще да пресъздам някои негови разкази за близки нему хора, които сами по себе си говорят много и за него, за неговото усещане за света. Първият разказ, който съм запомнила е следния: “Седи дядо ми под стряхата, на един пън и си чопли някакво дърво с брадвата. Дялка си нещо. Идва от къщата баба ми, застава с ръцете на кръста и го почва: “Ама какво правиш ти сега тука, нали трябваше да идеш да свършиш едиквоси, аз имам толкова работа, от сутринта върша едиквоси и едиквоси, а ти това, ти онова, аз това, аз онова ....” и така един 20-тина минутен монолог. Дядото продължава невъзмутимо да си дялка дървото. Накрая бабата не издържа и му вика: ”Е, добре, де няма ли да кажеш и ти нещо?”, а дядото: “Е, какво да кажа аз, ти каза всичко?” :))))))) За същия този дядо вчера научих, че обичал да казва следното за жените: “Една жена, като я стиснеш, от нея требе да артисува.” Това по повод на модерната мания жените да са андрогини от кожа и кости. Споко, мацки, все пак, сме близо до Ориента и много мъже обичат ... да има. :)))))))) Ето каво още ми разказва този човек вчера. Имало в града ни един луд. Ама кротък луд и винаги усмихнат. Сутрин даже работел нещо по пазара, а следобяд обичал да се изтяга на една пейка в градинката и да си седи просто така ... усмихнат. Повечето хора знаейки, че е луд, го отминават, но моя прятел явно му е дал да се разбере, че го възприема нормално, защото той бил единствения човек, който лудия поздравявал. Като го срещнел на площада заставал мирно и му козирувал. Приятелят ми, му вдигал ръка за поздрав ухилено и му казвал: “Свободно”. .. и се разминавали усмихнати. И така с този луд. В същото време обаче, приятелят ми бил преди два дни на някакво събиране заедно с кмета и го наблюдавал отблизо. И казва” Абе тоя човек много се поти, бре. Потта непрекъснато се лее и лее от голото му теме и той я бърше и бърше ... и намръщен, намръщен.” Та седим с него и си мислим – лудия - усмихнат, а кмета намръщен и се поти .... кой е луд тук и кой нормален и бих ли искала аз да съм кмет? Май е по-добре да съм луда. :))))))))

За това кой е луд или нормален всичко е много субективно. За някои, някои неща са нормални за други не. Малко като въпроса за яйцето и кокошката.