Днес окончателно ще кажа сбогом на лятото. Не знам как точно ще го направя, но ще измисля нещо до довечера. Прилично облачно е и прилично хладно. От вчера усещах нещо във въздуха ... усещах накаква липса ... празнота ... мислех, че е у мен, а сега се сещам, че е от заминаването на лятото. Мъка от раздялата. Всяка година се опитвам да забравя колко много го обичам това лято, та да не страдам есента (сори, Есенен, ама за мен есента е тъжен сезон), но тази ще е абсолютно невъзможно. Може би зависи от това как съм изкарала лятото ... ако съм работила, работила и съм изкарала една скучна и почти скапана седмица на морето ... и без планина .... няма толкова за какво да страдам ... Това лято обаче беше приказно ... и аз не знам точно защо – може би морето, може би планината ... може да е блога и новите хора, с които се запознах, а може моите собствени възприятия да са се променили по някакъв начин и това да влияе на всичко .... може просто да остарявам ... Толкова рядко се чувствам толкова тъжна, че ми е чак непривично. На моменти ми е ставало неудобно от това, че хората имат разни проблеми, а аз все се хиля .. и в блога дните са ми все слъчневи ... е, отбележете, че имам и облачни дни ....макар че, препоръчвам да не четете по-нататък ... идеята ми е да не пиша, когато ми е тъжно, но днес не мога да оставя това у себе си, трябва да го излея нанякъде ... е, не че ще умра иначе, ама ... Като се замислям сега на много места есента сигурно е наистина хубав сезон, то и тук не е чак толкоз лош, но ... започва да става студено, а тук студа е около 7-8 месеца ... лятото е толкова крехко и кратко. Писнало ми е да е студено. Чувствам се затворена и скована като е студено. Лятото ... е свобода: Свобода от дебелите якета и панталони, свобода от ботушите и дебелите обувки, свобода от затворените пространства .... Лятото наистина ме е яд като 8 часа седя между четири стени да работя, но пък след това имам почти половин ден да бъда навън ... а зимата, от четири стени в четири стени и студ, и печки, и пак студ, и пак печки .... Е, все още е далеч зимата, да не мисля за нея сега ... просто си мислех за свободата на лятото ... Божеееее, такъв кеф е първия ден в, който обувам чехли и крачетата ми дишат свободно ... иска им се да хвърлят и чехлите и да танцуват боси :)))))) Деня, в който мога да облека една лека рокля само върху едни прашки, еххххх толкова е хубаво ... а, когато морския бриз си играе с роклята ми вечер на плажа ммммм ... ех, лято, лято .... Знам, че ще дойде пак, знам че пак ще съм свободна, но в опитите си да живея без спомени за миналото и очаквания за бъдещето понякога се чувствам сякаш това е било последното лято ... другото може никога да не дойде. Ще трябва да измисля нещо, за да не съм така тъжна ... аз и в един обикновен ден имам един такъв момент, в който започва да се стъмва и на мен ми става тъжно ... страдам дори за залязването на слънцето ... и се страхувам за миг, че то никога повече няма да изгрее ...

Сбогом, Лято :)))
Като дете игриво
Бавно отминава то
Сторва път на Есента
Величествена и красива жена

Нов сезон - нов късмет, Съни :)))
За мен есента е по-красиво от лятото и я чакам с нетърпение :))))))))

не тъгувай по лятото - то пак ще дойде:))
ПОне за него е сигурно (е почти) - че с тия промени на климата . . .кой знае..
Караш ме дасе замисля - колко много неща си отиват от живота ни - някои за кратко, други - завинаги:)
Хайде - усмихни се на есента :))

... ама утре :)))
Днес ще си постоя малко ... тъжна ... май няма нищо лошо и в това човек да е малко тъжен, още повече, че на мен ми се случва сравнително рядко. :)

Като говорим за тоя климат ... Съни, нищо чудно лятото да се върне поне за няколко дена, специално за теб :)))))

Ще се радвам ... ще им се насладя ... :)))

Пожелавам ти това!!!

ти ли се приисква понякога да седнеш удобно на топло, с чаша горещ чай в ръка и да се наслаждаваш на дъжда;) Усмихни се, всеки сезон е красив:)

Всяка година преживявам края на лятото почти като лична драма, а като и листата започнат да капят съвсем ми се свива сърцето.Дано Златната есен ни донесе няколко дни Циганско лято :-)))

Няма страшно... дори на мен ми е малко тъжно, че скоро няма да има лято... :)

Навън облаците се разкараха и моите тъжни мисли ... също. Разбира се, помогна и това, че си ги излях в мрежата. Не съм мазохист обаче да се влача цял ден с едни и същи тъжни мисли в главата ... събирам багажа след малко и изчезвам с детето навън да се насладим на слънчевия и прохладен ... лятно-есенен ден. :))))

Тази година не идваме ли на официално на 23-ти семтември?

И да - обещавам циганско лято... поне доколкото зависи от мен :)

и аз страдам за лятото...Винаги.
Един човек ми каза - "Зимата е лято, което спи..."
Може пък и да е прав:)