Второстепенния герой от предишния ми постинг – т.е. стария мой познат, който ме почерпи с бейлис – е интересен случай сам по себе си и затова реших да ви разкажа за него специално. Та той, до неотдавна беше хижар. Доста години е бил хижар всъщност, но аз го познавам от около 10-тина, примерно, .. .че не помня наистина. Да речем, че средно годишно минавах по два пъти през хижата му. Не си спомням първите ни срещи и как сме станали по-близки – май имахме по начало общи познати. Но на всяко по-нататъшно качване на хижата, той ме задяваше леко. Поначало си е ценител на жените и си обича да си ги задява. Аз пък, понеже не обичам да секвам удоволствието на хората, се оставям понякога да бъда ухажвана, независимо от пределноясния за мен, неуспешен край на ухажването. Тая процедура си крие своите рискове, разбира се, но …в случая става въпрос и за човек, с който искам да съм в добри отношения, все пак, …. как иначе ще му ходя редовно на хижата, а и той си е такъв … да не би малко жени да са му отказвали, че моя отказ накрая да го разтрои. И така, едно лято на хижата му работеха двама мои приятели. Сигурно по тая причина аз се разхождах сама из планината с намерението да спя на тази хижа точно, при приятелите си. Хубаво се разхождах, но май ме понаваля дъжд или бях нещо мокра от пот, не помня, но като пристигнах в хижата просто беше належащо да се проблека веднага. Намирам хижаря в барчето и го моля да ми даде веднага стая, за да се преоблека: А той ме пита: “Сама ли си?” и след като му потвърдих, ми дава едни ключове и казва: “Иди да се преоблечеш в мойта стая и си остави там багажа.” Аз се опитах нещо да кажа хък-мък, ама той … не. И аз кво да направя … отивам там, и се преобличам, оставям си багажа и веднага изхвърчам да си намеря приятелите. Като ги открих, ги попитах няма ли начин да спя в тяхната стая … щото онзи, все пак, не ми даде друга стая … освен неговата си. Те се съгласиха да спя при тях /те имаха две легла, но си бяха станали гаджета и спяха на едното, леко поразширено по някакъв начин/ и остана да реша как да си взема багажа и да се оправдая пред него. Върнах се в барчето, пих с него една – две напитки … и през цялото време трескаво си мислех какво точно да направя … много ми беше гадно да го разочаровам, но просто нямаше начин да остана да спя при него. :) И по някое време се правя, че ми трябва нещо от багажа, взимам обратно ключовете, които просто му ги бях върнала преди това и отивам до неговата стая, взимам си багажа, прехвърлям го в стаята на приятелите ми и ни лук яла, ни лук мирисала се връщам и му викам: “А, аз срещнах, приятелите ми в коридора и те ми казаха, че мога да спя при тях и си прехвърлих багажа там.” С две думи, направих се на абсолютно тъпа … все едно не е имало празни стаи в хижата и все едно не съм разбрала идеята му /или това, което си мисля, че беше идеята му, може и да греша :))))))/ А той, ме погледна с абсолютно разочарован поглед …. Нещо спомените ми се губят по-натам … аз си спах при приятелите си, а той имаше много измъчена и обидена физиономия два дни …. и доста ми мрънка … Е, преживя го, де, нищо му нямаше … а и не спря да ме закача, когато пак съм отивала на хижата, но вече не чак толкоз напористо … Както може да се види от предишния ми постинг, всъщност запазихме добри отношения … и сега се радва да ме види … и да ме черпи един бейлис … от де да знае човека, че може да си разбия главата по тоя случай :))))))

Ех, добре си се измъкнала... ама и вие - жени! Никога не отказвате на едно ухажване, па после що имало проблеми - а ние с нашите твърди глави, все не увират...еле па ако мислим с доланата.... :)

Ама ситуацията се е развила идеално, по-добре не може и да бъде! :)

измъкнах се с финт. :))) От тогава май не се притеснявам да се направя на тъпа, когато се налага. :)))

:)))

Ролята на глупака понякога е доста забавна. Обичам да я играя от време на време :)

с финт:)